Фермерите могат да получат изключително ценна информация от отговорите, които експерти в Министерството на земеделието дават на въпроси, зададени от техни колеги по прилагането на така наречените ДЗЕС-е (стандарти за Добро екологично земеделско състояние). В публикуваните преди седмица отговори преобладаваха фермерските питания по ДЗЕС 6 за минималните изисквания за наличие на почвена покривка за земеделските парцели, които водят да предотвратяване на почвената и водна ерозия, особено през зимния период.
Според новите правила на ОСП в земеделското стопанство с уникален идентификационен номер е задължително минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа с минимална почвена покривка през чувствителния период от 1 юни до 31 октомври. За площи с наклон, които са равни или по-големи от 10%, през периода от 1 ноември до 15 февруари се изисква да се поддържа подобна покривка за 80% от терена. Изискването за минимална почвена покривка в периода 1 ноември до 15 февруари не се прилага за стопани, които осигуряват последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването на предходната растителна покривка.
Зелено торене - втора част от "въпроси-отговори"
На въпроса как ще бъде изчисляван процентът наклони за даден парцел и ще има ли слой с наклони и ако да, дали той е готов на този етап този слой, от агроведомството съобщават, че средният наклон за всеки заявен за подпомагане парцел ще се определя въз основа на информация, извлечена от цифровия модел на релефа, а не чрез т. нар. „слой с наклони“ (такъв няма да се създава), което ще послужи за формиране на размера на площите в стопанството, за които трябва да се прилага лятна или зимна покривка в съответните срокове. Изчислението на наклоните на земеделските парцели ще се извършва след тяхното заявяване за подпомагане и резултатът от това изчисление ще бъде включен към данните за съответния парцел в заявлението.
Следващият важен въпрос е дали при много големи наклони (над 10%) парцелите може да не се обработват по хоризонтала на наклона, защото машините се обръщат?
Ето и отговорът на МЗм: Оранта може да се извършва перпендикулярно на склона или при по-сложен релеф по хоризонталите, започвайки от долната част на склона към билото, като по този начин орният слой (почвата) се обръща и качва нагоре по склона. Вместо обикновената дълбока обработка може да се прилага браздово-гребенистата оран, като на плужните тела през едно се снема отметателната дъска. Плитките почви с лек механичен състав и земите с преобладаващо ерозирани почви да се орат с плугове без отметателни дъски или с плоскорезни почвообработващи оръдия, за да се запазят следжътвените растителни остатъци като средство срещу водната и ветровата ерозия.
При високо ерозиралите площи е за предпочитане обработките да са плитки и намален брой, включително сеитба без обработка на почвата, тъй като този вид обработки оставят мулча от предходната култура върху почвата и в комбинация с липсващи дълбоки обработки предпазват почвата от водна и ветрова ерозия. Тези обработки не е необходимо да се извършват перпендикулярно на наклона или по хоризонталите при сложен релеф.
Фермери питат още дали стопанства с под 100 дка, или 10 ха не могат да бъдат освободени от изискванията на стандарта ДЗЕС6? Отговорът е отрицателен, като мотивът е, че „не може да има изключение от този стандарт, защото рискът от ерозия засяга както малките, така и големите площи.
Едни и същи угари могат да бъдат заявявани няколко пореди години на едни и същи парцели
Следващият въпрос е „еднакво ли се тълкуват като значение „покривните култури по ДЗЕС 6“, с междинните култури по ДЗЕС 7 и ДЗЕС 8, както и междинни/покривни култури по еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал-насърчаване на зелено торене и органично наторяване?”.
