Водородният пероксид (Н2О2), познат още под названията перхидрол и кислородна вода, е бистра течност, която се смесва лесно с вода. Притежава бактерицидни и фунгицидни свойства, дължащи се на прекия и косвен ефект на веществото.
Поливането на разсада с водороден прекис се прилага при сечене и нападение от гъбни комари.
Сеченето е един от сериозните и често срещани проблеми в началото на сезона, когато растенията са още малки. Засяваме семената, показват се кълновете и на нивото на почвата почерняват, полягат и умират.
Ако не знаете кога и как да добавяте дървесна пепел
Атаката на почвените гъбички, причиняващи сеченето на разсада най-често се дължи на: студена почва, на взета от градината и необработена, излагане на течение или поливане със студена вода. Последствията най-често се свеждат до развитието на комплекс от патогенни гъбички, почвата се покрива с бяла плесен, а гъбните комари започват да пърхат като вестители на „апокалипсиса“ на разсада. Ако разровим около корените на засегнатите растения, ще установим, че корените са изгнили и вече са се разложили.
За щастие, ако разполагаме с водороден прекис, тогава ситуацията може да бъде овладяна поне частично.
Профилактирането на тези проблеми се свежда до:
– ако семената не са обработвани предварително, тогава третирането с цел обеззаразяване и ускоряване на покълването ще има положителен резултат;
– не засявайте семената дълбоко, като в повечето случаи дълбочината трябва да бъде около два пъти ширината на семенната обвивка, а за други не е необходимо да се покриват, защото се нуждаят от светлина за поникване;
– използване на стерилна почва, рохкава и добре дренирана, към която може да се добави канела на прах, смесена с активен въглен, обилно полети със силен чай от лайка;
– използване на добре почистени и обеззаразени контейнери или използването на торфени таблетки и обеми за еднократна употреба;
– горният почвен слой трябва да е добре изсъхнал между поливанията и да се полива сутрин, а не вечер.
Накисване на семената във водороден прекис преди сеитба
Водородният прекис ще бъде от полза за ускоряване покълването на семената на пипер, краставици, домати, тиквички, дини, пъпеши и други култури. Това е особено полезно в случай, че семената са стари или за сме закъснели със сеитбата. Накисването във водороден пероксид ще омекоти външната обвивка, която с течение на времето (или при престой на топло място) става все по-твърда и унищожава патогените.
Това може да се постигне по два начина:
– чрез накисване в 3%-ен водороден прекис за половин час, след което се изплакват под течаща вода и се засяват;
– семената се завиват в леко намокрена дишаща хартия и престояват за половин или едно денонощие.
Поливане на разсада с водороден прекис
По същество 3% водороден прекис е просто вода с допълнителен кислороден атом, който при разграждане обогатява с кислород и поддържа растенията здрави. Знаем, че дъждовната вода е по-добра за растенията от чешмяната и това се дължи на водородния прекис. Водородният пероксид (Н2О2) се съдържа в дъждовната вода в ниски количества, така че използването му за поливане на разсада е в известен смисъл имитация на тази вода. Битува и мнението, че е тор за растенията, но всъщност кислородната вода обогатява почвата с кислород и дезинфекцира корените от вредните микроорганизми.
Разреденият разтвор на водороден пероксид е полезен за растенията на всеки етап от техния цикъл на растеж – от разсад до пълно развитие.
В случай на развитие на сечене при разсада, необходимо е безжалостно отстраняване на поразените растения и предприемане на мерки за спасяване на останалите.
За промиване на почвата от патогени се използва разтвор на 3%-ен водороден пероксид с вода в съотношение 1:3 до 1:4 и след напълно изсушаване на почвата се полива отново. Ако след второто поливане корените са белезникави, тогава се счита, че средството е подействало.
Срещу гъбните комари обикновено е необходимо само едно поливане на разсада. Независимо от малкия им размер, вредата е много по-голяма, отколкото изглежда. Те изсмукват сока на младите растения и разпространяват болести.
За пръскане на надземните части се използва воден разтвор в съотношение 1:4. Желателно е водата да е отстояла до стайна температура.
Важно е да знаем, че кореново гниене може да се появи и след засаждане на разсада на постоянно място в градината. Най-рисковото време за това е 2-3 седмици след пресаждането, защото растенията са все още много чувствителни към почвените патогени. В това време трябва да се наблюдават внимателно стъблата и да се проследи здравословното им състояние – ако има малки тъмни петна в основата (близо до почвата), тогава няма да навреди едно пръскане на надзените части с разтвор на пероксид (1:4). Здравият и силен разсад се справя успешно с натиска на почвените патогени, но когато почвата е студена или възникнат възвратни студове, тогава растенията са застрашени от кореново гниене.
