Синор БГ продължава темата за качеството на посадъчния материал и по-точно за чистотата от зараза на крайния продукт, предназначен за създаването на трайни насаждения и осъществяване на полско производство. Представени бяха лабораторните методи и в частност прилагането на тъканните култури във фитосанитарната селекция.
При наличието на сортове с ценни стопански качества, които в естествени условия са тотално заразени, методът на тъканните култури в съчетание с термотерапията е без алтернатива. На оздравяване подлежат и толерантните сортове, защото в смесени насаждения латентните носители стават източник на зараза, която в една или друга степен поразява представителите на чувствителните сортове.
Принципно фитосанитарната селекция следва схемата:
Освободеният в лабораторни условия материал трябва да остане чист и в открити условия. Приспособяването на младите растения към естествени условия става в изолатори, защитени от проникването на зараза. По-късно растенията, укрепнали и отговарящи на стандартите, могат да бъдат предоставени за масово размножаване. Това не изключва допълнителни растителнозащитни мероприятия, предотвратяващи разпространяването на патогенни организми в засадените площи. Пръскането с инсектициди срещу насекоми, пренасящи вируси, както и с различни фунгициди е редовна практика.
Не е късно да подготвите посадъчния материал
При създаването на разсадници от голямо значение е изборът на място. То трябва да бъде на разстояние от производствени насаждения, които са възможен източник на зараза. Подходящи са места, където има частично ограждане от горски видове, които не са родствени с културните. Това намалява вероятността от пренасяне на патогени, например чрез листни въшки, които се хранят със сок от растителната тъкан на гостоприемника.
Растенията, предназначени за събиране на материал за вегетативно (безсеменно) размножаване, например калеми, подлежат на ежегодно обследване за проява на заразни болести, например сливова шарка (plum pox virus), вджуджаване по костилковите (prune dwarf virus) и др.
Предвид различната реакция на отглежданите сортове към патогените изходните растения трябва да бъдат проверявани поне на три години за скрита зараза. Подходящи за целта са имуноензимните тестове (ЕLISA), прилагани за вирусните патогени. Обследването е от компетенцията на специалисти по растителна защита, квалифицирани допълнително в областта на растителната вирусология и бактериология. Контролът обхваща също участъците за отглеждане на подложките (семенни и вегетативни). Заразените растения подлежат на изкореняване и унищожаване. (Край)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
