Да видиш земеделски производител в българската политика през последните 35 години си е чиста екзотика. Затова появата на името на Борислав Петков като водач на две от предизборните листи за 51-то Народно събрание, е изненадващо. Но и не съвсем – защото в последните си интервюта за медиите зърнопроизводителят от ямболското село Лесово многократно е правел точни анализи за грешните политики в селското стопанство, довели до масови фалити в традиционни български производства като животновъдството и производството на плодове и зеленчуци. Като икономист Петков има и дългогодишен опит в областта на поземлените отношения, тъй осем години той председателстваше Българската асоциация на собствениците на земеделска земя.
Срещаме читателите на синор.бг с предизборна програма, подготвена от Борислав Петков, по която очевидно ще има интересни мнения и дискусии, за които настоява и самият кандидат за народен избранник.
Г-н Петков, защо се решихте да влезете в политиката и как избрахте новата силата, която ще представлявате?
Не беше лесно на 50 години да взема подобно решение, но след последните избори за Народно събрание през юни т.г. се уверих, че в парламента е време да влязат повече земеделски производители, защото ние сме хората с необходимата експертиза. Две са причините, които ме подтикнаха да го направя. Първата е категоричното решение на моята дъщеря да продължи обучението си в България и да не заминава в странство. От две години като родители я убеждавахме да учи в чужбина, за да натрупа опит и тогава да прецени как да устрои бъдещето си. Тя избра родината си и това ме подтикна като гражданин да се опитам да променя поне нещо в сектора, който всички ние виждаме как бавно върви към дъното.
Втората причина да вляза в политическия живот е, че не може политиките в областта на българското земеделие да се правят ден за ден и бизнесът на няма никаква перспектива за развитието си поне за 10 години напред. Много пъти съм казвал, че реалните земеделци отдавна трябваше да влязат в управлението, защото ние познаваме проблемите, можем да ги дефинираме и да предложим съответните решения. Колкото до избора на политическата партия, получих покана от председателя на сформираната през 2023 г. партия „Меч“ Радостин Василев (бивш служебен министър на младежта и спорта), който ме беше забелязал през социалните мрежи - чрез интервюта и мои изказвания, които съм давал по по повод състоянието на селското стопанство.
Доста разговори проведохме с него и когато получих уверението, че ще получа пълна свобода да определям оздравителните политики, които смятам за належащи в сектор „Земеделие“, взех решение. Още повече, че харесах и останалия екип, в който влиза и архитект Виолета Комитова, която като бивш строителен министър неведнъж е доказвала, че е решена да работи и да разрешава проблемите. Позиция, която е водеща и за мен.
Кои са основните приоритети в областта на земеделието, на които залагате?
Подготвената от мен програма е дългосрочна и обхваща следващите 8-10 години, като основният ми приоритет е да се сложи ред в поземлените отношения. Категоричното ми мнение е, че едногодишните договори при ползването на земята трябва да отпаднат, защото се доказа колко пагубни са те за земеделието ни. Няма как да се прави устойчиво производство с неустойчиво ползване на земята и хората да не знаят какво ще се случи с бизнеса им през следващата година. Още повече, че и голяма част от колегите са осъзнали необходимостта от въвеждане на многогодишни договори.
Колкото до опасенията на собствениците на земя, че тези договори трудно се разтрогват при неплащане на рентите, предлагам решение и на този проблем. Ще ползваме опита на Франция, където действат областни поземлени съдилища и се занимават само с договорите за аренда. Няма триинстанционни производства, така че исковете бързо да бъдат разрешавани. Ищецът доказва с банкови плащания дали рентата е платена или не, и съдът веднага може да развали този договор. Без да се минава през тези съдебни неволи, на които сме свидетели в момента.
Вторият приоритет в предизборната ни програма е въвеждане на адекватно подпомагане в сектора. Дори в Европейската комисия ясно се заговори, че досегашният начин на субсидиране не води до създаване на устойчивост. Затова и подпомагането трябва да се съобрази единствено с размера на произведената и продадена на пазара продукция.
Да, но как ще премахнете схемаджийството, което остава основен проблем за родните животновъди?
