Салициловата киселина е един от най-добрите стимулатори на растежа и се използва отдавна в селското стопанство. В последните години заема достойно място в органичното земеделие. Разбираемо е, когато реколтата е изложена на риск.
Всесилният салицил перфектно защитава растенията от патогени, помага в борбата с вредителите, укрепва имунната система, повишава устойчивостта на растенията към климатичните промени и физически увреждания, повишава добивите, ефективен е в борбата с гъбичните заболявания. Друго важно качество е това, че стимулира залагането на цветни пъпки и узряването (лигнификацията) на едногодишните леторасли. Салициловата киселина е и отличен азотен тор.
Потребност на зеленчуковите култури от хранителни елементи
С развитието на органичното земеделие се провеждат различни експерименти в цял свят и почти с всички култури. Установено е, че нормата е много важна. При високи концентрации този фитохормон действа като стрес, забавяйки развитието на културите.
При малки концентрации, напротив, ускорява растежа, като в същото време закалява растенията, помагайки им по-лесно да се справят с болестите в бъдеще. След обработката растенията незабавно започват да произвеждат защитни ферменти и протеини. В листата се натрупват въглехидрати и антиоксиданти (витамини от групи С и Е).
Салициловата киселина действа на растенията като ваксина, предизвиквайки същите реакции. Възприемайки тази обработка като предупреждение за предстояща заплаха, растенията мобилизират всичките си защитни сили и са готови да устоят на фитопатогени, вредители, дори на катаклизмите на природата.
Температурните пролетни колебания, възвратните студове и слани са един от най-опасните фактори, влияещ върху добивите. Температурните колебания унищожават имунитета, лишавайки растенията от естествена защита. Създаването на студоустойчиви сортове е един доста дълъг и трудоемък процес, а междувременно много малки дози салицилова киселина са в състояние да повишат устойчивостта на културите към рязко понижаване на температурите за поне 3-4 дни.
Салицилати (макар и в малки количества) има и в някои растения. Те се нуждаят от тях, за да предпазят листата, плодовете и летораслите от бактерии, гъбички и насекоми. Салицилова киселина в по-големи количества се съдържа в младите листа и неузрелите плодове, като им придава неприятен вкус. За растенията е важно да продължат потомството, а за целта е важно поне семената да узреят. Важно е да знаем, че по време на стрес, причинен от болест, суша, студено време или атаки от вредители, растителните клетки започват сами активно да синтезират салицилова киселина.
Салициловата киселина повишава имунитета на растенията и им помага да се борят срещу струпясване, ръжда, сиво, бяло и върхово гниене, фузарийно и вертицилийно увяхване, сечене и други гъбични и бактериални заболявания. Най-ефективна е срещу брашнеста мана и фитофтора при културите от семейство Картофови.
Предсеитбената обработка на зеленчуковите семена ускорява покълването, намалява риска от гъбични заболявания и повишава устойчивостта на стрес. Разсадът, отгледан от семена, третирани със салицилова киселина, реагира слабо на резките промени на времето.
Запазване на влагата в почвата
Учените са тествали салицилати върху ягоди, заразени с различни форми на гниене и брашнеста мана. След третирането гниенето е намаляло с повече от 80%, а брашнестата мана – наполовина, като плодовете са увеличили теглото си с 2-3 г всеки.
При ягодите салициловата киселина може да се внася на всеки 7 дни – от началото на образуване на цветни пъпки до прибиране на реколтата. Добивите се увеличават с около 30% и с толкова се намалява чувствителността към болести. Характерно е и това, че плодовете натрупват повече минерали и витамини (особено аскорбинова киселина).
Важно е да уточним, че се използва салицилова киселина, а не производната – ацетилсалицилова киселина, която влиза в състава на различни медикаменти. Ефективен е само спиртният (2%) разтвор на салициловата киселина, използван при експериментите.
При разреждането в малки количества топла вода (40-45 градуса по Целзий), виждат се на дъното утаени иглести кристали. За да се предотврати подобна реакция, необходимо е да се добави към разтвора амоняк. Той не само предотвратява загубата на киселинни кристали, но е източник на азот (NH3) и активира растежа на вегетативна маса.
Разтворът бързо прониква през листните пластини в растенията. Приготвя по следния начин: 100 мл 2%-на салицилова киселина и 40-50 мл нишадърен спирт (10%) се смесват в 1 л вода. Разреждаме в 10 л топла вода и пристъпваме към обработване на зеленчуковите, плодни и ягодоплодни култури. За по-добра адхезия и защитни свойства може да се добави 80-100 мл сапун.
Растения, съдържащи салицилати: върба, малина, комунига, обикновено и ливадно орехче, жълта комунига, детелина (червена и пълзяща), червена боровинка, лайка, черна топола (пъпки и кора), трепетлика (пъпки и кора) горска ягода (цялото растение), липа (цветове и листа).
