България е една от малкото страни в ЕС, в които бариерите за навлизане на пазара за търговия на дребно, са най-малки както по отношение на отваряне на търговски обект, така и във връзка с неговото функциониране. Това е записано в междинния анализ за състоянието на конкуренцията в сектора на модерната търговия на дребно със селскостопански и бързооборотни хранителни продукти, разработен от Комисията за защита на конкуренцията. Той бе представен днес на пресконференция.
Бариери пред търговците - нас и в ЕС
Редица държави в ЕС имат много по-рестриктивни регулаторни и икономически изисквания, като например такива свързани с ограничения за работното време; ограничения по отношение на местоположението; продължителни и усложнени процедури за търговско градоустройствено планиране, които забавят или увеличават разходите за откриване на търговски обекти.
В много държави членки на ЕС съществуват и административно наложени ценови ограничения за определени хранителни продукти при търговията на дребно.
Според изследвания на Европейската комисия, България е сред страните с най-ниски бариери за навлизане в сектора на търговията на дребно, поради по-малко регулаторни изисквания и административни ограничения.
Австрия и Германия са сред държавите с най-високи бариери, като там навлизането на нови участници е затруднено от сложни лицензионни режими, ограничения за нови търговски площи и по-строга регулация.
В големите градове конкуренцията е по-динамична, тъй като присъстват множество вериги и формати.
В някои области на страната броят на търговските вериги е ограничен – до 3 или 4-5. Там наличните вериги имат значителна пазарна позиция – както по отношение на общата площ на търговските си обекти, така и по отношение на формираните обороти.
По-малко регулаторни бариери за навлизане на пазара на модерната търговия в България, са довели до насищане на този пазар, значително разрастване през последните години на съществуващите участници на него, които вече го покриват напълно и го насищат значително в географски план. Като следствие на това, констатираните регионални дисбаланси и концентрации на големи вериги започват да правят пазара труднодостъпен за нови участници, което оказва негативно влияние върху конкурентната среда на локалните пазари.
Надценки при млечни продукти и спад в производството
КЗК изследва ценовата политика на десет големи търговски вериги за юни, юли и август т.г. Изводът е, че няма данни за съгласувано спекулативно повишаване на цените във връзка с въвеждането на еврото. В същото време се отчитат изключително високи търговски надценки. Те се формират от търговски отстъпки от доставните цени на производителите и от допълнителната надценка над доставната цена, която определят веригите. При млякото най-високите регистрирани надценки достигат до 77%, при сиренето - до 82%, а при кашкавала - до 91%.
Според анализа високите търговски надценки, особено след значителните отстъпки от доставните цени, могат да изкривят пазара, тъй като оказват силен натиск върху производителите, ограничават ценовата им свобода, намаляват рентабилността и затрудняват договарянето с търговските вериги.
Най-сериозни структурни деформации на пазара по цялата верига на доставки се наблюдават при млякото и млечните продукти.
При млечните продукти и яйцата се наблюдава спад в производството. При прясното мляко той е –8 %, при бяло саламурено сирене 9 %, при кашкавал –14 %, при яйца –17%.
Производството на сурово мляко е намаляло с около 25 % за периода 2020-2024 г.
Вносът на мляко и млечни продукти се е увеличил с +43 % за пет години, от които +24 % само през последните три години.
Секторът е силно концентриран – два най-големи участника имат доминиращо влияние върху преработката и реализацията.
Негативните тенденции при млечните продукти и яйцата, както и спадът в производството на сурово краве мляко, поставят предизвикателства пред устойчивостта на сектора и изискват целенасочени мерки за подкрепа на местните производители, пише в анализа.
