В периода след вторите за годината парламентарни избори обществеността е в голяма неизвестност около съставянето на бъдещия кабинет. И макар че традиционно фермерите не демонстрират политическите си пристрастия, Синор.бг реши да потърси за коментар на събитията Борислав Петков от ямболското село Лесово, който изрази становище по събитията от последния месец и представи очакванията си за бъдещите политики в областта на земеделието.
Г-н Петков, ако партията-победител от изборите на 11 юли - „Има такъв народ”, успее да състави правителство, което да бъде подкрепено от 46-я парламент, какви са очакванията Ви от бъдещия министър на земеделието?
Силно се надявам партията да успее да намери съмишленици и да сформира правителство, а и в сегашния политически момент е много важно да се загърбят определени противоречия в името на стабилността на страната. Защото при евентуални трети предсрочни избори има опасност населението на страната да бъде силно демотивирано, да не кажа отвратено, защото не може на всеки три месеца да ходим на избори, нали така..? Колкото до втората част от въпроса, смятам, че с предложението на Пламен Абровски за министър на земеделието се прави една сериозна заявка от страна на политиците към нас, земеделците. Абровски има не само дълбоки познания в европейското и национално законодателство, но той е млад човек, който е необременен със зависимости. Смятам, че с този си ход „Има такъв народ” предлага на всички нас един нов прочит за политиките, които трябва да се прокарат в сектора и то в период, когато на ниво Европейския съюз се правят радикални промени в подпомагането на селското стопанство. Всяко ново нещо е най-малкото предизвикателство и очаквам той да се справи.
Според Вас какъв трябва да бъде първият приоритет на следващото управление?
Категорично на първо място стои въпросът за ред в поземлените отношения. Трябва да се сложи край на ограничението с едногодишните споразумения, подписвани между фермери и собственици на земеделска земя. И преди седем години - с налагането на зелените практики, и в новото европейско законодателство от нас се иска дългогодишно и устойчиво да ползваме земята. Е, как с едногодишните договори фермерите могат да си осигурят едни и същи парцели за седем години напред, след като договорите се подписват година за година? Навремето тези споразумения може би бяха добро решение, но сега трябва да намерим нова формула – и тя е свързана с устойчивото ползване, с опазването на почвите и с ред други изисквания, които ни предстоят. Затова е задължително начинът на сключване на арендните договори да бъде различен и облекчен – да бъдат премахнати таксите на рентните договори, за да се стимулира дългосрочното ползване.
Борислав Петков и за застраховката на доходите
Време е да премахнем и другия проблем в поземлените отношения, свързан с тази луда конкуренция, бих казал „див капитализъм”, при наддаването в рентите, който не почива на никаква икономическа логика. Трябваше да дойде сушата през миналата година, за да ударим спирачка в тази надпревара. За мен този проблем ще се реши лесно, дори ако приложим европейския опит - във Франция например има минимална рента.
Неслучайно активът „земеделска земя” има специално място в конституциите на всяка една държава. И този актив може да бъде третиран като всяка една друга вещ, както у нас става през Закона за задълженията и договорите. Възмездното ползване на земята и нейната цена зависи от това, което ще бъде произведено върху тази земя – такава е логиката. И след като собственикът на земята притежава особен актив и това е записано в Конституцията на страната, той трябва да направи всичко възможно тя да бъде използвана по предназначението й.
Тази логика пряко рефлектира и върху следващата промяна в поземлените отношения – а именно въвеждането на поземлен данък. Рано или късно, това ще се случи, защото чрез него се регулират икономическите ползи от този актив. А и България е единствената държава в ЕС, в която все още подобен данък няма.
Дотук изреждате не особено популярни мерки, смятате ли, че ще успеете ли да ги прокарате?
Може да изглежда революционно, но е изключително наложително на този етап от развитието на земеделието те да се случат. А е време да се премине и към етапа на комасацията на земеделската земя, но с категоричния ангажимент за участие и на държавата. Дали чрез държавна поземлена банка или с друга агенция, но е важно тя да участва активно на пазара на земеделска земя с основната задача – да окрупнява терени. Имаме много аналози – Нидерландия, Франция, една Турция вземете като страна извън ЕС как подкрепя комасацията. Оттам също можем да почерпим много опит.
Как според Вас ще се преодолеят онези „дупки” в законодателството, допуснали схемите със заявяването на ливади и пасища от хора без животни?
