След десет години опити в България да се практикува щадящо почвите земеделие (познато още като консервационно и регенеративно), което досега се развиваше на собствен ход, без участието на държавата, фермерите са на път най-после да извоюват подпомагане, както се практитува в останалите държави от Европейския съюз. На първата за годината среща на пловдивските зърнопроизводители, проведена в края на януари с ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), беше съобщено, че в третото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони ще се предложи нова интервенция, подпомагаща дългосрочно фермери, прилагащи регенеративно земеделие.
На семинара, организиран под надслов „Сила в съюза – богатство в земята“, председателят на НАЗ Илия Проданов съобщи, че се предлага нова агроекологична интервенция, с която да бъдат подпомагани фермери, поели многогодишни ангажименти, свързани с опазването на почвеното плодородие. Става въпрос за агротехнически мероприятия, които въздейстат за възстановяване на почвения потенциал като минимални обработки (mini-till), безoрно земеделие (no-till), ивична технология (strip-till) и др.
И понеже е важно да представим думата на хората с дългогодишен опит в областта на безорните технологии, потърсихме за коментар един от пионерите в тази област Ангел Вукодинов от град Съединение, чието стопанство е с повече от 30-годишна история и днес обработва около 17 хиляди декара, от които 2 хиляди са заети с пасища и люцерна в полите на Средна гора.
Самата философия на земеделеца Вукодинов се крепи на вековното правило, че „всички ние сме взели земята под наем от децата си“ и затова сме длъжни да я съхраняваме жива. Неслучайно „по отношение на разнообразяването на културите нашето стопанство отдавна е изпълнило европейските изисквания, защото личното ми отношение за опазване на плодородието на почвата е с един наистина добър сеитбооборот. Другите начини, които ползваме, са минималните обработки и добавянето на микробиологичните препарати, с които се стремим да увеличим микробиалния живот вътре в почвата“.
Опитът на Вукодинов след сушата през миналото лято
На въпрос кога се е решил активно да въведе щадящото земеделие, Вукодинов обяснява как „всяка новост трябва да се прилага, когато му дойде времето. Защото кризите, породени от климатичните промени, безспорно ще принудят всеки от нас да преструктурира дейността си, както ние го започнахме преди 17 години“.
В далечната 2009 година той решава да увеличи производството, наемайки ниви в родното му село Драгомир, където голяма част от земята обаче се оказала неплодородна. „Почвите бяха 7-а,8-а и 9 категория, с много камъни и пясък и тогава се убедихме, че конвенционалното земеделие там не работи, а и разходите ни скочиха почти двойно спрямо плодородните земи, които стопанисваме около Съединение“, припомня фермерът. Заедно със сина си той започнал да се самообразова, търсейки алтернативи за обработки, които да съхраняват почвите. Тогава откриват стърнищния култиватор, който работи на дълбочина от 15-20 сантиметра и с него само за година-две постигнат много добри резултати.
„Днес спокойно мога да кажа, че от 2009 година досега ние запазваме голяма част растителния отпадък в горния пласт на почвата. След като преди 10 години спряхме да изнасяме растителния остатък изцяло, днес нито един килограм слама не излиза от нашето поле. Защото тя храни почвата с въглерод и микроорганизми. Видимият ефект от тази технология се видя и след последните 5-6 години, когато започнахме да сеем и покривни култури и когато увеличихме както мулча, така и живите корени. А точно корените дават сигурност за микробиалния живот в земата. Това означава вегетация, абсорбиране от растенията на въглерод, а захарите, които се образуват след фотосинтезата на растенията, една част се подават обратно през корените в почвата. Именно така културите правят симбиозата със земята и завършват пълния цикъл в природата, осигурявайки фитохормони за културите“, обяснява фермерът с дълъг опит в опазването на почвите.
През 2017 година той случайно попада на статия за безорното земеделие, където чуждият опит показал, че при „но-тил“ технологията са извадили много добри резултати около 550-600 лв. от декар пшеница – с интензивно торене. Преди това чистият но тил не допадал особено на Вукодинов, но той рискувал.
„Първите години 2018-2019 г. до 2023-та определено мога да беше, че беше много добър период, защото минахме почти безболезнено преходът към чист но тил. Особено при есенните култури нямахме намаление в добивите. Дори тази година площите ни с пшеница се развиват много добре, понасят безорните технологии, като отчитаме икономии и при торенето, и при обработките“, обяснява фермерът.
Земеделецът не крие, че има и проблеми, но за всяко стопанство те са твърде индивидуални и когато се открият, е нормално да се търсят решения. „По-голямо предизвикателство за нас остават пролетните култури – не толкова при царевицата, защото тя изцяло е на поливни площи, но при слънчогледа, където през последните две години се появиха инвазивни плевели. Това беше съчетано и с неуспешните години за рапица, защото, когато няма рапица, тогава има поле за развитие на плевелите“, обяснява Вукодинов. Това ги е принудило да преосмислят ноу тил обработките, като в момента работят по отстраняването на проблемите с плевелите. В тези участъци се налага да прилагат наистина минимални обработки от 4 до 6 сантиметра, като за целта са инвестирали и в покупка на съответния култиватор.
Добрата новина е, че в полетата им вече са се върнали някои полезни насекоми като например щурци и голи охлюви, които увеличават плодородието на почвата. „И понеже не сме така ортодоксални по отношение на „но тил“-а, затова и ефектът за тези 7-8 години, е видим“, заключава Вукодинов. Защото са тръгнали трайно по пътя на консервационното земеделие. А като съвет към колегите си той заявява, че „полето ви се отблагодарява тогава, когато сте натрупали достатъчно теоретична информация, защото процесите са лесно обясними - стига правилно да ги разгадаеш, а това се постига с практиката, натрупана през годините“.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
