За земеделските производители от Югозападна България новите екологични стандарти, които трябва да изпълняват по Стратегическия план до 2027 година, пораждат редица въпроси, свързани най-вече с очертаването на терасовидните участъци, самозалесилите се терени или онези промени във вида на обработваемата земя, за които досега много от тях са понасяли жестоки санкции при грешно заявени площи. Затова и при първата информационна среща на фермери от югозападните области с експерти от Министерството на земеделието, проведена на 16 февруари в Благоевград, земеделците се интересуваха основно от прилагането на така наречените ДЗЕС-е (стандарти за Добро земеделско екологично състояние). И какво ще се случи, ако се допуснат грешки в очертаването, още повече че при новата система ИСАК земеделците няма да могат нагледно да виждат това, което заявяват, посочи фермер от Симитли.
Добрата новина е, че тази година ще бъде „опитна” за фермерите и от тях няма да се изисква да изпълняват правилата по два от новите ДЗЕС – 7 и 8, така че те ще заявяват субсидиране, без да търпят санкции. Известно е, че според ОСП заявавенето става само ако прилагате всичките 9 стандарта. Изключение за тази година се прави за ДЗЕС 7 (Сеитбооборот върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода) и ДЗЕС 8 (Минимален дял земеделска площ, предназначена за непроизводствени площи или обекти – угари и др.), съобщи Даниел Йорданов, експерт в дирекция „Растениевъдство” в Министерството на земеделието.
Въпросът с изпълнението на ДЗЕС беше поставен и на други срещи в страната, като всички земеделски производители дебело подчертаваха, че заради спецификата на поземлените отношения в България и едногодишните договори за наем, сключвани със собствениците на земи, те ще бъдат силно затруднени да изпълняват новите изисквания, особено при ротацията на културите.
Останалите 19 градове, където ще има семинари за фермерите
И понеже в първите две години от прилагането на Стратегическия план (2023 и 2024 г.) българската администрация, подобно на останалите държави в Европейския съюз, има право сама да определи дали да прилага санкции при неизпълнение на новите екологични изисквания и ако ги прилага, точно как да го направи, затова и много скоро агроминистерството ще започне извънредни преговори с Европейската комисия, съобщиха от Министерството на земеделието. Този път администраторите обещават да съберат всички браншови организации и заедно с тях да изработят новите правила за прилагане на три от доста оспорваните ДЗЕС – 6 „Минимално покриване на почвата за избягване на голи почви в най-чувствителните периоди“,7 и 8. Целта е родните земеделци да прилагат екостандартите, без да влизат в противоречие с начина на ползването на земеделската земя в страната.
Ето и деветте стандарта, които ще се прилагат, ако искате да заявявате подпомагане по новата ОСП.
При ДЗЕС 1 „Поддържане на постоянно затревени площи на основата на съотношението на постоянно затревените площи спрямо земеделската площ“ България е заявила пред ЕК, че тези площи съставляват 13,17% от обработваемата земя и през следващите 7 години те не могат да бъдат намалявани. Ако отделен фермер по някакви причина ги намали, от него ще се изисква да ги възстанови.
ДЗЕС 2 ще се прилага от 2025 г. и се отнася до „Защита на влажните зони и торфищата“. Там сезабраняват и дълбоката, и плитката оран (10-20 см), пресушаване или дрениране; преобразуване и разораване на постоянно затревените площи; изгарянето на растителността; използването на минерални и органични азотсъдържащи торове и ПРЗ и др.
ДЗЕС 3 „Забрана за изгаряне на стърнища от полски култури, освен по фитосанитарни причини“ – този стандарт е познат на земеделците и няма да ги затрудни.
Нови правила има при ДЗЕС 4 „Изграждане на буферни ивици по продължението на водните басейни“. В 5-метровата равнинна зона, граничеща с реки, язовири, езерца и други водни обекти, има забрана за ползване на торове и продукти за растителна защита. При наклонените терени буферната зона е минимум 10 метра, а при остър накло - минимум 50 метра. Отстояние от 2 метра се изисква при ниви, разположени покрай напоителни канали и оризища.
