Климатичните промени, които нароиха нови неизтребими вредители по културните растения, безспорно натежават изключително много върху земеделското производство, затова и темата с растителната защита беше сред най-обсъжданите по време на 13-я агросеминар, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите в края на ноември.
В дискусията участваха заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев, Невена Петрова – заместник-директор Центъра за оценка на риска по агрохранителната верига, проф. Оля Караджова – заместник изпълнителен директор на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), Илиян Костов – шеф на Дирекция „Политики по агрохранителната верига“, Нели Манчева– експерт Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ и Димитър Витковски – председател на УС на Националната асоциация на професионалните агрономи в България.
От името на фермерите председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова постави въпроса с екологичните изисквания и забраните за използването на голяма част от активните вещества, прилагани досега срещу насекоми, унищожаващи голяма част от посевите. От 30-те разрешени доскоро от Европейската комисия активни вещества вече са останали едва 12, а пробемът, че новите препарати не са толкова ефективни в борбата с неприятелите. Затова и земеделците попитаха експертите дали е възможно ЕК да даде отсрочка за забраните за въвеждане на активните вещества в борбата с царевичния пробивач например, превърнал се в огромна заплаха за реколтите.
От името на професионалните агрономи председателят на съсловната асоциация Димитър Витковски припомни, че, каквито и нови химически формули да бъдат създадени, след 3-4 години от прилагането на всеки нов препарат вредните насекоми придобиват резистентност (приспособимост), в резултат на което действието на инсектицидите намалява. В същото време препаратите са пагубни и за полезните насекоми като пчели, оси и други опрашители. Затова и основните проблеми за фермерите произтичат от тотално объркания сеитбооборот, който през последните десетилетия се прилага от българските земеделци. Освен царевичния пробивач агрономът припомни, че през последните години се наблюдава намножаване на редица други вредители като ериофидните акари, в полетата се завръща и житният бегач. Подобна резистентност се наблюдава и при плевелите.
България ще отстоява да няма забрава върху фосфина
„Само в България се прилагат три основни култури за сеитбооборот – пшеница, царевица и слънчоглед, а това го няма никъде другаде в Европа“, посочи Витковски. И припомни, че земеделците трябва да използват и други средства освен сеитбооборота като различни типове обработки на почвата, използване на сортове, утойчиви срещу определени вредите, а също и селекционни продукти за растителна защита. Според него редица фермери не спазват и праговете на вредност при използването на препаратите – ако някой е прекалил с препарати или торове, това веднага проличава върху растенията, където някои редове рязко се отличават по цвят от здравите посеви.
Според Витковски е време земеделците да започнат да използват полезни бактерии или полезни насекоми, като подпомагането се отпуска точно за тяхната покупка.
Идеята за разширяване на сеитбооборота с отглеждане и на други култури е стара, добре позната е също и на фермерите. Проблемът е в липсата на пазари за редица зърнени и маслодайни култури, затова и икономически изгодни за фермерите са само тези растения. Слабото подпомагане за българските фермери също не е стимул да разнообразяват отглежданите култури.
Статистиката през последните 25 години е показателна. Защото от 2000-та година досега най-тежката за почвите култура – слънчогледът, която заради кореновата си система изтощава земята и според технологичните норми е редно да се сее на едно и също място с разлика от поне 3-4 години, се оказа с най-голям ръст на площите. И от 2000 до 2025 година площите със слънчоглед са се увеличили дори повече от тези с хлебно зърно.
Ако през 2003 г. слънчогледът се е сял само на 3 897 415 декара, то в периода до 2012 г. има цели пет години, в които слънчогледовите ниви са надхвърляли 7 милиона декара. А от 201З-а до 2023 г. всяка година имаме маслодайно семе върху над 8 млн. дка. И забележете, през 2022 и 2024 г. са отчетении два рекорда, когато слънчогледовите ниви са достигнали съответно 9 169 590 и 9 485 440 дка – през миналата година. Тоест пазарът е основният, който определя производството.
Докато имаме много други култури със символични реколти. Дори стимулите от ЕС за протеинови култури не увелиха отглеждането на соя или тиквени семки в страната. При жестоката конкуренция на соя от САЩ и от Южна Америка родните земеделци няма как да произвеждат скъпа продукция, дори да има субсидии. Затова и до 2014 година соя се отглеждане средногодишно върху 3 хил. и 5 хил. декара. За ттрте години от 2015 до 2017 включително имаше рязък скок – с 344 680 дка през 2025 г., 141 620 дка – през 2016-а и едва 115 300 – през 2017 г. Но след 2018 година соевите площи отново се върнаха под 100 хил. дка, варирайки от 23 хиляди и 95 хил. дка.