Има вариант за нормативното премахване на фиктивните земеделски производители, които ползват пасища, без да притежават животни. И за това не се нуждаем от изричното разрешение от Европейската комисия. За тези промени не са необходими дори законови изменения, а корекции в наредби – познавам добре българските нормативи и съм категоричен, че може бързо да се сложи ред. Нямя как земеделска земя, чийто начин на трайно ползване е нива, да се ползва от хора без никакви животни и да бъде заявявана от тях като пасище или постоянно затревена площ. Земеделската земя трябва да се обработва. И когато начинът на трайно ползване е „ливада“, теренът ще се ползва само като ливада, ако трайното ползване е „ниви“, задължително ще се сеят зърнени или маслодайни култури. В случай, че не искаш да произвеждаш продукция за пазара, си длъжен да сееш тревни смески – и това е задължително за всеки животновъд. Не може да се очертават едни пасища само за субсидии.
Имате ли разрешение за проблемите в прилагането на екологичните схеми от Стратегическия план, където кандидатстването през миналата и тази година беше изключително слабо?
Видяхме, че през последната година и в Европейския съюз започна сериозен дебат по прилагането на така наречените екологични изисквания. От последните две години се убедихме, че някои от тези изисквания са напълно несъвместими с реалните български условия.
Когато обаче вникнахме в документите, установихме като бранш, че наложените рестрикции в България не са дело на Европейската комисия. Голяма част от тях са направени на местно ниво, но защо е така – досега никой от министерството на земеделието не може да отговори. Според мен нормативите може да се променят много бързо, ако се вникне дълбоко. И което е още по-важно, ако тези изменения се извършат съвместно с браншовите организации. До болка сме повтаряли колко важно е да се приеме български закон за браншовите организации. Затова и силно се надявам до половин година от избирането на новия парламент такъв закон да бъде приет. За да може браншът да получи право на глас при изработването на новите подзаконови актове – особено що се отнася до промените в Стратегическия план и документите, определящи европейското и българското подпомагане на земеделието. Важно всички браншови организции да са представителни, а не като сега – в тях да влизат само леля, стринка и чичо и това да се води като организация.
В тази връзка, възнамерявам да инициирам национален дебат за задължителното членство на всеки фермер в браншова органинизация. Както е задължително членството на лекарите в Лекарския съюз. Тази крачка е необходима като защита и за най-малките земеделски производители, защото голяма част от европейското подпомагане касае точно малките. Ако успеем да привлечем всички, ще се получи наистина конкуренция между браншовите организации в привличането на нови членове. Тогава и членският внос няма да е непосилен за членовете на тези организации. Този модел не съм го измислил аз, той съществува и в ЕС, и извън Съюза. Само така ще имаме пълна представителност и защита на работещите в земеделието.
Понеже наблегнахте на поземлените отношения като основен приоритет, а напояването е пряко свързано с тях, там как ще се действа?
Отделих близо половин година, за да проверя през бюджетите на трите основни министерства – на земеделието, на околната среда и на регионалното развитие и строителството, какви средства са предвидени в областта на водите за тази година. Като икономист бързо стигнах до извода, че с определени трансформация в паричните потоци на тези министерства всяка година само за напояване държавата би могла от националния бюджет да отпуска около 300 милиона лева за напояване. По-голямата част от този ресурс със сигурност може да се генерира от бюджета на МЗХ.
Установих, че в момента има немалко резерви, които обаче се насочват в неправилна посока. Например с управлението на държавния поземлен фонд, където има възможност тези резерви да отидат за напояване. Влизайки в детайли в структурата на министерството и в бюджета, с който той разполага, бях втрещен и от начина на разпределение на средствата. Изключително раздута администрация и неработеща. Над 22 хиляди човека са заети в структурите на това министерство – вярвайте ми – подобна структура няма да видите никъде по света и в нито едно министерство на земеделието. Агенции, които работят изключително неефективно. Това е единственото министерство в страната, което разполага със служби в трите административни нива в държавата – общинско, областно и национално. Съвсем логично е да се направи преструктуриране – и крайно необходимо. Повтарям, държавата би могла да намери ресурс за инвестиции в напоителните системи, които трябва да бъдат възстановени.
