Докато политиците се почесват по главите кой, как и с какви компромиси ще продължи да управлява бедната ни татковина, за земеделците есенната сеитба започна. И за първи път кампанията е съпроводена с хиляди въпросителни дали земеделските производители ще намерят нужното финансиране за всички агротехнически мероприятия, необходими за добра реколта през следващата година. Защото освен високите цени на торове, горива и препарати за растителна защита, това лято зърнопроизводителите буквално бяха поставени на колене и от търговците, които напълниха складовете си с украинско зърно и маслодайно семе, и от държавата, която позволи това да се случи.
Производели на олио и търговци на практика получиха „на тепсия” от родната администрация възможността да напълни складовете си с евтина пшеница и слънчоглед, защото държавата не осигури адекватен контрол по границата с Румъния и не екскортира товарите от Украйна до пристанищата.
И Йосиф Делгянски с критика срещу управниците
Идеята на Еврокомисията за подпомагане на Украйна беше зърното директно да отива към пристанищата напът за трети страни или за държави в ЕК, чиято продоволствена сигурност не е осигурена. Вместо това стотици компании на територията на България се възползваха от евтиното безмитно зърно и маслодаен слънчоглед. В резултат на това половината от експорта на украинския маслодаен слънчоглед, който би трябвало да отиде в държавите с нарушена продоволствена сигурност, беше изкупен от българските рафинерии и търговци на слънчоглед, съобщи преди седмица еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Януш Войчеховски, след като тези данни са били изнесени и на Съвета на министрите, заседавал на 26 септември в Брюксел.
„Колкото и да искаме да сме независими от политиците, ние зависим от тях и това се видя от ситуацията през последните две години, когато минаваме от избори в избори”, коментира за Синор.бг Борислав Петков, зърнопроизводител от Южна България. Подобно на повечето си колеги и той смята, че „безконтролният внос от Украйна буквално уби вътрешния пазар, а земеделците не разполагат със свежи оборотни српедства за есенната сеитба”. Голяма част от ожънатата пшеница, царевица и слънчоглед стоят по складовете, защото цените на зърното рязко паднаха и е напълно неизгодно да се продава в момент, когато себестойността на новата сеитба буквално „удря висините”.
„За първи път разходите за производство на декар пшеница ще достигнат 370-380 лева”, посочи Петков. За незапознатите ще кажем, че до миналата година тази себестойност беше три пъти по-ниска. Огромната тежест за този скок в разходите имат цените на торовете за предсеитбено подхранване, които са над два пъти по-скъпи от тези през миналата есен. „За един тон сега плащаме между 1 900 и 2 200 лв., докато миналата година по това време комбинираните торове струваха 900 лв. за тон”, пояснява Борислав Петков.
Фермерът е обществено ангажиран
В същото време „пазарната икономика” у нас, подсилена от безконтролния внос на маслодаен слънчоглед от Украйна, третиран с препарати, които в Европейския съюз са абсолютно забранени, е на път да фалира немалко зърнопроизводители. Защото те са изнудвани да продават качественото си зърно под себестойност, в противен случай няма как да осигурят свободни средства за есенната сеитба. Ситуацията е тежка не само за зърнопроизводителите, но и за потребителикте, посочва Петков. Защото „олиото, което в момента се продава на родния пазар, не е произведено от български слънчоглед, а от украински, а той е третиран с препаратите „Крайцер” и „Гаучо”, забранени на територията на ЕС!”, дебело подчертава зърнопроизводителят. И припомня, че вносът започна още през май тази година, когато властта можеше да вземе бързи мерки, но това не се случи.
Иначе, ако слушате политиците, те „мислят и действа в името на народа”. Само че редовите гласоподаватели отдавна не вярват на подобни словоизлияния! Затова и след изборите на 2 октомври всеки втори социолог и експерт повтаря по медиите, че напролет се задават нови избори, но това е нож с две остриета!
Екатерина Стоилова
