„От десетилетия всички ние безмълвно наблюдаваме какви огромни средства за напояване се инвестират в съседните балкански държави като Турция, Гърция, Румъния, дори и в Сърбия. Само ние оставаме един пуститен остров, където земеделието изнемогва, но тази голяма наша болка като че ли остава незабелязана“. Коментарът е на зърнопроизводителя от град Съединение и бивш председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов, който заедно с колегите си от Пловдивска област участваше в поредната дискусия за тежките проблеми в сектора, чието решение е крайно важно да започнат от тази година. И понеже негативният ефект от климатичните промени стават все по-разрушителни за този бизнес, затова и въпросите ни към Вукодинов са свързани с прогнозите му за реколтата и очакванията на бранша от законодателната работа на 51-то Народно събрание.
Г-н Вукодинов, след последните тежки суши за зърнопроизводството какви са очакванията ви за есенната реколта, още повече че и през 2024 г. валежите закъсняха критично?
Няма колега, който през последните пет години да не е изпитвал сериозни затруднения от негативите, последвали след пандемията от корона вирус, войната в Украйна, скока на инфлацията и не на последно място – от климатичните промени. Лично аз се занимавам със земеделие от 30 години, но това, на което сме свидетели, е, че през последните две години зърнопроизводството в България изживява най-тежките си моменти.
Ако през 2020-та, 2021 г. и отчасти 2022 г. успявахме да компенсираме загубите от сушата с ръст в цените на световните пазари, то през 2023 и 2024 г. резервите ни бяха привършили. И макар привидно цените на суровините като горива и торове да се бяха поуспокоили, нашата продукция вече се предлагаше доста под себестойност. През миналата есен се получи така, че най-масовите торове като амониевата селитра за тон, без ДДС падна до около 850 лева, а на уреята – 900- 950 лв. Вярно, че преди две години тези цени бяха по-високи, но спрямо 2019 г. торовете оставаха два пъти и пловина по-скъпи, докато цената на тон зърно беше едва с 20 по-висока. Миналото лято всички ние реализирахме пшеницата си по 360-380 лева за тон, което е само с 20% над изкупната цена на зърното от 2019 година.
Ако обобщим – за тази реколта имаме 250% увеличение на най-евтиния тор и само 20% по-високи цени при продажбите на нашата продукция, сравнени с пазара преди пет години. Така, че ситуацията не е розова.
Какво е сегашното състояние на посевите и как се отразиха валежите в края на миналата година?
Ще припомня, че браншът ни преживя през 2024 г. най-страшната суша, която до момента сме имали по тези георграфски ширини. Особено в нашия район около град Съединение от май до ноември не бяха падали дъждове с икономическо значение. Ако сравним с предходната стопанска година 2023-2024 г., тогава положението беше подобно, но не чак толкова остро. Ако есенният дъжд миналата година дойде в началото на декември, предходната есен дойде на 4 ноември.
Инвестиции за преодоляване на вредите от климатичните промени
Всичко това предизвика закъснение в развитието на посевите, като в момента пшеницата масово е на втори лист, някъде може би не са достигнали и това развитие. Редки бяха районите с частични валежи и там посевите може да са във фаза братене, което обаче е доста закъсняло. Вярно, че меките зими, на които сме свидетели последните години, ще доведе евентуално до по-добро развитие, но цялата ни реколта ще зависи изключително много от климата през следващите месеци. Ако имаме нормална пролет, вероятно ще успеем да се поздравим с добра реколта. Още повече, че в доста райони на Северна и Източна България ситуацията е доста по-добра от нашата.
Още новини от семинара в Пловдив
Изключение прави единствено рапицата, чиито посеви са пълен провал, а в Южна България голяма част от нея или не поникна, или има едва 5-10 процента запазени площи. Изводите не са обнадеждаващи, но нашият занаят винаги е бил изпълнен с предизвикателства и сме свикнали. Затова на въпроса коя е най-хубавата година за земеделеца, всички шеговито отговаряме, че това е следващата.