Последните месеци стана модерен изразът „да спрем течовете”. Служебният кабинет посочи немалко пропуски, по които ще се работи и в бъдеще. За мен е много важно да бъдат изсветлени онези „земеделски производители”, които стопанисват само ливади и пасища. Неслучайно слагам производитлите в кавички, защото тези притежатели на планински терени се занимават със земеделие само когато в началото на август започват теренните проверки на ливадите и пасищата. За да не бъдат санкционирани, те започват едно лудо чистене на храстите в тези ливади с едни шредери, при 40 градусова температура. Именно това е причина и за огромните пожали в Хасковско и Ямболско в този период от годината. Ако това е стимулиране на земеделието, здраве му кажи!
Освен уреждането на поземлените отношения кой според Вас е вторият основен приоритет пред новата власт?
Безспорно е време да се осигурят предпоставки за развитие на средните и малки семейни ферми, но за реалните земеделци. От една страна трябва да се подпомага техният маркетинг, от друга необходимостта те да създават добавена стойност - за лек достъп до пазара. Това е големият проблем за българските ферми. Защото големите стопанства ще оцелеят – дали ще се преструктурират, дали ще започнат да гледат други култури - нещата ще се уредят. Но ако искаме да запазим качеството и плодородността на земеделската земя, фермите, които обработват над 20 хиляди и 30 хиляди декара задължително трябва да прилагат ротацията на културите и това трябва да стане задължително условие.
Колкото до таваните на плащанията, не искам да ги коментирам, защото това е въпрос на диалог и смятам, че земеделските производители ще се споразумеят.
Тук обаче дебело искам да подчерая, че за да има конструктивен разговор с браншовите организации, е задължително да се приеме закон. Свидетели сме на организации от петима души, от които трима са роднини или комшии – това е несериозно. И когато служебният земеделски министър тръгнал да събира всички организации, колегиумът в министерството не можело да ги побере. Като български фермери искаме да имаме представителност в европейската конфедерация „Копа Коджека, но в същото време нямаме легитимни браншови организации в самата държава. Дори в тематичната работна група не знам колко са представителите.
Така е, защото предишната власт отряза медиите от участие в тези групи...А нашата роля като журналисти е да информираме, нали така?
В тази връзка категорично смятам, че следващата власт е длъжна да осигури пълна прозрачност в действията си. Не е важно какво смяташ да правиш - излез и дай отчет какво си направил! Важното е, че този въпрос кореспондира пряко и с работата на администрацията. Едно от важните дела, които се очакват от следващия кабинет е да въведе преструктуриране на структурите на министерството на земеделието. Към момента численият състав на тези структури надхвърля 20 хиляди чиновници. А земеделските производители са 68 хиляди души. Тоест на трима земеделски производители се пада един държавен служител. А колкото по-опростена е една процедура, толкова по-малки са предпоставките за корупционни действия.
В същото време един ръководител в администрацията ръководи само трима служители. Това го няма никъде по света!
И колкото повече агенции, служби и службички се създават, толкова по-голяма е административната тежест върху фермерите, които от своя страна биват принуждавани да вършат нетипични административни дейности. Категорично смятам, че мястото на земеделския производител не е да чака на опашки в службата по земеделие. Всичко трябва да става по електронен път и ако фермерът няма умения, той трябва да се научи. Или пък за тази дейност да се грижат браншовите организации, които сега се тупат в гърдите колко членове имали. Тогава си назначете хора във всяка една община, които да се занимават с внасянето на всякакъв вид заявления и документи на фермеритге, защото такава е европейската практика. И в Италия, и във Франция съсловните организации вършат тези дейности. А ние имаме дори служба за съвети в земеделието, която не е ясно с какво се занимава. Вместо това товарят фермерите с огромна бумащина.
Не на последно място, основна задача на следващия кабинет според мен трябва да бъде и популяризирането на кооперирането между фермерите. Дали ще бъде за продажба на определена стока, или за производство на продукт, но тези обединения задължително трябва да се случат, ако искаме да сме конкурентни.
Може ли дадете пример с вашия регион. На какъв принцип колегите ви биха могли да се кооперират?
Принципът на кооперирането е според интереса. Със задължителния елемент „кооперирайте се, за да вземете Х лева”, няма да стане. Примерно, аз съм се кооперирал с трима колеги от региона при продажбата на ечемик. И това стана през миналата година, когато Ковид пандемията стана причината да го направим в търсенето на пазари. Много по-добре е няколко фермери да обединят количествата си в постигане на по-висока цена. Защото, ако имаш 5 хиляди тона и ги продадеш дори с 5 лева по-скъпо, това са 25 хил. лева, което не е малко. Търговците веднага ще предпочетат по-голямата доставка, отколкото да работят с всеки от нас поотделно. И подобни кооперирания може да се организират навсякъде, стига да има предпоставки за това. Затова смятам, че и държавата би могла да създаде тези предпоставки.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
