Преди седмица в Министерството на земеделието и храните се проведе първото заседание на Консултативния съвет по поземлените отношения, пред членовете на който стои изключително сложната задача да сложат ред в законодателството, преминало през безброй промени от началото на реституцията на земята през 1991 г. досега. Дали земеделските производители, собствениците на земеделски земи и експертите в поземлените отношения ще стигнат до общи позиции, защитаващи интересите на всички, тепърва ще разберем.
В тази връзка Синор.бг потърси за коментар експертът в поземлените отношения Борислав Петков, който участваше в създаването на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) и осем години беше неин председател. Повече от десетилетие Петков практикува и земеделие в землището на ямболското село Лесово, така че познава проблемите от двете страни и би могъл да обективно да представи позицията си за новото законодателство.
Г-н Петков, кои според Вас са крайно неотложните задачи пред консултативния съвет, с които поне да се постави някакво начало на дългоочакваната от фермерите поземлена реформа?
Неведнъж съм казвал, че у нас политиките фундаментално са сграшени и произтичат от самия начин, по който се проведе реституцията на земята в България. В същото време, от влизането на България в ЕС през 2007 г. досега са минали два пълни програмни периода, от които вторият беше удължен и през всичките тези години европейското законодателството ни задължаваше да поемаме дългогодишни ангажименти за ползване на земята по отношение на определени практики. Виждаме как с новия програмен период тези изисквания все повече се увеличават и стопаните са длъжни дългосрочно да се грижат за земята при отглеждането на културите. Това предполага да сме задължени да ползваме земеделската земя за повече от една, две или три години, тоест едногодишните договори са напълно излишни.
Когато навремето създадохме Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ), основната й цел беше комасация и стимулиране на дългосрочното производство на селскостопанска продукция. Затова и като фермер неведнъж съм повтарял, че съм за дългосрочното ползване на земеделската земя.
На първото заседание на консултативния съвет видяхме доста браншови организации, които настояват за законови промени, които да стимулират дългогодишните договори на заемане на земята. Въпросът е до какви решения ще стигнат, защото ситуацията наистина изисква спешни мерки.
Какви според Вас трябва да са първите решения?
В областта на поземлените отношения държавата според мен активно трябва да се намеси в частта на определянето на рентите и в частта за формата на стопанисване на земеделската земя. Едногодишните договори трябва мигновено трябва да изчезнат от правния мир, защото при сега съществуващата ситуация с едногодишно ползване на земеделските имоти тези договори са нищо друго освен ЕДНА ГОЛЯМА ИЗМАМА.
Колкото до рентите, там реално изпаднахме в ситуация на извънпазарни ренти, чието формиране противоречат на всякаква логика. И се стигна дотам някой арендатор да дава по 150 лева рента с едногодишен договор, което е гаранция, че той няма да получи и лев печалба от своето производство. Не може рентата да съставлява 60% от производствените разходи за декар – дори в Добруджа, където добивите са най-високи. И всичко това се случва на фона на последните години, с тези диспропорции между високата себестойност на произведеното зърно и ниските цени на основната продукция!
Категоричен съм, че през тази и следващата година, ако рентите не паднат, на земеделците няма да им остане нищо друго, освен да останат с неизплатени лизинги за техника, неизплатени кредити за оборотни средства, и не на последно място – с неизплатени плащания към собствениците на земеделска земя. От личен опит ще ви кажа, че рентата много лесно се вдига, но много трудно се сваля.
Как би могла според Вас държавата да регулира рентите?
Колкото до начина, по който държавата би могла да се намеси, в България сме фенове на „копи-пейст” (копирането) на всяко едно европейско законодателство – затова нека експертите да погледнат как са формирани рентите във Франция, в Холандия, в Дания например. Хората са въвели много способи - примерно, рентите се определят по категорията на земята, по начина на произвеждането на продукцията, с въвеждането на минимална и максимална рента и др. И всичките тези способи се ползват с основната цел – да бъде защитен земеделският производител, който създава благата.