На конференцията в Пловдив отново обсъждахте ситуацията с липсата на достъп до напояване. Според вас дали застрашителното засушаване най-после ще „отвори“ сърцата на управленците за конкретни решения на проблема?
Знаете, че темата с провалените хидромелиоративни системи остава най-голямата болка на всички земеделци, не само на нас, зърнопроизводителите. Колкото до грижата за напояването в национален мащаб, всички сме свидетели как през последните години само се говори по темата, но без практически резултат. И това, че статистиката в момента отчита едни 300 хилади декара, които реално се напояват, не е много обнадеждаващо. Защото лично аз, заедно с малцината колеги сме сред малкото ентусиасти, които със собствени сили успяваме да поддържаме вътрешните съоръжения, не говоря за главните канали. И ще бъде много жалко, ако продължава да се полива като през миналото лято, когато водоподаването се спираше през ден-два и правеше процеса крайно неефективен. Особено при нас, където водата идва гравитачно, а ние допълнително я засилваме с помпи и хвърляме маса пари за горива.
Ако трябва да обобщя, до момента в цялата държава само си говорим и преливаме от пусто в празно. Без дори да се огледаме какво правят за напояването в съседните балкански държави.
Какво точно според Вас трябва да се предприеме от страна на новата власт?
Ако трябва да посочваме виновни за всичко, което ни се случи през последните 30 години, мисля, че ТУК НЕВИННИ НЯМА. В това число и ние фермерите. Лично аз съм водил борба с мародерите, които унищожаваха напоителните системи, но очевидно тя не е била достатъчна. Откакто се занимавам с този бизнес съществуващите съоръжения В Пазарджишко и Пловдивско реално почти изчезнаха пред очите ми – една част се разрушиха се, други бяха разграбени.
Според повечето колеги, това, което ни лисва за решаването на проблема, е стратегия за напояването – само чрез нея бихме получили достъп до язовирите и реките, защото от 30 години ни е забранено да поливаме – нито от Марица и Янтра, нито от Дунав. Да не говорим за възстановяването на старите напоителни канали. Първо премахнаха парите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост. А държавното предприятие „Напоителни системи“ си съществува, но само като някакво необходимото зло. Защото това е една закостеняла организация с много пасиви, която няма статут за кардинално решение на проблемите, които изредих по-горе.
Или, както казваше мой дядо, който навреме беше лежал в Белене, „водата тече чиста, но прасетата я мътят от извора“.
От миналата година се заговори за необходимостта управлението на водата да не бъде разпръснато между много министерства и институции, защото се получават противоречия – от една страна е Министерството на енергетиката, където са се наместили ВЕЦ-те, а те основно черпят вода от язовирите. От друга страна липсват ефективни частни взаимодействия, защото опитите за създаване на водните ни сдружения се оказаха ялови. Именно затова се нуждаем от много по-здрава законова основа, за да можем и ние, фермерите като пряко заинтересовани, да участваме дори със свои средства.
Смятате, че е назрял моментът земеделците да участват със свой дял в напояването, но дали ще бъде възможно?
Според мен трябва да стане задължително! Само че преди това трябва да се създаде държавна агенция или ведомство, така че водите в България да получат единно управление. Затова очакваме от новото управление крайно необходимите законодателни промени, за да се регулират тези процеси. Дали ще бъде чрез фонд или по друг начин, но заинтересованите земеделци също трябва да участват със свой дял. В момента противоречията между отделните ползватели на природни ресурси, са огромни. Да вземем ползвателите на язовири. Ние не сме против този бизнес, но задаваме въпроса - защо от този язовир единствено ще се вади риба, като може да се напояват и обработваемите земи в близост до него. Затова искаме всички бизнеси да бъдат в симбиоза, защото климатичните промени наистина изискват адекватни и спешни решения.
(Очаквайте още от становището на Вукодинов по въпроса с опазването на почвите и прилагането на безорните технологии)
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
