Извън тежката пазарна ситуация с блокираната търговия на пшеница, царевица, ечемик и слънчоглед нервите на родните земеделци са опънати до крайност и заради неизвестността как ще протече заявяването в тазгодишната Кампания по директните плащания и дали процентът на грешки няма да извади от подпомагането голяма част от земеделците. Независимо от факта, че при грешки в очертаванията през 2023 г. няма да има санкции, земеделските производители посрещат тази кампания в пълна информационна мъгла. Това масово заявяваха пред Синор.бг и малки животновъди от Западна България, и зърнопроизводители от Добруджа, и производители на плодове и зеленчуци от Тракийската низина.
Всички те са крайно разочаровани от силно противоречащите си отговори, които администрацията даваше на конкретни въпроси, поставяни от фермерите в Пловдивско, Добричко, Бургаско, Русенско, Видинско или Монтанско, може би, за да объркат съвсем кандидатите за подпомагане, които до 5 юни ще трябва да са заявили парцелите си.
„След като последните наредби излязоха буквално преди дни, очертаването при нас още не е започнало”, заяви фермерът Борислав Петков от пограничното село Лесово. Това, което обаче го е изкарало извън нерви е, „че незнанието на хората започна да се използва грубо и в цялата страна вървят едни семинари, организирани от наскоро създадена браншова организация, изявяваща се като консултант, която предлага услугите си да очертава вместо нас, представете си – за сумата от 9 лева на декар! Това ли беше прозрачността, която родната администрация ни обещаваше за новия програмен период – да бавят нормативната база до безкрайност и накрая да ни пробутват измислени браншовици”, риторично пита фермерът. И то в момент, когато държавната администрация трябва да обяснява и действа безплатно.
„Точно, когато останалите браншови организации започнаха инициатива за създаване на обща земеделска камара, отново някой иска да ни разедини, поставяйки в привилегировано положение само една организация, за която никой нищо не знае – кои са членовете й, защо трябва да ползвам нейните услуги, а не тези на служителите в земеделските служби или на други браншови организации?”, пита Борислав Петков. И допълва, че в момент, когато в другите държави в ЕС администрацията информира земеделските си производители по всички възможни канали, у нас се роят някакви консултанти, максирани като браншовици. „Само аз имам 15 хиляди декара земеделска земя. Как си представяте, че за това очертаване ще дам цели 100 хил. лв. – и то в момент, когато старото ми зърно още стои в складовете”, подчертава земеделецът.
На въпрос на Синор.бг какви са прогнозите му за тази стопанска година, Борислав Петков припомни казаното от него преди година и половина, когато му зададохме същия въпрос, но за 2022 г. „Междуфирмената задлъжнялост в сектора расте с главоломна бързина и това се усеща от целия бранш. Заедно с мои колеги предвидихме негативната ситуация за миналата година, но още тогава знаехме, че много по-тежка за нас ще бъде 2023 година и ето, че се оказахме пророци!”, обясни Петков, който е икономист по образование. Още по-страшното е, че в момента цената на тон пшеница е 420 лева, а за да покрият себестойността си, фермерите трябва да я продават за 520-550 лв. „Към момента разходите ни за производство на тон хлебно зърно, заедно с рентите достигат 280 лв. на дка и не е ясно кой какви пролетни култури ще сее. През последните две години използвахме натрупаните си резервите, за да покриваме високата себестойност. Изглежда фалитите при нас тази година ще бъдат неизбежни, ако нещата не се поемат от управленци, които познавават добре сектора и не мислят за поредните схеми, както се случваше досега”, заключава земеделецът.
Присъединявайки се към неговото становище, Синор.бг все пак пита и следващата власт - съгласна ли е след съсипването на животновъдството и производството на плодове и зеленчуци, от картата на българското земеделие да изчезне и зърнопроизводството?
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
