Крайно високите летни температури и засушаването, задържали се не една и две, а последователно шест и повече години, се отразиха крайно негативно върху производството на традиционни земеделски култури, особено в Южна България. Тази необичайна обстановка обаче не пречупи българския земеделец, който успя да подходи гъвкаво към проблемите, търсейни нови технологии, които да му помогнат в бизнеса. Пример в това отношение е земеделският производител от Съединение и бивш председател на Националния съюз на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов, който още преди 5-6 години започна активно да изучава и прилага така наречените консервационни технологии за отглеждане на културите, щадящи почвата на принципа на безорното земеделие (чрез no till-технологията). И понеже всяка иновация е свързана с редица особености, специфични за отделните региони в страната, точно преди началото на Кампанията по директните плащания, Синор.бг отново потърси мнението на земеделеца, за да сподели опита на семейната фирма, така че да бъдем от полза на читателите.
Г-н Вукодинов, с новите интервенции в Стратегическия план „но тил” (no till) технологиите ще дадат добавена стойност към този тип производство. Дали тези стимули биха насърчили повече фермери да ги прилагат за опазването на земеделската земя?
И аз, и колегите ми се насочихме към регенеративното (възстановяващо) земеделие много преди Европейската комисия да започне подпомагането на този тип технологии. И никой не е мислел, че европейското законодателство ще субсидира екологичните практики, както ще се случи от тази година. Преди 7-8 години първите от нас се преориентираха към „но тил” от една страна, за да оптимизират разходите си, тъй като употребата на техника рязко се ограничава, а от друга – защото тези практики са по-щадящи природата и почвата. Тук обаче ще кажа, че науката все още е длъжник на този тип технологии, защото, ако имахме точните ръководства, които да спазваме, ние нямаше да се лутаме толкова години, докато намерим верния път, а повярвайте, той не беше никак лесен. Не може да се говори за някакво сериозно вдигане на добивите, но благодарение на факта, че ползваме по-малко ресурси в технолгичните етапи от производството, мога да кажа, че по-голямата част от отглежданите от нас култури вече не отстъпват като добиви и качество на конвенционалното производство.
През тези 5-6 години в нашето стопанство ни трябваха много опити, за да изградим сами правилната система според потребностите на почвите и ролята на въглерода за посевите. Всеки от нас трябваше да изследва ролята на покривните култури, които са в основата на това земеделие. И се убедихме как облагородяването на земята става стабилен процес и как същата тази земя ни се отблагодарява за положените грижи.
Може ли да посочите конкретните проблеми, с които сте се сблъсквали, за да ориентирате хората без опит?
Сериозно предизвикателство за региона в Южна България си остават пролетните култури, тъй като последните горещи лета предизвикват сериозен стрес за посевите. Най-вече при слънчогледа, където при "но тила" има специфики, затова и добивите при тази култура на нашите полета са по-ниски. Трудности срещаме с качеството на сеитбата, а също в борбата с някои неприятели. Затова и миналата година инвестирахме в нова сеялка. С намерението при слънчогледа да приложим специална стриптил (strip-till) технология, която обработва почвата на ивици и по този начин компенсира част от недостатъците, които за момента срещаме само на нашите полета (дебело подчертавам това, защото всяко стопанство е различно и колегите не трябва механично да прилагат чуждия опит). Целта е да се преборим с вредителите, които иначе водят до спад в добивите. Запасяването с фосфора също е проблем, тъй като не можем дълбочинно да влагаме този тор – слабо се усвоява и ако го внасяме само със сеялката, фосфорът остава на повърхността и слънчогледовите посеви не могат да го усвоят правилно, за да се развиват. Със стриптил технологията можем да внесем фосфора на по-голяма дълбочина. В момента осигуряваме нужните материали, така че от следващата година да сме готови със стриптил, но само при слънчогледа. За всички други култури, които сеем, оставяме с ноу-тил технологията.
Говоря за царевицата, която отглеждаме изцяло на поливни полета. Преди две години инвестирахме в пивотна система, която не е на гравитачно поливане. Благодарение на нея ние успешно прилагаме ноу-тил и това може да се използва и от други колеги. Решили сме от тази пролет да разширим малко тези поливни площи с около 250 декара, като по този начин ще компенсираме някои от културите, от които заради сушата решихме да се откажем.
Значи негативното въздействие на климатичните промени дават отражение на бизнеса - за кои култури става въпрос?
До стопанската 2021-2022 г. винаги сме правили широк сеитбооборот, като дебело подчертавам, че никой не ни е задължавал да го правим. Разнообразяването на културите е наша философия за опазването на почвите и последните 10 години сме отглеждали повече от десет култури годишно, което е нормално за 17-те хиляди декара, които обработваме. При есенните житни посеви пшеницата винаги е била основната ни култура, по-малко сеем ечемик и тритикале. От пролетните култури гледаме слънчоглед и поливна царевица. А през последните 20 години винаги сме гледали рапица като есенна култура и кориандър – като пролетна.
