Засетите площи с фасул в Добруджа през тази година са над 9 пъти по-малко в сравнение с миналата, съобщи „Нова телевизия“. По данни на министерството на земеделието и храните в област Добрич миналата година площите с боб са били 3650 декара, а през настоящата са едва 400.
До драстичния спад се стигна, след като през 2024 г. голяма част от посевите бяха поразени от високите температури и сушата. Фасулницата на България остава без фасул, бият тревога производители.
„Преди много години Добруджа е била фасулницата на България. Ние имаме традиции в отглеждането както на фасул, така и на леща. За голямо съжаление добруджанският боб остана нарицателно. Масово под етикетите на „Добруджански боб” е внос от Египет и Китай”, заяви членът на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радостина Жекова. Българинът консумира средно по 4-5 килограма боб годишно, но 90% от него е внос, отчитат от бранша.
Жекова спходеля, че като потребител би искала бобът, който приготвя, да е от тазгодишната реколта, а не да е стоял по борсите и складовете. Тя обяснява, че за дългото съхранение се изисква и използване на препарати.
„Българският земеделец е демотивиран да сее тези култури. Аз имам печален опит с леща, която е стояла в базите ни по 2-3 години, защото не можем да намерим пазари или пък цената е изключително ниска „благодарение” на усиления внос. Наистина малко е демотивиращо да се занимаваш с бобови култури”, отбелязва членът на УС на НАЗ.
Всепризнати са и вкусовите качества на нашенския боб, който се селектира в Добруджанския земеделски институт.
В средата на миналия век у нас се отглеждат близо 600 хиляди декара с фасул. „В края на 90-те години заетите площи са между 250 и 350 хил. декара. През 2000 г. площите рязко почват да падат, като през последните 5 г. в цяла България те варират между 13 и 21 хил. декара“, описва процеса проф. Иван Киряков, ръководител на отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в института.
Киряков обяснява, че има огромно търсене на фасул, на което не успяват да отговорят заради ниските добиви. „При оптимални условия добивът е над 100 килограма от декар, а в добра година и над 200. Миналата обаче не беше такава за производителите”, изтъква той.
Жекова също смята, че, че годината е трудна за бобовите растения. Причината – жегите. „Имаше колеги, които успяха да ожънат по 20 килограма боб на декар. Така реално няма как да платиш разходите”, категорична е тя.
Тя изтъква, че производството на боб труден процес, а Киряков настоява да се обърне внимание на субсидиране от страна на държавата. „В противен случай този внос на дъмпингови цени ще откаже още повече земеделските производители”, подчертава той.
Себестойността на килограм боб за миналата година е 2,50 лв., изчислява селекционерът. А Жекова припомня, че цената при производителя винаги е по-ниска, отколкото в големите вериги. „Цената на българския боб при нас, производителите, беше около 3,50-4 лв.”, посочва тя.
Въпреки новото увеличение на цените на торовете нашенският боб ще се търгува с миналогодишна цена, обещават производителите. „Ако се продължава в този дух, така ще се получи. Ще дойде и такова време”, смята Киряков.
