Подобно на фермерите в САЩ и европейските земеделски производители, включително българските, много скоро ще имат възможността да печелят от прилагането на така нареченото консервационно земеделие (щадящо природата), при което реколтата се отглежда с минимални обработки на почвата (no till или strip till), а земята се подхранва с биологичен въглен вместо с изкуствени торове. Европейската комисия е в напреднал етап на подготовка на нов регламент, с който да въведе в употреба така наречените „въглеродни кредити” в областта на селското стопанство, с които земеделците да получават плащане за това, че щадят природата. Това съобщи пред земеделски производители директорът на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” професор Ирена Атанасова по време на изложението АГРА 2023, открито на 21 февруари в Пловдив.
В семинар, посветен на бизнес идеите за кръгова икономика, проф. Атанасова представи резултатите от важно изследване на института, свързано с използването на биовъглена за наторяване на почвата като начин за намаляване на вредните емисии от въглероден диоксид в атмосферата. В семинара участваха и учени от други институти към Селскостопанска академия и Аграрния университет, чиито лекции бяха ориентирани към изпълнението на Зелената сделка.
Законодателството в САЩ отговори първо на потребностите на фермерите да печелят от прилагането на екологичните практики, така че да компенсират ниските добиви, получавани при минималните обработки на почвите, имащи за цел да запазят въглерода в почвата. Става въпрос не само за безорното (no till) земеделие и ивичните (strip till) обработки на земята, но и за всички останали мерки, които ще повишават органичния въглерод в обработваемите земи.
Практиката с издаването на въглеродни кредити в САЩ е напреднала много, като там отдавна има специални фирми, изчисляващи процента на пестене на въглероден диоксид на всеки земеделски производител. След като получи сертификат с размера на спестените емисии, той може да го продава на предприятията-замърсители като например топлоцентрали, химически заводи и др., които са длъжни да плащат за вредните емисии в техните производства. В резултат на това, земеделците, които опазват околната среда, ще разчитат на компенсации за направените от тях разходи.
При агроекология първо чертаете земите със стари ангажименти
По думите на професор Атанасова, Еврокомисията много скоро ще предложи съответното законодателство за прилагане на въглеродните кредити на Европейския парламент, така че много преди 2030 година и българските фермери да се възползват от подобно финансиране.
В изследването на института „Пушкаров” за ползите, които земеделците биха имали от торене с биовъглен (получава се след изгарянето на биомаса без кислородна среда), фермерите биха намалили с 20% използването на конвенционалните торове. Като се има предвид, че опитите в България са правени с влагането на много по-малки колическа биотор на хектар (20 тона на ха), отколкото в други държави в ЕС (над 200 т на ха). Друго важно предимство е, че добивите при това торене се повишават значително. И най-важното, микробиалната активност на почвата също се увеличава, което е важно за възстановяване на изтощените терени.
Ще попитате как се изчисляват плащанията за спестените емисии. В САЩ един тон спестен въглероден диоксит се равнява на един въглероден кредит. Подобни количества биха спестили и българските земеделци, ако прилагат голяма част от новите изисквания, заложени в Стратегическия план за развитие на земеделието, прилагани от 2023 г., припомни проф. Атанасова.
С други думи, ако отглеждате земеделски култури, използвайки нулеви системи за обработка на почвата, или пък намалите силно обработките, ако торите с биовъглен, така че да увеличавате органичния въглерод в почвите, ако избягвате монокултурите и отглеждате многодишни култури др., ще може да разполагате с подобен сертификат. Друг съществен елемент е и екосхемата със задължителното оставяне на поне 30% от растителните отпадъци на полето. От тази година земеделците са длъжни да запазват между 90 и 100 кг подобни растителни отпадъци върху почвата. И всичко това ще бъде зорко следено! Защото на европейско ниво отдавна се правят изследвания, които доказват как се увеличава процентът на вредните емисии на всяка една от държавите членки.
В момента ЕК създава правилата, по които ще бъдат лицензирани фирмите, които ще изчисляват спестените емисии на всяко стопанство. Веднага след това законодателството ще се внесе в Европарламента, фермерите биха могли да ползват услугите нва подобни компании. Поради сложността на изследванията ЕК ще сертифицира малък брой подобни компании, които черз свои представителства да действат във всяка една от държавите-членки.
На европейско ниво вървят обследвания и на вредните емисии, които всяка държава-членка емитира в атмосферата, като България се представя крайно зле, показват данните на ЕК. От последния анализ се вижда, че през първото тримесечие на 2022 г. страната ни рязко е завишила тези емисии спрямо първото тримесечие на 2021 г. За една година цялата индустрия на България е увеличила с цели 34% емисиите на въглероден диоксид в атмосферата, което ни поставя в абсолютната „червена зона” на най-големите замърсители. В същия анализ се припомня, че в целия Европейски съюз делът на емисиите на въглероден диоксид, генериран от селското стопанство, съставлява 10,3 на сто от всички емисии, отделяни и от останалите индустрии. Именно затова и екологичните мерки в земеделието ще имат все по-голямо значение за страната ни, посочват учените.
Екатерина Стоилова
