Отглеждането на разсад е свързано с различни проблеми, а използването на водороден пероксид (Н2О2) е една много полезна практика. Особено ценен е, ако семената са със съмнителна възраст, предотвратява сечене на разсада и помага в борбата с гъбните комари.
Семената на зеленчуковите култури имат различни срокове на годност, а колкото по-стари са, толкова кълняемостта намалява. В допълнение, лошите условия на съхранение водят до значително намаляване на енергията на покълване.
Сортовите особености са друг фактор, влияещ върху жизнеспособността на семената. Например, лютият пипер покълва добре дори след 5-7 години, а сладките сортове е препоръчително да се тестват след 2 години.
Първата година след събиране на семената кълняемостта може да достигне 95-98%, втората да падне до 90%, третата до 85% и всяка следваща да намалява, но това зависи от много фактори.
Сеченето на разсада е един от сериозните проблеми – появяват се растенията на повърхността на почвата, а после неочаквано потъмняват, полягат и загиват. Атаката на почвените патогени най-вероятно се дължи на студена почва или преполиване, а може и на двете – развива се комплекс от патогенни гъбички, почвата се покрива с бяла плесен, а гъбните комари започват да пърхат наоколо. Водородният пероксид може да ни помогне да коригираме ситуацията поне частично.
Накисване на семената във водороден пероксид
Водородният пероксид е особено полезен, ако семената са стари, или за форсиране на разсада. Той помага за омекотяване на твърдата външна обвивка (с течение на времето тя става по-твърда) и помага за унищожаването на потенциални патогени.
Има два начина за обработване:
– накисване на семената в 3%-ен водороден пероксид за половин час, изплакване под течаща вода и засяване;
– поставяне на семената в леко навлажнена с 3%-ен прекис кърпа за 12-24 часа и засяване.
Поливане на разсада с водороден пероксид
По същество водородният пероксид е вода с допълнителен кислороден атом, който се разгражда и поддържа растенията здрави. Знаем, че дъждовната вода е по-полезна за растенията от чешмяната, което се дължи на водородния прекис. Използването на Н2О2 за разсада е определена имитация на природните явления. Той не е тор за растенията, но обогатява почвата с кислород, необходим на кореновата система, и я дезинфекцира от вредни микроорганизми.
Разреденият водороден пероксид е полезен за растенията на всеки етап от развитието им – от разсад до пълно израстване.
При наличие на сечене – отстраняват се всички болни растения (съмнителните също) и се опитваме да спасим останалите, като поливаме с разреден водороден пероксид в съотношение 1 към 2 или 1 към 3. Почвата се полива обилно и се оставя да изсъхне напълно, след което отново се полива с разтвора, като се проверяват корените на едно растение. Ако са станали белезникави, водородният пероксид е подействал. Поливаме с разтвор до укрепване на разсада.
За гъбните комари обикновено е необходимо едно поливане на почвата, но и две не са излишни. Въпреки малкия си размер, вредата от тях е много по-голяма, отколкото изглежда, защото изсмукват соковете и разпространяват болести.
За пръскане на листата, когато комарите са се настанили и върху тях, разреждаме в съотношение 1 към 4.
Кореново гниене може да се появи и тогава, когато растенията са засадени вече на постоянно място. Най-рисковано е времето 2-3 седмици след засаждане. Тогава също можем да използваме водороден прекис за поливане и пръскане. Неукрепналият разсад остава чувствителен към почвените патогени – особено при температурни колебания и промяна във влажността. Ако има наличие на дребни петна по стъблото и листата, тогава поливането и пръскането с разтвор ще помогне да се преодолее натиска на вредите микроорганизми.
