От 20 години Българската стопанска камара изследва мнението на българските предприемачи от всички области на икономиката чрез представителна анкета, проведена сред около хиляда компании. За първи път през 2024 година това допитване показва крайно негативните оценки на бизнеса от работата на държавните структури, като по показателя доверие към институциите нито един процент от запитаните 738 управители на микро-, малки, средни и големи предприятия в страната не са дали положителна оценка на Народното събрание (НС) – напълно обяснимо след двета избора за парламент, проведени тази година.
Казано накратко, НС е събрало нула процента одобрение, 90 процента неодобрение, а останалите 10 – не са могли да преценят дали им е останало и капка доверие в тази институция.
Втората институция, към която бизнесът проявява миниатюрно доверие, е съдът, като само 1 процент от запитаните са отговорили положително за работата му. Цели 73 процента нямат доверие към правораздавателите в България, а останалите 26 процента не могат да преценят доколко да се доверяват на съдебната система. С крайно ниско доверие се ползва и Министерският съвет, на който вярват едва 8 процента от запитаните. Недоверие към правителството трупат 73 на сто от бизнеса, а 13 процента – не могат да преценят дали се доверяват на работата на министрите.
Положително мнение към работата на президентската институция имат 40 на сто от бизнеса, но 43 процента не вярват на тази държавна структура. Без преценка са 18 на сто от запитаните.
Значително по-голямо доверие бизнесът има към общинската и данъчната администрация, от които имат преки наблюдения в работата си. Към данъчните доверие проявяват 36% от мениджърите, недоверие – 38%. Не могат да преценят 26 на сто. Към общинската администрация доверието е на 37%, недоверието – на 42%, без преценка са останалите 21 на сто от анкетираните. Към митничарите доверието е на 21 процента, но негативно мнение имат 28% от бизнеса. Не могат да преценят 51 на сто от участниците в анкетата.
Едва 1,3 на сто от запитаните 738 бизнесмени са от отрасъл „Селско стопанство“, затова е интересно становището им за обслужването на някои от институциите, с които пряко работят. В анкетата това са Българската агенция за безопасност на храните БАБХ, регионалните инспекции по околна среда и водите РИОСВ и главната инспекция по труда.
Доверие към БАБХ имат 23 на сто от бизнесмените, недоверието обаче от –33 процента. Без преценка са 44 на сто от хората. Само 17 на сто от запитаните имат доверие към екоминистерството и неговите структури, 27 на сто – нямат доверие на тези администрации, а без преценка са 56 на сто от запитаните.
Доста високо одобрение обаче трупат инспекторите по труда – 32 на сто от бизнеса има доверие в работата им, а 31 процента – не им се доверяват. Без преценка са 44 на сто от запитаните.
На въпросите, свързани с базовите пречки за бизнеса през 2024 г. анкетираните предприемачи постават отново на първо място лиипсата на работна ръка (68% от запитаните). На второ място е бюрокрацията и регулаторната тежест, посочена от 60%; на трето и четвърто място с еднакъв процент от хората посочват често променящата се нормативна уредба (47%) и корупцията (47%). Тази година като сериозен проблем се превръща и политическата нестабилност, посочена от 42% от бизнеса.
Следващите по степен на важност проблеми са неефективната съдебна система (35%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги (31%).
Всеки трети анкетиран (29%) откроява като проблем лошото състояние на инфраструктурата и насаждането на негативизъм спрямо бизнеса (28%), за всеки пети (19%) проблем е сивата икономика, а за 17% от анкетираните – влошената пазарна конюнктура и липсата на пазари.
Плановете на кабинета за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси – 33% от анкетирани заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите. 16% ще бъдат принудени да увеличат всички заплати, а 11% споделят, че ще могат да си позволят само увеличение на заплатите на наетите на минимална работна заплата и ще запазят нивото на останалите възнаграждения.
Едва 8% от анкетираните декларират, че ръстът на МРЗ не би им създал
проблем, а за 31% от участниците в анкетата принудителното увеличение на възнагражденията е непосилно и това може да доведе до съкращения на персонал (13%), отказ от планирани инвестиции (16%) или дори преместване на бизнеса извън страната (2%).