Възможни са промени и по отношение на частичното покриване на разходите на водата, която фермерите ползват за напояване, като освен досега прилаганата помощ има възможност по някои от новите интеревенции в Стратегическия план да се намери ресурс. България може да поиска нотификация за подобна държавна помощ от ЕК, защото други държави преди нас са я поискали тя е одобрена – говоря за Унгария и Полша.
Какви са идеите Ви за спасяване на уязвимите сектори като животновъдство, производство на плодове, зеленчуци и лозарство?
По отношение на животновъдството смятам да се въведе пълна забрана за влагане на сухо мляко в производството на млечни продукти, което ще принуди мандрите да изкупуват само българско мляко.
Но преработвателите няма да се съгласят, защото принципът не е пазарен. Как ще го наложите?
Когато става въпрос за основна храна на населението, не може да се отправят подобни тези. Та, погледнете докъде стигнаха отклоненията от българския стандарт – да се продава сирене с над 70-процентно съдържание на вода! Все едно в спиртните напитки да стагаме алкохолни проценти над допустимото! Смятам, че държавата е тази, която трябва да защитава здравето на населението. Още повече, че да слагаш сухо мляко в сиренето, е опасно, защото покрай него някои преработватели влагат какво ли още не - палмово масло и всякакви „подобрители“. Ще настоявам стриктно да се спазва българският стандарт и в зреещите продукти да се влага само сурово българско мляко.
Как ще процедирате обаче с проблема с неконкурентния внос на плодове и зеленчуци, с който от 15 години никое правителство не се справя?
Завишаването на контрола е крайно належащ, защото и митниците, и Българската агенция по безопасност на храните са длъжни стриктно да прилагат законите. Така че при налагане на митническите такси, стоката да се обмитява на реалната й цена, а проверките за качеството на внасяната стока да бъдат ефективни, а не фиктивни. Смятам, че там наистина министерствата на финансите и на земеделието коренно трябва да променят системата за проверки, както това го правят в Румъния, Гърция и всички съседни държави.
Вашият въпрос е свързан и с липсата на лесен достъп на производителите на плодове и зеленчуци до въпрешния пазар, затова ще се опитам да реализирам друга моя идея, която предлагах на политиците преди година и половина. Тя е свързана с бързо създаване на държавна компания с частно участие за изграждане на верига фермерски магазини, основана на кооперативен принцип, където всеки земеделски производител в областта или общината да може до предлага продукцията си. Целта е магазините да бъдат базирани на ключови места, където има активен автомобилен поток – покрай пътища и магистрали, така че клиентите да имат лесен достъп до прясна земеделска продукция. Фермерите ще бъдат сигурни, че хладилният камион на кооператива ще минава всяка сутринта да вземе стоката му и той няма да си изгуби деня по пазарите. Както сега през лятото покрай пътищата към морето може да видите сергии, където се продават праскови, домати и други зеленчуци. Всички тези хора могат да работят с тези магазини и да предават производството си. Още повече, че този принцип отдавна се прилага в Холандия, Австрия, Испания и къде ли не. Инфраструктурата покрай пътищата е собственост на държавата, така че няма да се плаща извънредно наем, което допълнително би оскъпило продажбите.
По този проект в предзиборната ни програма съм предвидил като начало да бъдат изградени 280 обекта, което на държавата ще струва не повече от 6-8 милиона лева. Това е само за изграждането им, а поддръжката им ще става на пазарен принцип. И след третата година от създаването им държавата ще продаде своя дял в тези магазини на самите фермери. За този период моделът на тези продажби вече ще се е доказал като работещ и спокойно може да се поеме от частните лица. Вместо да правим измислени схеми за кооперативи, които не вървят. За 35 години се видя, че имаме само два функциониращи подобни кооператива в цялата страна. Когато се докаже, че системата може да функционира на друг принцип, тогава проблемът с достъпа на фермерите до пазара ще бъде значително облекчен – особено за малките и средните.
Кризите след 2021 г. поставиха зърнопроизводството пред сериозно изпитание. Как би могла държавата да помогне на частия бизнес в този момент?
Не само за зърнопроизводството, но и за останалите подотрасли е много важно гарантирането на дохода на земеделските производители, особено при тежки години като тази. В тази връзка смятам, че докато не се въведе застраховка за доходите им, те винаги ще бъдат уязвими, а държавата ще трябва да гаси пожари с извънредни държавни помощи, както се случва през последните няколко години.
