Богоявление е един от най-древните християнски празници. Исторически е претърпял значителни изменения в различните християнски традиции, затова и днес различните християнски деноминации го празнуват на различни дати. Така в България и Гърция празникът се отбелязва на 6 януари, а в Русия и Сърбия – по стар стил – на 19 януари.
На 6 януари България отбелязва и годишнина от рождението на великия поет и революционер Христо Ботев, роден в Калофер през 1848 г.
Православната традиция обединява празника Богоявление с празника Кръщение господне, приемайки, че при кръщението на Исус в река Йордан се появява бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Светия дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос и гласът на небесния отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е негов син.
Според народните обичаи Йордановден, или Богоявление, заедно с Ивановден, който се празнува на 7 януари, се именуват общо като празници „Водици“ заради връзката им с водата.
Девойките също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят „света“ вода. На реката се обмиват домашната икона и своите лица.
В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, който са се оженили на миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора „хаскари“ или „къпинчари“. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата.
Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода.
Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време.
На този ден имен ден празнуват: Боян, Божидар, Дана, Божан, Божана, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Боголюб, Боголюба, Бетина и др.
Поверия за Йордановден
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
