Стандартът за добро екологично състояние ДЗЕС 6, който се отнася до покривните култури в чувствителните месеци от годината (от 1 юни до 31 октомври и от 1 ноември до 15 февруари) и е свързан с борбата срещу ерозията на почвата, поражда изключително много въпроси сред земеделските стопани. Затова освен в трета част на поредицата „Въпроси и отговори” и в този текст ще придлъжим с отговорите за прилагането на този стандарт, които дават експерти от агроминистерството.
Трета част на "Въпроси и отговори"
Първият въпрос се отнася до следния казус - тъй като чувствителният период от 1.06-31.10. не е съобразен с началото на стопанската година, която започва от първи октомври и реално обхваща две стопански години, какво се случва, ако се смени ползвателят на даден парцел и се наруши поддържането на минималната почвена покривка?
От агроведомството припомнят, че споразуменията за масиви за ползване се изготвят в зависимост от регистрираните от ползвателите правни основания за ползване на поземлените имоти, където преобладават едногодишни договори, поради което и споразуменията за ползване са със срок от 1 стопанска година. Експертите обаче съветват, че е в интерес на земеделския стопанин да се снабди с подходящи договори за следващата стопанска година, които да гарантират ползването на конкретните площи, за които е поет ангажимент. Дори да се смени ползвателят на съответния парцел, той е длъжен да спази изискването на растителна покривка. Становището по този въпрос е еднозначно – черната угар е неприемлива в чувствителните периоди, които създават риск от почвена ерозия. Ако при проверка се открие гола почва през определените чувствителни периоди, ще бъде намалено плащането на този земеделски стопанин, който е заявил парцела, съгласно Методиката по чл. 55, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Друг важен въпрос е свързан с климатичните промени. „Предвид трайната тенденция на засушаване, какъв ще е начинът за доказване на извършените сеитби на покривни култури? Могат ли в такива случаи сеитбите да се доказват чрез дневник на стопанството или счетоводни документи, в това число и фактури?
Земеделските стопани не доказват извършени сеитби на покривни култури при заявяване на парцелите. Контролът за спазването на стандарта ще се извърши от ДФЗ в подходящ времеви период, съобразен с метеорологичните условия. Ще се прави оглед на площите със засети покривни култури, които са видими на полето. При необходимост от установяване на вида на културите, с които са засети площите, може да се изиска от земеделския стопанин да представи фактури за закупени семена, дневници на стопанството, др.
Подходът се изисква от гледна точка на уязвимостта на голите почви на ерозия. Съобразно това се счита, че има неизпълнение на стандарта само когато даден парцел е черна угар, т.е. всякакви комбинации от засети култури, стърнища, покривни култури или мулч са приемливи.
В проекта на Наредба за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни е записано, че форсмажорно обстоятелство е тежко природно бедствие или тежко метеорологично събитие, което е засегнало стопанството, а чл. 19 на същата предвижда форсмажорното обстоятелство да се доказва с документ, издаден от оторизирана институция. В Наръчника за прилагане на директните плащания ще бъдат дадени примери за документи, доказващи форсмажорни обстоятелства, включително и по отношение на засушаване.
Ето още един казус, поставен от фермерите: Ако има междина култура и не поникне за две седмици, какво следва?
Земеделските стопани не доказват извършени сеитби на междинни култури при заявяване на парцелите, е отговорът на агроведомството. Контролът за спазването на стандарта ще се извърши от ДФЗ в подходящ времеви период, съобразен с метеорологичните условия, като се прави оглед на площите със засети покривни култури, които са видими на полето. При необходимост от установяване на вида на културите, с които са засети площите, може да се изиска от земеделския стопанин да представи фактури за закупени семена, дневници на стопанството, др. В проекта на Наредба за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни е записано, че форсмажорно обстоятелство е тежко природно бедствие или тежко метеорологично събитие, което е засегнало стопанството, а чл. 19 на същата предвижда форсмажорното обстоятелство да се доказва с документ, издаден от оторизирана институция. В Наръчника за прилагане на директните плащания ще бъдат дадени примери за документи, доказващи форсмажорни обстоятелства, включително и по отношение на засушаване.
На друг въпрос „защо затревяването (пълно или частично) при трайните насаждения се отнася само за наклонени терени, при положение че се затревяват и трайните насаждения на равнинни площи”, ето какво отговарят от министерството.
