От 26 до 28 юли в Добричко се провеждат Дни на полето – инициатива на млади фермери от региона, които събраха на едно място десетки компании-вносители и производители на земеделската техника, на торове, семена и препарати за растителна защита. Форумът съвпадна с финала на управлението на сегашния кабинет, който въпреки плюсовете си по отношение на възстановения държавен контрол по южната граница, допусна редица грешки в комуникацията с останалия земеделски бранш. Най-вече заради реализирания дъмпинг на зърнени и маслодайни култури от Украйна (с 280-те хиляди тона маслодайно семе, внесено от българските производители на олио), което рефлектира крайно тежко върху доходите на зърнопроизводителите в условия на криза.
Затова и при откриването на изложението на 26 юли председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов съобщи, че още с назначаването на служебния кабинет от президента фермерите ще блокират тракторите северната ни граница, за да спрат количествата зърно, влизащи от Украйна на цени, много под себестойността на родната продукция.
И понеже на фона на политическата криза и задаващите се нови избори за страничния наблюдател тези протести може да се сторят ненамясто, Синор.бг потърси за коментар земеделския производител от Лесово Борислав Петков, който да разясни ситуацията в сектора на зърнопроизводството, където очевидно липсваше комуникация между бранш и управление, предизвикала тези протести.
Г-н Петков, като че ли зърнопроизводителите не бяха разбрани от кабинета в оставка, за да се стигне до протести, които вашият бранш отдавна не беше организирал?
Политическата страна на кризата никой от нас не възнамерява да коментира, няма да го направя и аз. Защото нашите проблеми са чисто икономически. Земеделският бранш е много наясно какво би трябвало да се направи в земеделието и колегите от всички сектори са го заявявали. Проблемът е, че ние пак не случихме на политици. В момента в страната влизат украинска пшеница и слънчоглед, които би трябвало да минават транзитно към Турция. Това беше идеята на Европейската комисия с безмитния внос – украинското зърно да се изкупува от държави с дефицити. Затова и южната ни съседка успешно си върза баланса и там няма да има продоволствена криза.
В същото време българските търговци на зърно се възползваха от липсата на фитосанитарен контрол по границите и производителите на олио заредиха складовете си с евтин украински слънчоглед. Това вече е сериозен проблем за българските фермери, защото себестойността ни е много по-висока от тази на украинския внос. В момента укранска пшеница се изкупува от техните ферми и складове на цена от 100 евро за тон и тя е равна на транспортните им разходи!!! Направете сравнение с нашата цена от 610 лв. и ще видите, че дъмпингът направо „ще ни потопи”. Затова питам, къде са нашите политици, за да ни защитят?
Питам и още нещо – защо сега държавата не извади онези 1,1 млрд. лв., с които да изкупи поне 1,5 милиона тона зърно, за да подкрепи земеделските производители? Купете пшеницата на сегашните борсови цени и така ще дадете „глътка въздух” на родния производител! И не позволявайте украинскот зърно да се настани на вътрешния пазар, защото то беше предназначено за други държави – не за България. Този външен икономически интерес пролича толкова ясно с решението на ЕК, че се учудвам защо някои наши политици пак не го разбраха. И не защитиха родното производство! Защото тази геополитика не трябваше да се стовари върху нас. А българският министър на земеделието трябваше да си свърши работата!
Тази година имате проблеми и със сушата. Това как допълнително ще се отрази върху доходността на бранша?
Сушата е поголовна за страната, не е само в определени региони и това ще окаже голямо влияние върху сектора. Тя оказва въздействие и върху пролетните култури, и върху есенниците, които без влагозапасеност в почвата няма как да се развият в първия етап, който е голямо значение за посевите. Реколтата е около 30% под очакваното. Дори да имаме резерви от минали години, те по никакъв начин не биха компенсирали тазгодишните сътресения върху бранша. Ако всеки от нас е натрупал някакъв резерв от 10, 20 или 30 лева на декар, с този заделен ресурс няма как покрием загубите, които трупаме тази година. Ще дам и конкретен пример. В момента имаме огромна непредвидимост в съотношението между цената на пшеницата и цената на останалите разходи за нашето производство. Цената на тон пшеница в момента е около 600 лв.- варира между 590 и 610 лв., докато на торовете тази цена е 1 800 лв. В България подобно съотношение не сме имали за последните 30 години. А торовете и препаратите формират 70% от себестойността на пшеницата, така че при това съотношение между цени на зърно и на торове няма начин как да се вържат сметките ни и всички ние ще бъдем на пълна загуба. Затова се изненадвам от факта, че някои колеги продължават да увеличават рентите. Вярно, че на фона на инфлацията, която официално достига 12%, собствениците на земи имат право да искат компенсация. Защото миналата година цената на пшеницата беше 420 лв. за тон, сега е 600 лв., но миналата година цената на торовете беше 300-350 лв. за т, а сега е в пъти по-висока.
И това е огромен проблем. Именно затова и тези едногодишни договори за отдаване на земята под наем са причина рентите така да растат - типичен е примерът в Добруджа, където колегите арендатори, за да вземат повече площи, се съгласяват на подобни увеличения в рентите. Време е законодателно този процес да се уреди, но при тази политическа обстановка не виждам как.
При така обрисуваната мрачна картина ще бъдат ли намалени площите с пшеница и ечемик тази есен?
Със сигурност ще има известно намаление, но не вярвам да бъде в посока към намаление на площите, а към технологиите. По-скоро, колегите няма да торят предсеитбено или ще се прави компромис с определени обработки, за да търсят варианти за намаление на себестойността. Но този проблем едва ли е на вниманието на някой в държавната администрация. След като не можаха да се справят с този внос от Украйна, очевидно, че ситуацията у нас е да се трупат проблеми заради нечие бездействии, но ефектът от това натрупване ще се усети от следващите правителства. Не вярвам и в тези измислени прогнози за пшеничената реколта, която щяла да бъде 6,5 - 7 милиона тона. Няма как при сушата и цените на торовете да постигнем подобни количества. Според мен тазгодишната реколта ще бъде между 5,5 – 5,7 млн. т. А като виждам и как не се справят с поголовното нападение от нощенка по слънчогледа, а вече и по царевицата, прогнозите за добра реколта и от пролетните култури постепенно се изпарява.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
