Листата на краставиците са своеобразна „лакмусова хартия“, чийто външен вид помага да се определи – от какво имат нужда растенията. Ако те са променили цвета си, деформирали са се, изсъхват или са се появили петна, не трябва да приписваме всичко на болести и вредители. Напълно възможно е причината да се крие в недостиг на хранителни елементи.
Как да предотвратим пожълтяването и изсъхването на краищата на листата?
Ако забележим, че краищата на листата пожълтяват и съхнат, това говори за небалансирано подхранване, а най-често – за недостиг на калий.
Краставиците имат относително кратък вегетационен период и бързо навлизат във фаза на плододаване. По време на развитие на плодовете растенията консумират голямо количество хранителни вещества, но особено много калий. Този микроелемент играе важна роля в деленето на клетките и образуването на въглехидрати, повишава устойчивостта на растенията към болести и неблагоприятни условия на околната среда, влияе върху вкуса на плодовете.
При недостиг на калий първо се появява бледожълт контур по краищата на листата, който с течение на времето става по-ярък. Ако има остър дефицит на елемента, плодовете придобиват крушовидна форма и горчив вкус. Листата се покриват с кафеникави петна, а краищата също придобиват кафяв цвят и започват да се разпадат – появява се познатото „изгаряне“. Най-напред започва от долните листа, тъй като са по-стари.
Листата на краставиците изсветляват и изсъхват по краищата и при недостиг на калций. Това обаче се появява на младите листа. Те не само стават по-светли, но и се деформират, а след това върховете отмират и стъблата се вдървеняват. При недостиг на калций долните листа остават зелени.
Краставиците растат добре и дават добра реколта само на плодородна почва.
По време на периода на плододаване е необходимо подхранване с калиев тор на всеки две седмици – калиев сулфат (15 g на 10 литра вода, по 0,5 g на всяко растение), калиев монофосфат (10 g на 10 литра вода, по 0,5 g на растение) или комплексен тор с повишено съдържание на фосфор и калий. Ако почвата на участъка е кисела или слабо кисела (рН по-ниско от 6,5), необходими са 2-3 коренови подхранвания с пепелна инфузия (150 g на 10 литра вода, по 1 l на растение).
Добра практика е да се редуват кореново с листно подхранване, а също минерално с органично. Количествата трябва да са съобразени с препоръките на производителя.
Практиката показва, че най-добри резултати се получават при по-често подхранване, но с минимални дози.
Еднократното внасяне на калий, но в максимални дози може да доведе до пренасищане на почвата, а при излишъци той се превръща в недостъпна форма, но заедно с това препятства усвояването на магнезий, калций, амониев азот, манган и някои други елементи.
Защо калият се усвоява лошо?
Калият е елемент, който е доволно подвижен и може да се отмива бързо (както азота), особено на песъчливи песъчливо глинести почви.
Оптималната температура за развитие на краставиците е 20-25 градуса по Целзий дневна и 16-18 градуса нощна. При температури под 12 градуса кореновата система престава да усвоява хранителни вещества и вода, а при продължителни горещини (над 25 градуса) почвата прегрява и калият става недостъпен.
Високото съдържание на калций също може да бъде причина, зашото калия и калцият са антагонисти. При варуване на почвата калият се свързва и става недостъпен за кореновата система.
Нерегулярното поливане води до периоди на засушаване и обилна влага, а краставиците са влаголюбива култура, но преполиването създава предпоставки за гниещи процеси и затрудняване работата на кореновата система. Мулчирането облекчава грижите и съкращава честотата на поливане.
