В продължение на милиони години еволюция всеки вид е намерил идеалната си среда и вирее най-добре в нея. Дивите растения са естествени индикатори, които най-добре показват типа на почвата. Те няма да растат там, където условията не са подходящи.
Киселецът няма да расте в алкална среда, колкото и да се стараем, а люцерната няма да вирее в кисела почва. Хвощът предпочита влажни места, а живовлякът харесва по-уплътнени зони.
Разбира се, ако в градината е поникнало само едно растение киселец, това не означава нищо, защото може би вятърът го е довял или някоя птица е изпуснала семенцето. Когато те са разпространени в цялата градина като гъст килим и хвощът се е присъединил към тях, а помежду им расте мъх и цялата „компания“ се развива прекрасно, тогава можем да поставим диагноза. Тя ще бъде – почвата е кисела, уплътнена и влажна.
Кога почвата е много кисела?
Киселата почва е често срещан и сериозен проблем за много растения. Главната опасност е, че блокира храненето на растенията. Може да внасяме органични или минерални торове, но в киселинна среда фосфорът, калият и азотът стават неразтворими и корените фактически не могат да ги усвояват. Това създава парадокс – почвата е обогатена, но растенията гладуват.
Има и друг проблем – повишената киселинност потиска полезните почвени бактерии, но създава идеални условия за болести и вредители. На такива почви се размножават активно телените червеи, а зелето се разболява от кила. Цвеклото остава дребно и жилаво, лукът гние, а повечето култури остават бледи и слаби.
Растения индикатори за много кисела почва
Дивият киселец най-често дава първия знак – много дребни и жилави растения, които никнат навсякъде.
Полският хвощ е класика със своите зелени, членести и безлистни стъбла, приличащи на миниатюрни елхи. Той е индикатор за три проблема едновременно – киселинна, тежка и преовлажнена почва. Ако хвощът е покрил участъка като килим, тогава е необходим цялостен подход.
Широколистният живовляк, с отличителните си овални листа, предпочита кисела и плътна почва, която мощното му коренище успява да пробие. Прекомерното му разпространение на участъка е сигнал за силно киселинна и сбита почва.
Мъховете виреят добре на киселинни, преовлажнени и бедни почви, на които други растения трудно оцеляват. Ако тя е покрита с мъх, киселинността е извън контрол, дренажът е лош, а плодородието е почти нулево.
Калуната е много сериозен знак, показващ, че почвата е не просто киселинна, а много киселинна, с рН около 4-5. Такава почва не е подходяща за отглеждане на зеленчукови култури.
Гайтаника, лютиче и трицветна дива теменужка също растат на киселинни почви.
Какво да правим с киселинните почви?
Най-надеждният метод е разкисляване. Процесът е бавен и най-доброто време е есента – по време на основната обработка на почвата. Третира се с доломитово брашно – 300-500 грама на квадратен метър. То има нежно действие и обогатява почвата допълнително с магнезий.
Алтернативи за разкисляване са гасената вар и дървесната пепел.
Химичният състав на почвата се променя бавно и резултат може да се очаква след година.
