Кореновото гниене при краставиците е широко разпространено заболяване, а причините за появата му могат да бъдат различни. Развива се при отглеждане в оранжерийни условия и на открито. Характерно е това, че може да засегне растенията във всички фази от развитието им.
Вредоносност
Важен фактор, определящ нивото на вредоносност на болестта е времето на заразяване. Колкото по-рано се появи, толкова по-големи ще бъдат щетите. Много често на етап разсад симптомите не се проявяват, а след засаждането му на постоянно място. Загубите от кореновото гниене при краставиците се увеличават при екстремни температури на почвата – под 16 и над 28 градуса по Целзий. Болестта се развива особено бързо при ниски температури на въздуха и почвата, но щетите могат да бъдат много сериозни и при продължително високи температури на почвата.
Защо краставиците плододават слабо?
Симптоми на кореновото гниене
Симптомите започват да се проявяват като потъмняване на кореновата шийка и корените. Листата от долните нива на поразените растения започват да пожълтяват, както и да повяхват в горещите часове. Завръзите пожълтяват и умират, а плодовете остават недоразвити. Основните корени стават тъмнокафяви и се размекват, защото епидермисът и кората са разрушени. Болните растения постепенно избледняват и изсъхват.
Основните причини за развитието на кореново гниене при краставиците се коренят в неблагоприятните условия за растеж и развитие в комбинация с висок инфекциозен фон.
Бърза реакция при върховото гниене на тиквичките
Важно е да знаем, че увяхването на листата може да се дължи също на фузарийно, вертицилийно или вирозно заболяване.
Продължителното захлаждане, резките температурни колебания на въздуха и почвата, поливането със студена вода, високи дози азот, излишно богат органичен фон, уплътняване на почвата, високи температури, съчетани с висока влажност на почвата водята до отслабване на растенията и поражения от кореново гниене.
Особености на патогените, предизвикващи кореново гниене
Основни възбудители на кореновото гниене са гъби от рода на фузариума, както и някои други. Те се заселват обикновено на по-слабите растения.
За развитието на повечето патогени оптималната киселинност на почвата е рН 5-6. Температурният диапазон е много широк – от 5 до 45 градуса, но оптималната за всеки вид е различна.
Степента на развитие на болестта зависи от влажността на почвата. При често и обилно поливане тя се увеличава, защото намалява количеството въздух, необходим за дишането на корените. Това отслабва кореновата система и в крайна сметка води до увеличаване на възможността за заразяване на краставиците с фитопатогени. Поливането на растенията със студена вода (10-11 градуса) също потиска развитието на корените, а даже може да предизвика смъртта им. Развитието на кореновото гниене се улеснява от засушаване на корените и високата концентрация на соли в почвения разтвор. Мъртвите участъци стават врата за инфекцията. Патогените на кореновото гниене първо ги колонизират като сапрофити, а след това продължават да паразитират в здравите тъкани.
Мерки за контрол на кореновото гниене
Превантивните мерки имат водеща роля, защото предпазват растенията от отслабване, което ще ги направи по-малко податливи на болести.
1. Използване на стерилни контейнери и почва при отглеждане на разсад.
2. Стриктно спазване на правилата на сеитбооборот, защото нарушенията и продължителното отглеждане на едно и също място води до натрупване на много пасивни структури от патогени.
3. Влажността на почвата трябва да се регулира така, че да не надвишава 85% от пълната влагоемкост.
4. Не трябва да се допуска засоляване на почвата, защото това отслабва кореновата система на растенията. Желателно е да се използват торове, несъдържащи хлор и балансираното внасяне на азот и други хранителни вещества.
5. Отглеждане на устойчиви на кореново гниене сортове и хибриди.
6. При засаждане на краставиците на постоянно място стъблото в основата може да напудри с дървесна пепел, а и последващо обработване няма да е излишно.
7. При установяване на първи признаци на кореново гниене растението може да се “подмлади”, като стъблото се отпуска, покрива се с почва и се полива за образуване на нови корени. Желателно е температурата на водата да е близо до тази на въздуха. Растенията предварително се обработват с подходящи биологични или химични фунгициди за контрол на гъбичните заболявания.
