Производството на свободен от зараза посадъчен материал е основата за печелившо отглеждане на овощни култури, лозя, украсни видове и др. Затова и изборът на място във фитосанитарната селекция е основополагащ. Има утвърдени технологии за посадъчен материал за вегетативно размножаване на лози, ягоди, карамфили по метода на тъканните култури.
Вегетативното размножаване и в частност тъканните култури са средство за запазването на желани от хората качества. Във фитосанитарната селекция е възможно получаването на цели растения чрез култивирането на растителни тъкани в изкуствени среди при зададени условия в лабораторна обстановка.
В средите за тъканни култури наред с основните хранителни елементи има различни биоституматори. Създаването и поддържането на средата е дейност, която може да бъде поверена на висококвалифицирани специалисти, защото всяка промяна в съставките изменя развитието на растителната тъкан и образуването на растителните органи, т. е. органогенезата. Например съотношението между цитокинина и ауксина, от които зависи образуването на вегеативните органи и съответно на корените. Доказано е, че при едни и същи тъкани под влияние на биостимулаторите може да има повече вегетативни пъпки, стъбла или корени. Не бива да бъде изключвано и мутагенното действие на хранителната среда. Такива изменения като намаляването на хлорофила, стигащо до албинизъм (побеляване), ненормално прорастване и др. са отклонение от сортовите качества и полученият посадъчен материал е негоден за употреба.
Специално внимание трябва да бъде отделено на отстраняването на вируси и фитоплазми от получените тъканни култури. Това налага тясното сътрудничество между биотехнолозите и вирусолозите. Последните осъществяват контрола на различни етапи от технологичния процес. При някои вируси, съдържащи риблонуклеинова киселина (РНК), заразата прониква във върха на нарастването, чиято меристемна (деляща се) тъкан е отделяна за по-нататъшно отглеждане в хранителна среда.
За да бъде по-надеждно отстраняването на заразата в метода на тъканните култури влиза топлинната обработка на изходните растения или т. нар. термотерапия. При престоя на растенията в камера при определена температура, например 37ºС вирусите изостават от нарастващия връх. Допълнителна гаранция, че изходният материал е чист, са вирусологичните тестове, провеждани преди и след инкубацията на материала.
Един от начините за разграничаване на вирусните патогени е именно според влиянието на температурата върху тях. Вирусите могат да бъдат термолабилни (неустойчиви) и термостабилни (топлинно устойчиви). В първия случай на термична обработка подлежат изходните растения преди отделянето на тъкан за по-нататъшно култивиране. При инфекция от термостабилни вируси на топлинно въздействие подлежи и новият прираст. При все това крайният продукт, т. е. материалът за размножаване по класическия начин, трябва да бъде проверен чрез имуноензимни тестове, имуноелектронна микроскопия и др. начини. Допустимо е дори отглеждането на новите растения в изолатори, където да бъда наблюдавани за признаци на вирусна инфекция, защото при ниска вирусна концентрация предварителният тест може да бъде отрицателен. (Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