Нов е и ДЗЕС 5 „Управление на обработката на почвата за намаляване на опасността от деградация и ерозия на почвата, включително предвид ъгъла на наклона“. Той важи за парцели, намиращи се в зони с наклон, по-голям от 10% и рискови към ерозия. Обработката на почвата при тях се извършва напречно на склона или по хоризонталите на терена; а за овощните градини – освен подобна обработка е възможна още терасиране или оформяне на буферни противоерозионни ивици.
Рязко се променят изискванията по ДЗЕС 6 „Минимално покриване на почвата за избягване на голи почви в най-чувствителните периоди“, където досега се изискваше фермерите да докажат почвено покритие върху минимум 30% от земята, но от 2023 година площта се вдига до 80% от обработваеимата земя. След преговорите с ЕС бяха постигнати два чувствителни периода – летен и зимен, припомни Йорданова. Летният период важи от първи юли до 30 октомври и в него земеделците ще трябва да поддържат почвена покривка върху 80% от земите – при равните терени това са всякакви растителни остатъци от предходните култури - стърнища и др., допускат се засяване на покривни култури, като целта е да пазите земята от ерозия.
Зимният период е от първи ноември до 15 февруари, като той не важи за тези, които сеят последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването на предходната растителна покривка. Ако пък имате трайни насаждения, се осигурява минимална почвена покривка върху минимум 50% от площта на стопанството, като тук има обработки на междуредията - затревяване или засяване с покривни култури.
При ДЗЕС 7 „Редуване на културите в обработваемата земя, с изключение на отглежданите под вода култури“ изискванията важат за над 100 декара (10 ха) земя, като всяка година се прави ротация на минимум 35% от обработваемата земя на дадено стопанство. За постоянно затревените площи, които са под 100 декара, имаме други правила. Казахме, че тази година е гратисна и ще се прилага от 2024 г.
Ротация имате, ако сте засели втора или междинна култура, като втората култура трябва да е засята най-малко 14 дни след прибирането на основната. Вторична култура се счита за ротация, ако е засята или засадена веднага след прибирането на основната култура, тя трябва да е налична до подготовката на почвата за следващата сеитба.
При този стандарт има и изключени - когато върху повече от 70% от обработваемата земя се отгреждат треви или тревни фуражи; при бобови култури; ако земята се използва се за производство на ориз; ако земята е оставена под угар или е постоянно затревена площ.
ДЗЕС 8: „Минимален дял на обработваемата земя, предназначена за непроизводствени нужди и обекти, и за цялата земеделска площ, запазване на особеностите на ландшафта и забрана за рязане на живи плетове и дървета през размножителния период и периода на отглеждане при птиците“ и силно касае земеделците от Югозападна България. Този стандарт също ще се прилага от 2024 г.
Земеделците ще са длъжни да поддържат най-малко 4% от обработваемата си земя като угари, тераси, живи плетове, дървета, пояси, синори, влажни зони, зелени зони около водни течения, буферни ивици, ивици по краища на гори. Но ще има нова опция, която ще ви осигури и по-високи ставки. Примерно, 7% от земята разделяте, така че 4% да са междинни култури или пък протеинови, които обогатяват почвата с азот, отглеждани без използването на продукти за растителна защита, други 3% са елементи от ландшафта - синори, храсти и др. В този случай угарите могат да бъдат 3%, или общо 10% от обработваемата земя. За междинните култури ще се прилага тегловен коефициент 0,3%.
Последният стандарт е ДЗЕС 9 „Забрана за преобразуване или оран на постоянно затревена площ, определена като затревена площ от особена важност за околната среда в защитени зони по „Натура 2000“. Към момента площите в Натура обхващат 426 хиляди хектара или 4, 26 млн. декара в цялата страна. Особени промени по този стандарт няма. Още повече, че се запазиха и условията за пасищно отглеждане на животни дори в националните паркове.
Експертите посъветваха земеделците първо да заявят парцелите си и после да декларират наклоните, които имат върху своите парцели – ще се използва усреднена стойност на изчисляването им. Причината е в сателитното наблюдение и неговата актуализация, въведена в ИСАК през януари.
Екатерина Стоилова
