Най-голямата грешка на сегашния кабинет е, че не взе за съветници фермери с опит във всички подсектори на селското стопанство, защото те имат 30-годишна практика и биха дали точните указания по отношение на пазарните политики и цялостната подкрепа на бранша, която реално би гарантирала сигурност в бизнеса на родните производители.
Да, в рамките на 6-месечното си управление правителството успешно поде атака срещу нелегалните канали за внос на плодове и зеленчуци от трети страни, като разруши досегашните схеми за източване на държавни приходи, извършвани повече от 10 години на граничния пункт на „Капитан Андреево”. И това беше основният плюс на този кабинет.
Но те допуснаха основна грешка, чиито негативи рефлектират днес - с необмисленото решение да изкупуват пшеница за държавния резерв. В резултат на това цените се сринаха, а българският експорт на зърно трайно блокира. И това стана въпреки предупреждението на бившия земеделски министър Мехмед Дикме, който още през март т.г. препоръча на властта да изчака с интервенцията и да я въведе по време на жътва, припомняме ние.
Връщаме се към този момент неслучайно днес, когато целият зърнопроизводителен сектор е силно притеснен от спада в добивите и огромната несигурност по отношение на доходите през тази и следващата година. Вместо очакваните 700 кг хлебно зърно от декар повечето земеделци прибират между 400 и 500 кг., съобщи миналата седмица председателят на НАЗ Костадин Костадинов.
Цените на торовете ще продължат да растат
Затова и Синор.бг потърси за коментар бившия председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и земеделски производител от Съединение Ангел Вукодинов, който без да ангажира с позицията си браншовата организация, на практика изрази мнението на голяма част от своите колеги.
Като пример за навременна държавна политика Вукодинов посочи намеренията на словенското правителство да интервенира на пазара на зърно точно след жътвата, като изкуването ще стане на пазарни цени. „Това вече е адекватна държавна политика, тъй като словенските фермери ще бъдат подкрепени в момент, когато търговията спекулативно натиска световните цени, а при лоши добиви и ниски цени сметката на фермерите няма как да излезе”, коментира Вукодинов.
Докато у нас ситуацията е коренно различна - заради блокирания през април и май износ българските търговци не успяха да реализират миналогодишните количества пшеница, затова и складовете им са пълни. Затова точно след жътвата те не изкупуват от новото зърно. В същото време страната ни изпълнява препоръките на Еврокомисията да се осигурят търговски канали за износ на украинска пшеница и слънчоглед. И така цените на тон хлебно зърно паднаха от 700 лв. за тон през април и май на 570 лв. до пристанищата, обясни Вукодинов.
На всичкото отгоре Европейската комисия разреши вносът на украинска пшеница в ЕС да става без задължителния фитосанитарен контрол. „Как може изискванията към нашето зърно да са високи, а те да не доказват с какви пестициди са пръскали и по този начин българският експорт да бъде тотално блокиран”, риторично пита земеделецът.
Именно затова според него „кабинетът трябваше да интервенира на вътрешния пазар сега, когато цените се сринаха”. Припомняйки, че малка част от земеделците разполагат с големи зърнобази, затова всяка година са притиснати да продават веднага след жътва, но при сегашните цени това е крайно неизгодно за сектора. Според Вукодинов никой от колегите му не е срещу помощта за украинските земеделци, но „сривът в цените, последвал след този насърчен от ЕС украински експорт, рефлектира негативно върху българските фермери, а това вече е огромен проблем”.
При сегашните цени на пшеницата сметките на земеделците предвиждат минимална печалба за земеделците, а това означава огромни проблеми през 2023 г., защото цените на суровините остават високи, а резервите на по-голямата част от бранша вече ще бъдат стопени.
„За първи път от много години съм силно притеснен как ще се развие следващата стопанска година, защото тази ще приключим или на нула, или с минимални приходи от 20-25 лева на декар”, посочи Вукодинов. Тези разчети са правени при 420 килограма средни добиви от декар за пшениците в района не само на Съединение, но и на Пловдивско, Пазарджишко, Старозагорско, Хасковско и Северозападна България. При средни цени за тон хлебно пшеница на пристанищата сега, които се движат между 530 и 570 лв. на тон, това означава, че с брутните приходи от декар ще успеем да покрием разходите си за ренти, горива и торове, семена и може би за препарати. „Ако преди 12 години добивите ми от декар бяха 420 лв. като сега, нямаше да има проблем, но при новите цени на торове и горива, ситуацията е коренно различна”, посочи Вукодинов. Защото с нулеви доходи от това лято есенната сеитба трудно ще се извърши по правилата. „Като се знае, че от пролетта на 2021 г. досега цените на торове се повишиха многократно, а субсидията на декар по директните плащания е само 20 лв. и с нея трудно ще покрием нарастващите цени на суровините”, заключи фермерът.
Именно затова тази година зърнопроизводителите масово изразяват недовоството си от безхаберието при провеждането на политиките в областта на селското стопанство. Синор.бг припомня колко обнадеждаващи, но неверни прогнози за реколтата от зърно това лято даде и земеделският министър Иван Иванов през миналата седмица. Да, на администрацията й се иска да ни облъчва с „розови прогнози” за силна реколта. Но горчивата истина е, че държавната политика у нас е коренно различна от тази в Словения например, където браншът ще получи адекватна цена за труда си. Защото заради войната в Украйна цените на горива и суровини не само тази, но и следващато година ще бъдат високи.
Именно затова и земеделският бранш очаква адекватни политики, при които интервенциите на пазара се провеждат по време на жътва, когато ценово може да се даде реална помощ за производителите. А това би дало сигурност в доходите на земеделците при страшната криза, надвиснала над сектора. Браншът очаква също да няма разделение по отношение на подпомагането между отделните подсектори, защото селското стопанство остана сред малкото добре работещи отрасли в икономиката. И защото дава хляб на и без това останалите малко хора, населяващи селата. Според нас е време политиците да престанат с критиките си към земеделците, защото така едва ли ще привлекат младите хора към сектора, който осигурява прехраната на страната. И защото политиликанстването до болка омръзна на цялата общност, докарана насила по никое време отново да ходи на избори.
Екатерина Стоилова