Датският закон за поземлените отношения
Ще добавя още една важна страна – застраховката на доходите. Тази година, при тази пазарна цена на пшеницата под и около 400 лв. на тон, но себестойност, изчислена върху разходите за покупка на торове (от есента на миналата година) на цени между 1 700 и 2 хил. лева, и средни добиви от декар това лято по 550 килограма (в Добруджа например), искам да видя колега, който да ми каже как ще му излезе сметката, ако плати средна рента от 150 лв. на декар..? Фермерите няма откъде да извадят тези средства, за да си платят наемите. Ако са имали някакви резерви, те отдавта са изчерпани. Единственият вариант да платят рентите е, като отново вземат кредити. За мен да вземеш заем, за да си платиш наема на земята, е равносилно на самоубийство!
От казаното излиза, че са крайно необходими законови промени – в кои закони?
Съвременната уредба в поземлените отношения не минава само през дългосрочното ползване, но също и чрез онези норми, с които се вменяват задължения на собствениците на земеделската земя. Именно затова е време да се премахнат споразуменията за ползването на земеделските земи, защото навремето те бяха въведени временно. И тогава администрацията ни обясняваше как те са за кратко, за да решим правното основание за ползването на имотите. Оттогава минаха толкова години, а тези споразумения си остават една от най-непоклатимата норма – защо, питам аз? Именно затова смята, че едно от първите неща, които трябва да изчезнат от правния мир, са именно тези споразумения. Още повече, че в голяма част от землищата тези споразумения се използват като инструмент за извиване на ръце.
Какво имате предвид?
Ще дам пример с нашата област, въпреки че проблемъте е общ и засяга реални земеделци в цялата страна. В едно от землището, където ползваме имоти около 9-ма земеделски производители, единият от тях не се разбира с останалите и се случи така, че на един търг за общинска земя той спечели 4 имота по 10 декара. На фона на всичките 30 хиляди декара земя в цялото землище, на първо четене неговите парцели са с минимална площ и не би трябвало да се притеснява човек.
Първоначално обяви, че ще участва в споразумения с част от съседите си, но в момента, когато терените бяха пуснати за заявяване, той обяви на всички колеги – „вие споразумения няма да получите, защото нама да ги подпиша!”. По сега действащия закон, при липса на доброволно споразумение, се отива на служебно, но този човек е в правото си да обжалва и него. И по този начин той блокира работата не на един или двама, а почти всички рейлни земеделци. Затова питам – как при това законодателство земеделските производители биха могли дългосрочно да ползват земята?
Очевидно е, че „доброволни споразумения” между конкуретнти субекти не може да съществува. Именно затова, когато се правят промени в законодателството, което урежда поземлените отношения, философията е да се вникне в дълбочината на редица проблеми, които тлеят още от времето на реституцията.
Спрат ли бутона на субсидиите, фалшивите фермери ще отпаднат
Сериозно трябва да се мисли и върху проблема с унаследяването на земята и последващото раздробяване на парцелите. Защото всяка година всеки земеделец подписва едногодишни или многогодишни договори със стотици наследници. И ако някой от тях почине, на следващата година арендаторите трябва да преподписват договори с нови 4-5 наследници, някои от които може да са на друго мнение за тази земя. Сиреч, поредна пречка пред дългосрочното ползване на земята от нас като арендатори. Тръгвайки да събираш една преписка за 20 декара и да подписваш споразумения, тази земя ще ти излезе не 100 лв., а 200 лв. наемът, защото ние имаме разходи за изваждането на тези пълномощни, губим време, нерви и какво ли не още. Няма как земеделският производите, с всички тези административни тежести, които има и с новата система за електронно управление (СЕУ), да се пребори с администрацията. Да не говорим, че неотдавна си изгубих цял ден, за да си попълня плана за почвеното плодородие.
Добре, а има ли проблеми, които биха могли да се решат само с леки корекции в наредбите, без да са нужни законови поправки, защото те отнемат време?
