Ситуацията в земеделските среди стана особено динамична от вчера. Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) поиска оставката на земеделския министър и обяви протестна готовност. 15 минути по-късно не една, а 30 браншови огранизации изпратиха до медиите декларация, че подкрепят министъра. Днес 6 от тях излязоха на протест пред представителството на ЕК в София, за да посрещнат еврокомисаря Кристоф Хансен с исканията си. Те се обявиха и срещу друга, бунтовна към момента, организация – Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Тези сблъсъци на позиции объркаха редовите земеделци. Какво по-точно става?
Обърнахме се към Ангел Вукодинов, бивш председател на НАЗ, за да научим мнението му за събитията от близките часове.
- Г-н Вукодинов, отново имаме видимо разделение в позициите на браншовите организации. НАЗ е сама срещу 30. Кой е прав?
- Личното ми мнение е, че може би поискахме оставката на министъра не навреме. Закъсняхме, пропуснахме повече от година и половина. Толкова мина от последния протест, когато властта се подписа под меморандум, в който залегнаха исканията на земеделците. Натискът ни за изпълнение на поетите ангажименти не беше достатъчно силен. Но доброто е, че през този период НАЗ оформи по-зряла позиция за важните неща в земеделието, които трябва да се случат, но непрекъснато се отлагат.
Нашата асоциация се готви за протест не за два или пет лева, а за правила и законодателство.
Те са по-ценни от парите.
- Да, но нямате подкрепа от други браншови организации. Защо?
- На всичките тези 30 организации общата им членска маса е колкото нашата в Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив. Или колкото два съюза като нашия, но не повече. В един файтон могат да се съберат не една, а няколко организации.
Председателите им имат чисто еднолични корпоративни интереси,
които прокарват от името на членовете. Защо тогава да не могат за 15 минути да подкрепят една декларация? Да не говорим, че много от тях са зърнопроизводители, но са оставили на НАЗ да устоява интересите им.
Вече десетилетия продължава да ни липсва Закон за браншовите организации и МЗХ няма намерение да възложи написването му. Защо му е на министъра такъв закон, след като 30, макар и псевдоорганизации, го подкрепят? Не му трябват 5 силни браншовици насреща, с които ще трябва да се съобразява. По-добре е организациите да са много, да спорят и накрая той да вземе решението. Министерството не желае още да има Закон за комасацията, Закон за кооперативите, промени в Закона за подпомагане на земеделските производители и т.н. Просто не желае да има силни и богати земеделци. Дали НАЗ взима винаги правилни решения? Дали те са в точното време? Със сигурност – не, но ние сме многобройна, жива и истинска браншова организация, която взима по демократичен начин решенията си, и бихме искали и останалите сектори да изградят подобни организации.
- Преди малко казахте, че сега не е моментът за протести. Защо мислите така?
- Защото в момента имаме жалки политически представители, на които не можем да разчитаме на законодателни решения. На практика нямаме субект, срещу когото да стачкуваме. А лошото е, че секторът е в дълбок колапс.
- Какво имате предвид?
- Ако вземем като вододел годината на Ковид-19 – 2020-а, от тогава до сега цените на стоките и услугите поскъпнаха средно два пъти. Увеличихме заплатите, купуваме скъпи торове, а същото време цената на нашата продукция не се е увеличила или е нарастнала само с 10-20%. За това не може да стоим устойчиво.
Геополитиката удари директно джоба на земеделците.
В момента има колеги, които са във фалит или в предфалитно състояние. Следващият колапс може да бъде причинен от банките. Доскоро ни ухажваха, но вече започнаха да ни обръщат гръб. Започнаха да отсяват успешните от неуспешните земеделци. Нашето фамилно стопанство засега е спасено от два фактора. През добрите години ние не купувахме яхти и скъпи апартаменти, а инвестирахме спечеленото в земеделска земя. Това ни спестява плащането на ренти и наеми. Другото, което ни държи от затваряне, е, че сме сме инвестирали в поливането.
- Поливането е болна тема за земеделието. Днес премиерът каза, че в следващите години държавата ще инвестира средства в напоителната инфраструктура, така че да могат да се поливат от „Напоителни системи“ 2,5 млн. декара. Не сте ли оптимист?
- Не мога да бъда, след като големи градове и общини страдаха от недостиг на питейна вода това лято. И това не беше нещо непредсказуемо, а година наред държавата не направи нищо, за да предотврати този тежък проблем. В наводнението на „Елените“ загинаха хора и тогава се разбра, че отново институциите са си затваряли очите.
Как да бъда оптимист,
след като държавата обеща по 350 милиона лева инвестиции на година за период от 4 години в „Напоителни системи“, а досега не е постъпил и лев! В същото време имаме поне 200 ВЕЦ, които някак си се оказат с предимство пред напояването. Да вземем ВЕЦ „Черногорово“, която изпива водата за напояване на цялата Пловдивска област.
- Ще се включите ли в протеста, ако НАЗ не се откаже от решението си?
- Казах, че според мен протестът е закъснял, но чест прави на нашата асоциация, че постави наболелите въпроси на масата. Най-вероятно ще се включа, защото разбирането ми е, че след като съм неин член, трябва да я подкрепя. Досега НАЗ е постигала победи за доброто на всички земеделци, ще продължава и занапред.
- И на финала има ли нещо, за което не попитах?
- Не, но напоследък си повтарям едно стихотворение на Дамян Дамянов, което толкова силно ме впечатли, че го запомних отведнъж и няма ден, в който да не си го казвам наум: "Нямах. Имах. Нямам пак./ Ум. Пари. Любов и име./ Никой жив не знае как,/ докога и колко има./ Всичко е лъжа./ Богат само даващият бива./ Гол дойдох на този свят./ Гол от него си отивам."