Ето как фермерите ще печелят от продажба на вредни емисии
От стопанската 2022-2023 година обаче променихме този ред, водени къде от икономическа, къде от тематична гледна точка. И това се дължи на сериозния провал с реколтата от рапица, от която традиционно отглеждахме по няколко хиляди декара годишно. Миналата есен за първи път я занулихме и причината е в невъзможността на посевите да поникват навреме заради безводните есени. Втората култура, която досега успешно използвахме в сеитбооборота, беше кориандърът. На път сме и с него да се разделим поради забраната на редица активни вещества за борба с вредителите, които въведе ЕС. Преди три години ЕК наложи вето върху активното вещество линурон, който е в основата за борба с широколистните плевели. Обикновено слагахме кориандъра на много слаби полета, но забраната от ЕС ни принуди да сменим рязко бизнес страгенията ни.
Имате ли решение с кои култури да ги замените?
Част от нашата философия е винаги да търсим нови култури, с които да разнообразяваме. Разбира се, като сме се съобразявали с икономическия ефект, който стопанството ни трябва да получи. За първа година сега ще отглеждаме около хиляда декара сусам. Преди това обаче сме проучвали тази култура 7-8 години. И това, което надделя в решението, беше, че при сусама вече създадоха сортове, които подлежат на механизаци. Знаете, че при липсата на работна ръка в отрасъла вече няма как да същестуваваме без техниката. За тази година предвиждаме разнообразяване със следните култури - около 7 хиляди декара с пшеница, около 4 хиляда декара слънчоглед и около хиляда декара с тритикале. За първи път ще увеличим площта на царевицата - до около 3 хиляди - 3 500 дка. Отделно нашата фирма винаги сама си е отглеждала семената – синап, ряпа и др. Върху малки площи гледаме също овес – той е компонент при покривните култури. Имаме малко пасища за животните, които гледаме.
Прилагайки регенеративните системи на обработка, кои екосхеми за подпомагане бихте могли да заявявате през тази година?
Ако говорим за екосхемите, (интервюто е правено преди информационните кампании, проведени до 16 февруари), все още не съм запознат в детайли с изискванията. Имам известни притеснения, защото наредбите се пишат на някакъв чиновнически, брюкселски език. А ние, земеделците сме практици и искаме да си направим план – какво първо, второ или трето, да си подредим етапите и да се организираме. Затова имаме нужда от предварително обяснение, което да не бъде плетеница от непозната терминология. Да, към този момент са ни ясни ДЗЕС-те, сроковете за покривните култури, за равнинните и високополивните полета и за изискванията по тях. Но имаме въпроси, затова лично аз и синът ми сме решили в следващите три седмици да поразгледаме нормативите, които до момента от Министерството на земеделието са ни дали. Според мен, в цялата ОСП има усложняване, но въпреки прекомерните изисквания, ще се справим. Българският земеделец е достатъчно грамотен, а във времето сме доказали как съумяваме да се развиваме - и по отношение на технологиите, и преодолявайки природните стихии. Намираме баланса в производството.
Това, което за нас е важно да си припомним като земеделци, е, че самият въглерод в почвата е от изключително значение за живота на планетата - дали е във въздуха, водата или почвата, той си е балансиран. Безорното земеделие доказва огромната си роля за запазване на въглерода в почвите. Колкото до намаляването на вредните емисии въглероден двокис, с ноу-тила ние сме ограничили използването и на техника, така че ефектите са не малко. Искам обаче да пренеса въпроса и към глобалното замърсяване, защото селското стопанство е сред отраслите с доста ниска степен на замърсяване. А с новите екологични политики ще ограничим още повече негативните въздействия.
Мисля, че съвременното човечество, а и политиците трябва да се замислат и да не бързат с такива огромни темпове да изваждат въглерода от недрата на земята – говоря за този въглерод, който е във вид на изкопаеми горива. Всеки от нас още в основното си образование по биология и ботаника учи какво е фотосинтеза и каква е ролята на въглерода за изхранване на населението. Природата умно е направила, така че чрез фотосинтезата растенията да поемат въглерода от въздуха, след това да правят химични вериги под формата на определени захари, да изхранват себе си и... забележете, да забравят за егоизма си и тезизахари, чрез корените на растения обратно да влязат в почвата, като по този начин изхранват микроорганизмите и бактериите. Така растението храни и другите гъби и микроорганизми.
Затова мисля, че не трябва да сме толкова егоистични като човешка раса и да не харчим този въглерод безконтролно като полезни изкопаеми за горивата. Ние сме част от веригата на природата и не може да изконсумираме този въглерод на часа и веднага. От тази гледна точка, когато човек се задълбочи и започне да прави земеделие, което щади природата, вижда многобройните ползи – и то не само, че намалява разходите за производство, а се опитва да остави за поколенията една по-здрава и плодородна почва.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
