Сярата доста дълго време е използвана в растениевъдството,но главно за борба с болестите и вредителите. Много съвременни изследвания обаче показват, че тя е жизненоважен елемент за растенията, заедно с азота, фосфора и калия, защото без нея те много трудно ще усвояват тези компоненти.
Свойства на сярата
От химична гледна точка сярата е типичен многовалентен неметал. Тя е жълто кристално вещество без вкус и мирис, което не се мокри и разтваря във вода, но го прави прекрасно в органични разтворители – фенол, бензен, въглероден дисулфид. Има няколко алотропни модификации (може да съществува в различни молекулни форми), но провежда лошо топлината и електричеството.
В природата има находища на самородна сяра, но често се намира в състава на някои минерали и скали. Сярата е активно вещество, което образува киселини, соли и оксиди. От гледна точка на растениевъдството са важни сулфатите, които са продукт на взаимодействията на сярната киселина.
Сярата постоянно присъства във всички живи организми в състава на белтъчините, ферментите и витамините. Тя участва в процесите на дишане, азотния и въглероден обмен, както и в синтеза на мазнини.
Сярата е четвърти по важност хранителен елемент за растенията
Ако сравним съдържанието на най-важните хранителни елементи в растенията, установяваме следното: азот (N) – 1-3%; фосфор (F) – 0,2-1,3%; калий (К) – 0,5-1,2%; сяра (S) – 0,2-1%.
Видно е, че сярата е много важна за растенията, а съвременната наука доказва, че много от биохимичните процеси започват именно с нея. Тя активира метаболизма на растенията и прави възможно усвояването на почти всички други макро- и микроелементи, в частност азота.
Откъде растенията получават сяра?
Растенията получават сяра от почвата и атмосферата. До 90% от почвената сяра е в органична форма, но за да се усвои, трябва да се минерализира до сулфати – калиев, магнезиев, калциев или натриев сулфат. В природата за този процес са отговорни микроорганизмите, но те действат бавно и това е една от причините растенията да изпитват дефицит на сяра.
Интересен факт е, че за серен дефицит се заговори отскоро. Причината за това е, че по-рано съдържанието на силициев диоксид в атмосферата е било значително по-високо и киселинни дъждове са падали често, а днес това се счита за глобална екологична катастрофа и се преминава към нови източници на енергия.
Друг важен фактор е използването на повече промишлени фунгициди и инсектициди, които заместиха бордолезовия разтвор, медния сулфат и колоидната сяра, които осигуряваха за растенията лесноусвоима сяра.
Използване на минерални торове
Предвид значението на сярата за растенията, внасянето на подходящите торове в почвата е наложително. Важно е да бъде съобразено и с количествата, които различните култури извличат. Културите от семейство Кръстоцветни (зеле, синап, репички, репи, хрян), семейство Кокичеви (лук, чесън, кокиче, амарилис, хипеаструм) и семейство Кремови (лалета, кремове, лилии, аспержи) могат да се считат за рекордьори в усвояването на сяра. На второ място са семейство Бобови (грах, детелина, люцерна, фий) и различните видове цвекло, следвани от зърнените култури, картофите, морковите, доматите и дините.
За подхранване се използват торове, съдържащи сяра във вид на сулфати – амониев сулфат, калиев сулфат, магнезиев сулфат, суперфосфат и др. В случая е важно да знаем, че сулфатите подкиселяват почвата и трябва да следим нивата на рН, защото ще възникнат други проблеми.
Сяра за защита от болести и вредители
Използването на сярата в борбата с болестите и вредителите остава все повече в миналото, когато е използвана като фунгицид, а също в борбата с въшки, трипси и растителноядни акари. Голямото разнообразие от пестициди, които се произвеждат днес, измести популярността на сярата, а съвременните препарати са по-ефективни и с по-широк спектър на действие. Сярата има и друг недостатък – зависимостта от температурата на въздуха. Ефект се наблюдава при температури 20-34 градуса по Целзий (оптимални 24-32 градуса). При ниски температури сярата е слабо ефективна, а при високи се получава изгаряне. Особено чувствителни към сяросъдържащите препарати са касисът, цариградското грозде, малината и културите от семейство Тиквови.
Общи характеристики на препаратите на основата на сяра
Важно е, че всички тези препарати имат къс карантинен срок (1-3 дни) и могат да се използват през целия вегетационен период на растенията, с изключение на цъфтежа. Периодът на защита е 8-14 дни.
Серните препарати не трябва да се смесват с органофосфорни инсектициди, железен сулфат, както и с препарати, съдържащи минерални масла. Не се добавят и към резервоарни смеси. Изключение прави бордолезовият разтвор.
Недостигът на сяра се проявява по различен начин при отделните култури, а излишък се среща рядко.
