Глината е много полезен елемент за подобряване на почвеното плодородие. И понеже не можем да я подменим, при правилен агротехнически подход е възможно да получим добра реколта. Затова трябва да знаем какви свойства притежават този тип почви.
Дребните по размер и плътно прилепнали една към друга частици правят глинестата почва трудно пропусклива за въздуха и водата. В нея разлагането на органичната материя отнема повече време. Средата може да е твърде кисела или слабо алкална. В тях има сравнително малко хранителни вещества, а поради тяхната компактност дори и те са ограничено достъпни за растенията. Затова и кореноплодните култури се развиват много трудно в такава среда.
Характеристиките на глинестата почва са:
– труднопропусклива за влага и въздух;
– след поливане или валежи се образува почвена кора, която сериозно затруднява проникването на въздух;
– трудна за ръчна и механизирана обработка;
– лесно се закислява, а киселата среда влияе неблагоприятно на повечето култури;
– при засушаване се уплътнява силно;
– задържане на вода към кореновата система, което понякога може да доведе до загниване;
– бавно се затопля.
Глината е естествена гъба, която е способна да смекчава всякакви грешки – прекаляване с дозите торове, пестициди или преовлажняване. Тя ги задържа, а после ги отдава постепенно и така балансира щетите. Най-положителното и качество е задържането на вода – при силно засушаване глината постепенно се освобождава от водните си запаси и поддържа растенията.
С какво да започнем?
Глинестата почва не е най-добрата за растенията, но когато е даденост – може да се промени. Подобряването на състава на глинестите почви позволява да се получат добри добиви. Това понякога отнема доста време, но си заслужава.
Основен момент при възстановяването е въвеждане на органични вещества в почвата, а усилващ ефект имат сидератите. На първо време е необходимо да се премахнат всички неравности, които могат да бъдат пречка за задържане на вода. Есенната обработка е задължителна, като буците пръст не се разбиват. Това трябва да се направи преди настъпване на валежите, а през пролетта се обработва отново. Заедно с това се внасят:
1. Угнил оборски тор, който може да се внесе при есенната или пролетната обработка на почвата на дълбочина до 10 см. За 1 м2 са необходими 1,5-2 кофи. Свежият оборски тор се внася само през есента.
2. Обработени дървесни стърготини, които разрохкват почвата отлично. Желателно е те да бъдат от широколистен материал, защото смолите, съдържащи се в иглолистните ще създадат допълнителен проблем. Те могат да се смесват с оборски тор, а в противен случай, за да не извличат азот, необходимо е да се добави предварително карбамид към стърготините (около 200 г на 3 кофи стърготини и 10 л вода).
3. Пясъкът може частично да замести органичните вещества. Той притежава прекрасни разрохкващи качества. Достатъчна е една кофа на 1 м2 и е добре да се внася всяка година. При регулярно внасяне плодородният слой се подобрява значително.
4. Сидератите са превъзходно средство за възстановяване на почвеното плодородие и подобряване на почвения състав. След прибиране на реколтата от ранни култури се сее лупина,фий, фацелия, грах, рапица, синап. Зелената маса се коси преди цъфтеж и се вгражда в почвата.
5. Наличието на дъждовни червеи е показател за продуктивност – тези труженици непрекъснато усвояват растителните остатъци, разрохкват почвата и осигуряват достъпа на кислород и вода.
При обработката може да се внася още слама, наситнена дървесна кора, плевели и торф.
Използването на биопрепарати е насочено към ускоряване на разграждането на органичните вещества и защита на почвената микрофлора от патогени.
