Стопаните на овощни градини или на отделни плодни дървета в малките дворове забелязват, че с годините плододаването на дърветата се изнася по периферията и върха на дървесната корона. Това затруднява беритбата и почистването на клоните от останали плодове, които са източник на зараза, например за болестта „кафяво гниене“, запазваща се дори за следващата вегетация. Каква е причината плодовете да „бягат“ на нежеланото място ?
Отговорът изисква да засегнем някои условия, които са свързани. Преди всичко стопаните трябва да познават изискванията на растенията от отглежданите овощни видове. Дървесните видове имат определена сила на растеж, оформяне на короната и начин на залагане на плодовете (пдодните клончета). Това е видова и сортова заложба. Върху нея влияние оказват:
- подложката, носеща присадения сорт;
- схемата на засаждане;
- мястото на засаждане;
- избраната форма на короната и съответната резитба;
- хранителеният и водният режим.
От подложката зависят височината на растението и срокът за встъпване в плододаване. Схемата на засаждане и мястото на отглеждане определят микроклимата и съответно светлината, която получават растенията. При липса на светлина растенията проявяват естествен стремеж към нея и тогава клоните им растат към мястото, където има по-добро огряване. Балансираното торене, изключващо прекомерно внасяне на азот, както и оптималният воден режим, също трябва да са под внимание.
При правилен избор на място и схема за засаждане короната трябва да бъде поддържана с редовна резитба. Една от целите на резитбата е да поддържа добра проветривост на короната и проникване на светлината до повечето клони.
При добра агротехника в насажденията, създадени на подходящо място, с подходящи подложки и съответна формировка, от съществено значение е познаването на плодните клонки при овощните видове. Най-подходящ е примерът с костилковите овощни видове вишна, череша и слива. Дърветата от посочените видове имат т. нар. букетни клончета, известни още като „майски“ или „цветни“. Всяко „букетче“ се състои от няколко цветни (плодни) пъпки и една растежна. Плодните са обли и по-едри, а растежната е удължена, заобиколена от цветните. След цъфтежа и евентуално плододаването прирастът продължава само от растежната пъпка. Така след всяка вегетация плододаването отива към върха на клона, съответно към периферията и връхната част на короната.
Какво да направят стопаните? Преди цъфтежа, когато пъпките са набъбнали, а някои вече се отварят, може да бъде проведена допълнителна резитба с цел „връщане" на плододаването към вътрешността на короната. При това подходящи са по-задните подни клончета. По време на допълнителната резитба оголените части са добре видими, както и изсъхналите, останали непочистени при основната резитба. При някои модерни нискостъблени градини, където растенията са засадени по-гъсто, има практика за резитба след беритбата. В непазарните домашни градини стопаните могат да съкратят някои клони, издигнали се високо над короната. Така те ще оберат плодовете, които вероятно са изпреварили с узряването тези от по-долните клони. Напомняме, че отрезите трябва да са гладки, от клоните да не остават чепове, а отворените рани да бъдат покрити с подходящ овощарски мехлем.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
