Във втория текст, представящ отговорите на Министерството на земеделието по различни въпроси, свързани с тазгодишната кампания за кандидатстване по Директните плащания, Синор.бг ще представи разясненията по първия стълб от ОСП, дадени от Министерството на земеделието. Интервенциите са свързани основно с екологичните схеми, зеленото и органичното торене др. специфики, интересуващи фермерите.
Въпрос: Еко схемата за намаляване на ПРЗ може ли да се заявява върху част от стопанството?
В рамките на тази еко схема няма изискване екологичните практики да са приложими на цялата площ на стопанството. Земеделският стопанин може да избере земеделските площи, които да заяви за подпомагане по еко схемата, и за тях ще има ангажимента да не прилага тотални хербициди и да не използва продукти за растителна защита (ПРЗ) от първа професионална категория на употреба или да използва подходящите феромонови уловки. Плащането по еко схемата ще бъде за заявените площи в стопанството, които отговарят на условията за допустимост, и на тях са приложени екологичните практики от интервенцията.
Въпрос: За целите на еко схемата за намаляване използването на пестициди има ли използван термин „тотален фунгицид“?
В Стратегическия план в рамките на еко схемата за намаляване използването на пестициди е разписано да не се използват инсектициди, хербициди и фунгициди, попадащи в първа професионална категория на употреба и да не се употребяват продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат. По аналогичен начин са разписани и изискванията в Наредба № 3 от 10 март 2023 г.12 В правната уредба на еко схемата за намаляване използването на пестициди няма използван термин „тотален фунгицид“.
Първата част на поредицата "Въпроси-отговори"
Въпрос: Освен плана за управление на хранителните вещества, необходимо ли е предварително да бъдат извършени почвени проби на парцелите (агрохимични анализи), върху които ще се прилага еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване и ако ще се извършват анализи, да бъде определен обхватът на пробите в ектари?
За целите на тази еко схема са предвидени 2 екологични практики:
1. отглеждане на непроизводствени междинни култури или покривни култури с последващо зелено торене;
2. използването на външни органични подобрители на почвата. В случай на прилагане на практиката за използване на органични подобрители на почвата е необходимо дейността да се извършва в съответствие с план за управление на хранителните вещества, изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство. Планът трябва да е съобразен и да отговаря на спецификите и потребностите на съответната площ, за която се прилага. Доказването на вложените обеми подобрител на съответния парцел се извършва чрез разходооправдателни документи и дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за вложени подобрители на съответния парцел.
Земеделските стопани, които сами са произвели органичните подобрители, вместо разходооправдателни документи следва да:
1. представят становище от съответната Областна дирекция по безопасност на храните за завършен процес по аеробно или анаеробно третиране на оборски тор, по смисъла на чл. 3, т. 20 от Регламент 1069/2009 за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека (ОВ, L 300 от 14.11.2009 г.), или
2. представят доказателства за лицензирана площадка за третиране на отпадъци със съответните кодове, а когато площадката е на друго лице - и протоколи за произведена продукция, идентична на вложената, или
3. представят доказателства за наличието на растителни остатъци след термична обработка, или 4. са регистрирани по чл. 229 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. След като бъде приложен в България Инструментът за устойчивост на земеделските стопанства за хранителните вещества (FaST), за целите на прилагане и контролиране на еко схемата ще се използва и наличната в него информация.
За целите на еко схемата не е необходимо да се представят доказателства за извършени почвени проби, но за целите на изготвяне на плана за управление, по преценка на лицето, което изготвя плана за управление, такива проби могат да бъдат извършени и те могат в последствие при необходимост да бъдат представени на ДФЗ при проверка.
Въпрос: Във връзка с прилагането на еко схемата за екологичната инфраструктура как ще става очертаването на буферните ивици?
Буферните ивици могат да се идентифицират от земеделските стопани в рамките на ползван от тях земеделски парцел (във вътрешността му или по границата му), като ширината се определя от стопанина. Доколкото буферните ивици не са постоянни във времето, а са избор за прилагане от земеделския стопанин, те не са част от трайните елементи на ландшафта, които се включват в данните, поддържани в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Трябва да се прави разлика между постоянни елементи по ДЗЕС 8 (тераси, синори, редици дървета, единични дървета и групи дървета), които са част от данните/слоевете в СИЗП и ще се ползват като предварително установени и налични данни при заявяването, с възможност за допълване от кандидата, от различните видове буферни ивици, вкл. такива до гори или водни обекти, които ще се заявяват от самите земеделски стопани, ако и където ще бъдат поддържани такива в рамките на даден парцел.
Два въпроса: За изпълнението на условията по еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал междинните и покривните култури идентични ли са? Също така междинните/покривните култури по еко схемата идентични ли са с тези по Наредба № 3 от 10 март 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, чл. 41 изпълнението на ДЗЕС 6 за осигуряване на минимална почвена покривка и по ДЗЕС 8 за комбиниране с непроизводствените площи?
