Върховото гниене обикновено засяга и доматите, но и тиквичките, които също са податливи на болестта през целия сезон. Затове е важно да установим и отстраним причините, за да избегнем проблема. Това гниене не е инфекциозно заболяване и не се предава от едно растение на друго. То представлява физиологично разстройство и се проявява в потъмняване на върховете на плодовете и последващо загниване.
В началото на сезона най-често се провокира от нощните понижения на температурите или по-продължително застудяване. Вероятност за развитие на върхово гниене съществува винаги, когато усвояването или движението на калция в растенията се забавя, което може да се дължи не само на ниските температури, но и обратно – на горещини и суша. Проявява се във всички фази от развитие на тиквичките.
Именно калцият е този елемент, който помага на растенията да създадат стабилна структура. Когато по време на формиране на плодовете има недостиг на този градивен елемент, настъпва “тиквена” катастрофа в плододаването. Долната част на плода се развива бързо, а няма материал за адекватно нарастване на клетките по цялата дължина на плода. Настъпват клетъчни нарушения.
Най- напред в края на плодовете се появява малка “синина”, след това мястото на поражение се размеква и започва бързо да съзрява. Върховото гниене не превръща цялата тиквичка в токсична храна – здравата част е все още годна за преработка, но не може да се съхранява. Върховото гниене провокира твърде ранно узряване, защото нарастването е блокирано и значително влошава вкусовите качества.
Засегнатите плодове не могат да бъдат спасени. Има няколко начина да се избавим от върховото гниене при тиквичките, но всички те имат превантивен характер.
Три провокиращи фактора за върхово гниене и работа над грешките
1. Ако постоянно наблюдаваме проблема с върхово гниене на тиквичките, тогава той се корени в качеството на почвата. Във времето, в което растенията усвояват калция от почвата, редица причини могат да блокират почвеното подхранване. Най-честата от тях е ниското рН на почвата или стресиране, дължащо се на необичайно хладно или горещо време, засушаване или обилни валежи.
Копърът е важен и за защита от неприятели
В кисели почви, където рН е под 5,5, калцият е блокиран по принцип. В този случай е задължително използването на вещества, разкисляващи почвата – вар, креда, дървесна пепел, доломитово брашно и др.
2. Прекомерното използване на хранителни вещества, съдържащи високи количества азот е вторият рисков фактор.
Азотът допринася за интензивно развитие на зелена маса. Тиквичките, които сами по себе си растат много бързо, не могат своевременно да пренесат достатъчно количество калций към плодовете, за да поддържат правилното им развитие. Азотните торове трябва да се внасят в началото на сезона или преди засаждане на растенията.
Минералните торове с високо сърържание на азот и амоняк трябва да се избягват, защото те ще насърчат растежа на листната маса, ще добавят повече соли в почвата, което ще блокира усвояването на калция.
Листното подхранване с тор, съдържащ калций по формиращите се плодове има много благоприятен ефект. Вече засегнатите, а дори и тези, на които току що се появяват признаци, можем акуратно да отстраним.
3. Към прекомерното подхранване с азот ще добавим и всички условия, водещи до увреждане на корените, което може да бъде причина за лошо усвояване на хранителните вещества (в това число и калция) и съответно до върхово гниене при тиквичките.
Ако сушата пречи на корените да абсорбират хранителни вещества от почвата, тогава честото и дълбоко поливане ще бъде една от най-ефективните превантивни мерки срещу върховото гниене. При интензивни валежи трябва да се избягва преовлажняване, което може да доведе до загниване и увреждане на кореновата система.
