Ранните януарски и февруарски култури са много податливи на различни болести. Най-разпространената и опасна сред тях е сеченето или кореново гниене на шийката на разсада. Това е гъбично заболяване, което се развива бързо и безпощадно под повърхността на почвата, на нивото на кореновата шийка – младият разсад пада и умира. Сеченето засяга домати, пипер, патладжан, краставици, зеле, маруля, репички, а също петунии и други декоративни растения.
Потребност на зеленчуковите култури от хранителни елементи
Какво предизвиква заболяването?
Има много причини за това, но основните се крият в неправилни агротехнически дейности: заразена почва, гъсто засяване, прекомерно поливане, недостиг на чист въздух, излишна влага и топлина в почвата, резки температурни промени. Старите сандъци и контейнери, необработени преди сеитбата също са опасни, защото там може да са останали „провокатори“, които се активират бързо при подходящи условия.
Особености при засяването на разсада с пипер
Болестта се забелязва тогава, когато гниенето вече си е свършило работата и е станало очевидно – практически няма шанс да се спасят младите растения. В рамките на седмица, при неблагоприятни условия, разсадът пада като „посечен“, защото стъблата омекват и се чупят, а на мястото на поражението се получава изтъняване.
Обикновено сеченето засяга разсада от момента на поникване на семената до образуване на 2-3 истински листа. Ако в този интервал гъбичката не се е появила, тогава растенията ще продължат развитието си нормално.
Коя е най-голямата опасност?
Това безспорно е почвата, защото източник на заболяването са спорите на фитопатогенните гъби, постоянно намиращи се на повърхността – те се хранят предимно с мъртви тъкани, които покриват почвата с тънък слой. Когато влажността се увеличи, тогава предпочитана храна става кореновата шийка. Не бива да се изключва и факта, че на този етап разсадът е все още слаб и неукрепнал, без необходимия имунитет, а болестта може да го атакува лесно.
Как да разпознаем болестта?
Растенията изтъняват и потъмняват в основата – там, където излизат от почвата. Стъблата почерняват и младият разсад пада като покосен, но няма време за спасяване. Болестта се разпространява невероятно бързо от болните растения към здравите и за кратко време може да унищожи всичкия разсад. Заболяването се развива активно при плюс 21-26 градуса по Целзий, а гъбичката е доста жизнеспособна в диапазона 2-32 градуса. Няма сортове, които са устойчиви на сечене.
Микроскопичните патогени се намират в семенната обвивка, запазвайки жизнеспособността си 1,5-2 години и се активират при появата на благоприятни условия.
Преди сеитба необработените семена трябва да се дезинфекцират. Може да се използва калиев перманганат, Фитоспорин или друг препарат.
Дезинфекцията на почвата е задължителна тогава, когато не сме сигурни в нейните качества – отново може да се използва калиев перманганат (3 г на 10 л вода), 1%-ен бордолезов разтвор или подходящ микробиологичен продукт, който ще съхрани и увеличи полезните микроорганизми.
Киселинността на почвата е друг фактор, влияещ на сеченето. Причинителите обичат кисела почва и внасянето на дървесна пепел, доломитово брашно или вар ще окажат благоприятен ефект.
Гъстият посев е основателна причина за сечене на разсада – въздухът циркулира слабо между растенията, слънчевата светлина почти не преминава, но се задържа влага която причинява гниенето. Навременното пикиране и отделяне на слабите и повредени растения ще намали вероятността от заболяване.
Сянката е друг съюзник на болестта – при недостиг на слънчева светлина е задължително използването на изкуствено доосветяване на разсада с подходящи лампи.
Водата за растенията е не само благо, но може да бъде и зло – да, разсадът не понася добре дефицит на влага, но излишъкът се отразява още по-зле. Високата влажност, съчетана с висока температура е в основата на гниещите процеси.
Какво да направим при преполиване?
Поливането трябва да се преустанови незабавно – това ще намали гъбичната активност. Честотата на поливане е важна, но и начина също – поливайте не около корена, а по периферията на контейнера, а още по-добре е да се пръска със спрей. Отлично решение е капилярното поливане.
Повърхността се покрива със слой (1-2 см) прогрят пясък или тънък слой дървесна пепел, която има бактерицидни свойства и ще подхрани разсада.
На трето място, но не и по значимост е да се премахнат всички слаби и повредени растения, след което се третира със стимулатор за растеж.
Ако гъбичката вече е заразила една част от разсада, тогава пикирайте здравия в нови дезинфекцирани контейнери и почва, които поставете на топло, но без пряка слънчева светлина място. След вкореняване (5-7 дни) ги преместете на подходящо място, а когато почвата вече е изсъхнала, третира се с подходящ биофунгицид.
Най-ефективният начин за отглеждане на здрав разсад е използването му в тотфени таблетки, торфени контейнери или кокосов субстрат. Практиката показва, че така отглеждани растения много рядко страдат от кореново гниене.