Ето и отговорът, който касае много земеделци - засяването с покривни (или с междинни, или с азотфиксиращи) култури по стандарта за ДЗЕС 6 има за цел почвата да се укрепва и предпазва от деградация през периодите с ерозионен риск - от 1.06. до 31.10. за равнините земеделски площи и от 1.11. до 15.02. - за обработваемите земи на наклон. Същите се използват и за целите на стандарт ДЗЕС 7 за предотвратяване на монокултурното земеделие, за да не се извличат от нея един и същи вид хранителни вещества, а да се подобрява почвената структура и за ДЗЕС 8 с цел опазване на биологичното разнообразие в земеделските земи. За зелено торене не се използват препарати за растителна защита (ПРЗ) и обикновено се избират култури, които образуват нежна листна маса. Тя бързо се мулчира, за да улесни сеитбата на основната култура след нея и защото нежната листна маса се минерализира бързо и подава хранителни елементи още на първата основна култура. В смеските за зелено торене е препоръчително да има и незимуващи видове, които образуват буйна листна маса, която след попарване през зимата позволява безпроблемно размесване с почвените обработки напролет. За предпазване от ерозия се предпочитат култури с коренова система с голяма маса и обем. За целите на изпълнение на стандартите за добро земеделско и екологично състояние предвиждаме в Заповедта на министъра на земеделието за условия за прилагане на стандартите за добро земеделско и екологично състояние, която е на обществено обсъждане на страницата на МЗм от 01.03.2023 до 01.04.2023 г., да бъдат изброени в приложение азотфиксиращите, междинните, покривните култури.
Земеделците искат от администрацията да разграничи определенията парцел и физически блок с оглед на изпълнението на ДЗЕС 6. Според определението „Физически блок” е непрекъсната площ земя, ограничена от трайни топографски елементи.
"Земеделската площ" пък включва обработваема земя, трайни насаждения и постоянно затревени площи и когато в тях се намират агролесовъдни системи.
"Земеделски парцел" е поземлена единица с минимален размер от един декар, или 0,1 ха, включваща земеделска площ, заета от една култура обработваема земя или трайни насаждения, или от постоянно затревена площ или неземеделски площи, които отговарят на критериите за допустимост за получаване на подпомагане за интервенциите. Спазването на ДЗЕС6 не се изпълнява на ниво физически блок, съобразно одобрения Стратегически план, като след проведена допълнителна комуникация със службите на Европейската комисия е уточнено, че този стандарт е приложим на ниво заявен за подпомагане парцел на даден земеделски стопанин (земеделски парцел).
Фермерите настояват да им бъде обяснено как точно следва да се разбира текстът „80% от цялата обработваема площ на стопанството“. Ето и отговорът: „В земеделското стопанство, при площи с наклон ≥10%, през периода от 1 ноември до 15 февруари е задължително върху минимум 80% от тях да се поддържа минимална почвена покривка.“
На въпроса дали използването на вертикални обработки без обръщане на горния слой на почвата (включително продълбочаване) ще се признава ли като изпълнено условие за поддържане на минимална почвена покривка по ДЗЕС 6, администрацията отговаря следното: „Вертикални обработки, в т.ч. продълбочаване, са допустими при условие, че не се обръща почвеният слой и се запазват растителните остатъци като покривка върху почвата, като целта е да се запази основната структура на почвата (в Наръчника за практическо приложение на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние ще бъде наличен снимков материал на различни видове продълбочители и обработените от тях почви). Когато горният почвен слой е силно уплътнен, също се прилагат вертикални обработки с цел осигуряване на пропускливост на вода и въздух. В помощ на земеделските стопани на страницата на Министерството на земеделието в Наръчника на добри земеделски практики от 2020 г. е публикуван Списък на земеделски практики от полза за климата и околна среда от 2020 г., който се препоръчва за избор на подходящи техники на обработка.
В случай, че чувствителният период от 1 юнии до 31 октомври не е съобразен с началото на стопанската година 1.10. и реално обхваща две стопански години, тогава сакво се случва, в случай че се смени ползвателят на даден парцел и се наруши поддържането на минималната почвена покривка? От агровидемството отговарят, че „споразуменията за масиви за ползване се изготвят в зависимост от регистрираните от ползвателите правни основания за ползване на поземлените имоти, където преобладават едногодишни договори, поради което и споразуменията за ползване са със срок от 1 стопанска година. В интерес на земеделския стопанин е да се снабди с подходящи договори за следващата стопанска година, които да гарантират ползването на конкретните площи, за които е поет ангажимент. Дори да се смени ползвателят на съответния парцел, то е необходимо да се спази изискването на растителна покривка. Становището по този въпрос е еднозначно – черната угар е неприемлива в чувствителните периоди, които създават риск от почвена ерозия. Ако при проверка се открие гола почва през определените чувствителни периоди, ще бъде намалено плащането на този земеделски стопанин, който е заявил парцела, съгласно Методиката по чл. 55, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Очаквайте четвърта част на поредицата „Въпроси-отговори”