Има, но за целта поземлените отношения трябва да са много ясно структурирани. Примерно, не може някой да наеме ниви (регистрирани като обработваема земя по начин на трайно ползване) и в същото време да ги ползва за ливади, каквато е масовата практика напоследък. Европейското законодателство е казало – ливадите се ползват само като ливади, нивите – само като обработваема земя. Моментът е тънък, защото имаме начин на трайно ползване на имотите и начин на заявяване. По начин на трайно ползване, ако имотът е нива, той не може да се промени в ливада, само собственикът на имота би могъл да го смени. Но при начина на ползване една част от нивите, които се наемат, особено в планинските и полупланински региони, където има зони в НАТУРА и др., там нивите ги заявяват като ливади, за да ползват допълнителните субсидии в тези направления – на декар подпомагането някъде достига и по 100 лв. За мен това е крайно непочтено. Затова с промяна в наредбата спокойно може да се включи клауза, според която, всеки, който наема като начин на трайно ползване нива, трябва да я ползва само за тази цел – производство на земеделска продукция. Парцелите да се ползват според начина на трайно ползване.
Какви други съвети бихте дали за бързо разрешаване на конкретни казуси като този?
Изненадах се, когато на консултативния съвет от БАСЗЗ са обявили като проблем грешките в кадастъра, при които се отнемат по 200 или 300 квадратни метра от някои парцели. Според мен това са технически грешки, които могат да се решат в движение. А задача на консултативния съвет трябва да стане въвеждането на кардиналните решения в поземлените отношения, които да са в полза изцяло на земеделските производители. Като философията на земеползването наистина трябва да се обърне към дългосрочното ползване на земята.
Колкото до конкретните ми предложения, веднъж завинаги според мен трябва да се реши проблемът със селскостопанските дворове. Там има куп неуредени документи около ликвидацията на старите ТКЗС-та. Процедурата за покупка би могла да бъде опростена. И ако законово се създадат комисии, които да разгледат всеки конкретен случай, говоря за случаите на дългосрочно ползване на тези имоти, тогава продажбата на държавната земя под тези дворове би могла много бързо да бъде уредена. Отпадне ли този проблем, хиляди животновъди и други земеделски производители биха могли да инвестират в този имот.
В моята практика се натъквам на още един проблем и той се отнася не само до мен, а и до много други хора, които живеят в селата. Искам да си направя фотоволтаик за лично ползване в имот, който е в регулация, но се намира в мрежата НАТУРА 2000. Според наредбата, уреждаща тези екологични зони, обаче е казано, че няма право да се изграждат ВЕИ-съоръжения във всички имоти – и в земеделските имоти, и урегулираните. Отдавна поставяме искането, когато имотът е е в населено място и е в регулация, тези забрани да отпадат, защото там не се пречи на флората и фауната. Подобни пречки би трябвало да отпаднат, затова и консултативният съвет по поземлени отношения би трябвало да го поставят за обсъждане.
Освен с промени в Закона за подпомагането на земеделските производители държавата би могла да създаде предпоставки за стимулиране на пазарите – не говоря за зърнените култури, защото там няма как стане, но при другите култури е възможно. Така че за по-дълъг период от време овощари и зеленчукопроизводители да имат стимул да инвестират в тези производства. Тези резултати ще се появят най-рано след 7-10 години, но трябва да се започне сега. Няма как аз да поема дългосрочен ангажимент с продължаващите едногодишни споразумения. И това го повтарям не знам вече колко години! Защото това е гаранция и за собствениците на имотите, не само за фермерите, че ще бъдат ползвани по предназначение и утре тяхната стойност няма да бъде загубена.
В заключение искам да кажа, че, когато поземлените отношения бъдат уредени, ще дойде и моментът, когато всеки от нас би могъл да предвижда за следващите три стопански години дори и загубата си. Тогава и нещата в българското земеделие ще се оправят. С едногодишното ползване като днешното нищо не можем да направим!
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