ДЗЕС 6 дава минималните изисквания за задължително изпълнение, но не ограничава земеделските стопани да предприемат и по-добри обработващи практики по избрани екосхеми. Целта на 50-процентното затревяване при трайни насаждения, разположени на наклонени терени, се отнася за есенно-зимния период за избягване на водна ерозия и изнасянето на хранителните вещества от почвата. Земеделският стопанин избира дали да засее билки или други тревни смески, които да привличат опрашители и да способстват за по-добър добив от овощните насаждения. Няма ограничение в каква степен земеделските стопани ще надградят задължителните изисквания за опазване на земята, в т.ч. да засеят култури в междуредията за подобряване на почвения слой.
За райони с висок риск от ерозия е възможно и целогодишно да се оставя растително покритие в междуредията. За да се запазят хранителните вещества за новозасадени плодни фиданки обаче, не се препоръчва плътно затревяване на междуредията.
Фермер, който произвежда картофи пита как как ще се изпълни условието да има минимална почвена покривка при наклон над 10%, след като не се прилага 2-ра култура?
На земеделския парцел с наклон над 10% и при отглеждане на картофи условието да има минималната почвена покривка в периода от 1 ноември до 15 февруари може да се изпълни, като се засеят подходящи покривни култури от: житни видове, бобови, широколистни видове от различни семейства, самостоятелно или в комбинация помежду си. Водещо е да има правилен избор на покривните растителни видове, които да са съобразени с района, влажност, студоустойчивост, тип почва, заплевеляване и др. Поддържането на минимална покривка може да стане и чрез оставяне максимално дълго на наличните растителни остатъци, покриване на почвата с мулч, оставяне на самозасети видове, които осигуряват почвено покритие и изпълняват в контекста на стандарта противоерозионна и защитна роля.
При изпълнението на следващия екологичен стандарт ДЗЕС 7, който се отнася до сеитбооборота (ротация) на културите върху обработваема земя или с изключение на култури под вода, също има важни въпроси, на които отговарят от агроведомството.
На въпрос как ще се отчита ротацията, когато парцелът е очертан с други размери и по друг начин (няма пълно припокриване), отговорът е следният - "ротацията ще се контролира от ДФЗ, като се отчита културата, която е била на площта на парцела предходната година. При условие, че заявеният парцел от предходната година съвпада на 90% със заявения парцел от настоящата година, то следва да го считаме за един и същи парцел и да проследим редуването на културите върху него всяка година.
Фермерите питат и какво означава „основна култура” за целите на ротацията на ниво парцел. От агроведомството обясняват, че „основна култура за целите на ДЗЕС 7 се счита тази култура, която е най-важна за земеделския стопанин по добив, качество и цена, и която той отбелязва в заявлението за подпомагане. Земеделският стопани може да отглежда повече от една основна култура през годината на заявяване. Вторична култура се счита за ротация, ако е засята/засадена непосредствено след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура.
Друг въпрос гласи следното - във връзка с ротацията по ДЗЕС 7 допустимо ли е един и същ парцел да бъде угар за две или повече последователни години?
Отговорът е положителен. Съгласно определението в Стратегическия план (стр. 397) „поддържана под угар е площ, на която през годината не се допуска производство на земеделска продукция“. В Приложение III „Правила относно предварителните условия съгласно член 12“ от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година, в Бележка 2 под линия е разписано че: „сеитбооборотът се състои от смяна на културата поне веднъж годишно на равнището на парцела (с изключение на многогодишни култури, треви и други тревни фуражи и оставена под угар земя), включително подходящо управляваните вторични култури“. Това означава, че земята под угар е изключение от определението за сеитбооборт (ротация), което е редуване на земеделски култури всяка година. Целта на оставянето на земя под угар е почвата да се възстанови от интензивните обработки, като временно се остави като непроизводствена площ и на годишна база може да се включи като етап, който съпътства сеитбообортния план.
Фермер има друг казус: След третата година земеделският стопанин е длъжен да гарантира, че всички парцели от обработваемата земя в стопанството са били обект на ротация по отношение на основната култура на отглеждане. По какъв начин ще се извършва контролът и как земеделският производител ще гарантира ротацията на четвъртата година?
Ротацията ще се контролира от ДФЗ, като се отчита културата, която е била на площта на парцела предходната година. Препоръчително е земеделските стопани да водят документация на сеитбооборота, особено когато стопанството им се състои от множество парцели с различни култури и когато обработват земи по споразумение или разпределение. По такъв начин ще се знае дали предшестващата култура, отглеждана от друг земеделски стопанин, e подходящ предшественик за планираната от новия земеползвател основна култура през стопанската година на заявяването, а решенията ще са информирани.
(Очаквайте продължение – пета част на „Въпроси и отговори”)