Изчисленияти ни показават, че този вид застраховка няма да бъде по-различно като тарифно число от застраховането на земеделската продукция. И ако вие искате да гарантирате сигурността на стопанството си, трябва да заделяте между 4 и 6 процента от доходите, които сте получавали от декар при добри години. Примерно, от един декар с домати в нормални условия сте получавали примерно по 3 хиляди или 4 хил. лв. на декар. Върху тази сума вие се застраховате с редовни суми от 4% върху този добив. При лоша година, ако сте получили вместо 3 хиляди лева само хиляда, тогава със застраховката вие получавате сума, равна на тази разлика до нормалния доход.
Подобна система на защита на доходите се прилага отдавна в САЩ, Белгия, Франция. В България бихме могли да помислим поне при първата година за прилагане на този вид застраховка да се отпусне държавна помощ, с която да се покрие част от редовните вноски, които фермерите трябва да правят – това е аналогично със застраховането на земеделската продукция, където държавата също поема част от плащанията на земеделците. Смятам, че много колеги биха си направили подобна застраховка, включително и аз като зърнопроизводител. Идеята има още една положителна страна – че всеки ще покаже своите доходи и дори малките стопани ще излязат на светло. Ако този вид застраховане стане масова, тогава държавата няма да бъде принудена да подпомага земеделците по схемата „де минимис“ и тези бюджети биха били пренасочени като държавна помощ да покриване на част от застраховките.
Да, но как ще синхронизираме подобна помощ с Европейската комисия?
В случая ние имаме интерес да запазим малките и средни земеделски производители, които започнаха масово да фалират. Този мотив би се приел от експертите в ЕК, защото при наличие на този вид застраховане, подкрепен с държавно съфинансиране, колегите биха приели масово да застраховат доходите си.
Колкото до директния отговор на въпроса за съдбата на българското зърнопроизводство, време е да се замислим сериозно върху момента, в който Украйна ще стане член на Европейския съюз. Тогава нашият сектор ще отиде в едно друго измерение, за което трябва да се готвим бързо. И то да включва както мерки за възстановяване на напоителните системи, така и предложенията ми за дългосрочното ползване на българската земя. В противен случай ние ще бъдем обречени като производители.
Другият проблем за разрешаване отново е свързан с поземлените отношения и касае рентите. Дори Германия, подобно на Франция и други европейски държави, неотдавна въведе държавно регулиране на наемите за ползването на земеделската земя в две от провинциите си. Изключително важно е да започнем дебат по въпроса доколко държавата би могла да се намеси и в нашите рентни отношения, защото този бум на таваните е пречка за всички.
Край на дивия капитализъм с рентите
От доста години повтарям и друга своя идея – за създавенето на Държавна поземлена банка по модела на нидерландската и белгийската системи, така че държавата да се намеси на пазара на земята. По този начин би се стимулирал процесът на комасиране (окрупняване) на парцелите, особено в полупланинските и планински райони. Имам разработени схеми – решавате да си продадете земята, но първоначално обявявате на Държавната поземлена банка, че се продава. И ако тя даде цената, която вие иискате, тя я купува. Ако държавата не я купи, вие си търсите други частни купувачи, които могат да предложат и по-високи цени. В същото време държавната банка ще продава вече комасираните изкупени терени и по този начин ще разполага с ресурс за бъдещи покупки. Всяка година от националния бюджет ще се отпуска ресурс за държавната банка, който постепенно ще намалява, защото има постъпления и от продажбата на комасираните парцели.
Какво е посланието, което бихте отправили към колегите си преди изборите?
Вероятно много от колегите ми ще сметнат част от идеите ми за доста смели, но те са резултат от 20 и повече годишната ми практика като земеделски производител. Може в някои отношения да не съм прав, затова ще се радвам да дискутирам с всички по тези предложения. Единственото ми послание към фермерите е да излязат да гласуват на тези избори – както излязоха на протеста през миналата година, нека сега дадат гласа си, според своите предпочитания, за да имаме парламент, избран от всички българи с право на глас!
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