За целите на тази еко схема междинните и покривните култури са идентични. В рамките на еко схемата междинните култури/покривни култури са създадени като смески от нежитни култури и житни култури от следния списък:
От житните култури като междинни се прилагат ръжта, тритикалето, ечемикът, пшеницата, овесът, лимецът, просото, соргото и метлата
Като междинни/покривни нежитни култури може да ползвате грах, фий, звездан, еспарзета, леща, фасул, нахут, бакла, лупина, бурчак, соя, синап, репко, фуражна ряпа и рапица.
Според изискванията на еко схемата, междинните култури/покривни култури трябва да бъдат налични на полето в периода от 15 октомври на годината на кандидатстване до 15 февруари на следващата година. Използват се за последващо зелено торене (посредством заораване, валиране, естествено измръзване или друг метод на механично терминиране на културата по избор на земеделския стопанин). В периода на отглеждане на междинните култури/покривните култури не трябва да се прилагат изкуствени торове и продукти за растителна защита. Терминирането на културите не се извършва с хербицид.
Въпрос: По какъв начин ще се контролира дали земеделският стопанин, който желае да се възползва от еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване, използва органичен подобрител и ще се изисква ли представянето на документ, който да удостоверява, че подобрителят, който ще се използва, е органичен?
Към датата на подготовка на този информационен материал, регламентацията на пускането на пазара на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати е уредена в глава седма от Закона за защита на растенията, според която се предвижда регистрация и издаване на удостоверение за пускане на пазара и употреба по националното законодателство, както и правила на ЕС относно продуктите за наторяване. Предвижда се обаче изменение и допълнение на Закона за защита на растенията (ЗЗР), с което ще се уредят националните правила и процедури, приложими за торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати, както и правила на ЕС продуктите за наторяване, за които са приети хармонизирани европейски изисквания.
Производството, търговията и пускането на пазара на органични торове и подобрители на почвата от животински произход (продукти, получени от странични животински продукти) се извършва съгласно глава девета на Закона за ветеринарномедицинската дейност. В Наръчника за прилагане на директните плащания ще бъдат посочени документите, с които земеделските стопани, желаещи да се възползват от еко схемата, следва разполагат като доказателство, че използват органични подобрители.
Въпрос: Могат ли и двете практики, предвидени по еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене, и органично наторяване, да бъдат включени в заявлението за подпомагане, но при различни парцели?
В рамките на тази еко схема има предвидени 2 екологични практики:
1. отглеждане на непроизводствени междинни култури или покривни култури с последващо зелено торене;
2. използването на външни органични подобрители на почвата.
Двете екологични практики могат да бъдат приложени върху различни парцели и съответно включени в заявлението за подпомагане от един земеделски стопанин. За един парцел може да се получи подпомагане само за една от двете практики, но няма пречка в рамките на стопанството си земеделският стопанин да приложи и двете практики на различни парцели.
Въпрос: Ако даден земеделски стопанин през 2023 г. е на 40 навършени години и е все още допустим за подпомагане по интервенцията за млади земеделски стопани, ще продължи ли да е допустим за подпомагане като млад земеделски стопанин и през следващите четири години от прилагане на интервенцията (по аналог на досегашните правила по мярката за млад фермер)?
Условието за възраст следва да бъде изпълнено към момента на подаване на заявлението за подпомагане. Всички изискуеми изисквания по интервенцията следва да бъдат изпълнени кумулативно. Подпомагането се предоставя на млади земеделски стопани, които са създали земеделско стопанство за първи път не по-рано от 5 години преди датата на подаване на първото заявление за подпомагане по интервенцията, като за създаване на стопанството се смята датата на регистрация на кандидата за подпомагане за първи път като земеделски стопанин в регистъра по Наредба №3 за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
Въпрос: При преходната национална помощ за овце майки и/или кози майки има ли ограничение на възрастта на животните?
По интервенцията за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки ще бъдат допустими женски животни от рода на овцете и/или козите, родили поне веднъж, или на възраст най-малко една година. В рамките на преходната национална помощ за овце-майки и/или кози-майки няма изискване на максимална възраст на животните.
Въпрос: Кои животни от стопанството към референтната дата 31.12.20218 г. ще се броят по интервенцията за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството?
Право на подпомагане по тази интервенцията имат земеделските стопани, които към 31 декември 2018 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в интегрираната информационна система на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) по чл. 51, ал. 3 от Закона за етеринарномедицинската дейност. Помощта по интервенцията се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, регистрирани в интегрираната информационна система на БАБХ към посочената референтна дата. „Говеда“ са биците, воловете, кравите, юниците и телетата, а „Биволи“ са биволските бици (мъжките биволи), биволиците, малакините и малачетата.
(Очаквайте трета част на „въпроси и отговори”)
