Новината, че за последните шест месеца 26 малки и средни стопанства на зърнопроизводители са купени само от една компания шокира земеделската общност. А от ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите предупредиха, че тенденцията за разпродажби на бизнесите се задълбочава, на фона на пазарните аномалии и задълбочаващата се криза в българското земеделие, която се изостря през последните две години.
В тази връзка синор.бг потърси за коментар земеделския производител от Югоизточна България Борислав Петков, който като агроикономист даде актуална прогноза за последствията от това преструктуриране в селското стопанство.
Г-н Петков, как бихте обяснили тенденциите на фалити в зърнопроизводството, изразяващи се в покупки на малките стопанства от големите?
Факт е, че тази трансформация в сектора набира скорост, а основните причини се коренят в липсата на политики за това какво земеделие искаме да развиваме в България – на крупните арендатори или на малкия и среден бизнес. Още преди четири години предвиждах, че малките стопанства с обработваема земя от 800 до 2 хиляди декара, които са заложили развитието си само на зърнопроизводство, са икономически неефективни. Предупреждавах, че реално те ще фалират, но тогава те все още не го осъзнаваха, защото изкупните цени на зърното бяха високи и хората си повярваха, че ще развиват печеливш бизнес. Затова инвестираха в скъпа техника, която обаче трябва да се изплаща на лизинг поне 5 години, а това е свързано и с банкови кредити.
Предвижданията на Петков преди две години
Реално, първите сигнали за проблема се появиха през 2023 г., след войната в Украйна, когато сривът в световните цени на зърното промени коренно ситуацията и затова днес сме свидетели на масово поглъщане на малките от по-големите арендатори. Заради ниските добиви проблемите се активираха особено силно през тази година, защото всички знаем, че реколтата при пролетните култури е трагична, но огромният проблем ще се появи веднага след жътвите на царлевица и слънчоглед.
Какво ще произтече от тези „тихи фалити“ за самото зърнопроизводство?
От това, което забелязвам на пазара през тази година, е, че най-много малки и средни стопанства се продават в Добруджа, защото там натискът върху фермерите е най-силно изразен – с високите ренти и невъзможността на тези малки фермери да се справят със ситуацията. Фалират основно колеги, които са в предпенсионна възраст, чийто бизнес е бил семеен. Те едва ли ще успеят да се захванат с нов бизнес, тъй като с продажбата ще успеят може би да покрият дълговете си към банки и застрахователи. Защото с тази структура на стопанствата и при сегашната лоша реколта те няма как да правят реинвестиции обратно, нямат и свободни средства, защото са ги инвестирали в предишните две години, които също бяха тежки по отношение на цени-себестойност на продукцията.
Как това поглъщане на малките ог големите фирми ще се отрази цялостно на взаимоотношенията в отрасъла?
Според мен, тоова е първата стъпка към монополизирането на този отрасъл, а това е много притеснително. Защото управленците така и не можаха да разберат, че с този натиск за високи ренти, особено от страна на фондовете, притежатели на земеделска земя, ще си навлекат контраудар. Ако досега собствениците на земя са имали избор на кого да я дадат под наем, защото в дадена община са работели примерно 7-8 или 9 малки, средни арендатори, след като малките разпродадат бизнеса си, в тези землища ще остане само един фермер и като монополист той ще определя размера на рентата. С други думи, ще диктува цената, което едва ли би удовлетворило наемодателите.
Ръководството на НАЗ за поглъщанията
Големият проблем от тази монополизация обаче е, че ще изчезне социалният ефект, който досега се наблюдаваше в селските райони. При наличието на няколко фермери в дадено землище, собственикът на земята можеше да договори по-висока рента, докато в бъдеще големият арендатор по никакъв начин не би могъл да е социално отговорен, защото той ще притежава имоти в 30 и повече землища и затова ще диктува цената на рентата.
Това вече напълно ще изопачи идеята, за която от 30 години само си говорим в България, а именно - да има развити селски райони и да спрем обезлюдяването по селата.
Има ли начин да пресечем тези обезпокоителни процеси, според Вас?
В цялата ни земеделска общност никой не е очаквал земеделието ни да се развие по този начин – с подобни мегаполиси и без наличие на среден и малък бизнес. С изключителна тревога наблюдавам какво се случва и в моя регион в Хасковско, Ямболско и Бургаско. Окрупняването бавно се разраства, като вече се купуват не малки, а дори средни стопанства.
Колкото до малките арендатори, тази година всички те са твърде обезсърчени. Особено при слънчогледа – не очакваме по-високи добиви от 60-70 килограма на декар, най-много до 100 кг. Страшно е, защото при ранните сортове маслодайно семе жътвата вече започна, а доста колеги се отказаха да прибират реколта, като само дисковат. При тази ситуация всеки от нас трябва да вземе кардинални решения. Правят го не само колегите, които разпродават изцяло бизнеса си, но и самият аз. Знаете, че за разлика от други земеделци аз разнообразявам културите – отглеждам 21 вида зърнени, маслодайни, бобови и друг вид култури. Но при тази суша през юни и юли, а сега и август нямам очаквания са добри добиви.
Единственото, което ме спасява, е, че освен земеделието аз имам и други бизнеси като търговия с земеделска техника, инвестиции в туризма. Затова и в подобни тежки години ще покривам загубите от тези бизнеси. Но за колегите, които отдавна не могат да обслужват банковите си кредити, очевидно не могат да разчитат на подобни спасителни пояси.
Лично аз се замислям сериозно тази есен да се откажа от немелка част от арендованата земя преди сеитбата. Вероятно ще намаля наетата земя с около 10-12 процента, тъй като няма как да плащам ренти за продукция, която няма възвращаемост. Но за съжаление, тази земя, която аз ще освободя, ще отиде в хора, които не са истински земеделски производители, а само чертаят по схеми пасища заради субсидиите.
Е, нали промениха закона, така че схемите с чертожниците да отпаднат, как така още съществуват?
На практика не е така – и това ще ви го кажат колеги от цялата страна. Елате в нашето землище и ще видите колко пасища се чертаят по схеми, без да има нито едно животно, което да пасе там. Още през миналата година аз освободих едни 500 декара, защото нямаше как да ги обработвам. Сега тези земи са потънали в треви над човешки бой, но със сигурност се чертаят от други хора, които ги заявяват по новите интервенции от стратегическия план и получават субсидии. И това се случва в навсякъде България, защото у нас няма реален мониторинг, който да предпазва реалният бизнес от подобни схеми.
Вземете една Румъния - там от няколко година има изграден подобен мониторинг. И той се отнася не само за декларираните за субсидии площи, но и за решаване на проблемите на земеделците при природни бедствия. Тази година например, когато сушата през юли порази и колегите в Румъния като при нас, там автоматично се задейства системата за мониторинг и хората бяха подпомогнати на минутата. У нас тепърва ще правят ревизии и не е ясно кога ще получим някакви компенасции. Само че в Румъния този мониторинг е обмислен на политическо ниво преди 7-8 години, докато у нас се молим за минимални компенсации заради Украйна. А с тези обезщетения не можем да покрием и една десета от загубите си.
Разговорът проведе: Екатерина Стоилова
(Очаквайте втората част от интервюто с Петков)
