Начало » Новини » Коментари
16.07.2020 г.

Зеленото торене и типовете консервационно земеделие са новите зелени практики, включени в наръчника до 2030 г.

Браншът дава предложения по тях до 10 август
Зеленото торене и типовете консервационно земеделие са новите зелени практики, включени в наръчника до 2030 г.

sinor

Късно вчера от министерството на земеделието представиха на бранша проект на зелените практики, които фермерите трябва да спазват на доброволен принцип през следващия програмен период според заложената от Еврокомисията зелена архитектура на Общата селскостопанска политика (ОСП). Публичният дебат е свързан с грижите за околната среда и климата, както и смекчаване влиянието на селското стопанство върху тях, припомниха от агроведомството, като добавиха, че фермерите могат да дават своите предложения по списъка със зелени практики до 10 август тази година.

По инициатива на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева координационното звено за новата ОСП е разработило списък на добрите земеделски практики за околната среда, качени на интернет страницата на ведомството.

Както и досега в селскостопанската политика на ЕС след 2023 г. се предвижда към директните плащания да бъдат разработени и доброволни за земеделските стопани еко-схеми, които ще бъдат под формата на плащане на база хектар или животинска единица. Те следва да надграждат задължителните изисквания, предвидени в системата на предварителни условия (познати като изисквания за кръстосано съответствие). Плащането по зелените схеми ще възнаграждава онези стопани, които извършват селскостопански практики, благоприятни за околната среда и климата или като компенсация за въвеждането на тези практики.

Списъкът, представен от агроведомството на бранша, е в основата за разработването на еко-схемите, както и на мерките в рамките на втори стълб. Всички мерки са свързани с опазването на водите, почвите и за увеличаване съдържанието на органичен въглерод и устойчива употреба на препарати за растителна защита.

Синор.бг представя първата част от новите зелени практики, включени в наръчника. На първо място е консервационното земеделие, където ще се прилагат обработки, целящи запазване на почвения ресурс.

Тук влиза всяка обработка или система за отглеждане на земеделски култури, при която след засяване оставя най-малко 30% (или повече) растителни остатъци на повърхността на почвата след засяването за намаляване и на която се поддържа най-малко 90-100 кг/дка растителни остатъци (стърнище) по време на критичен ветрово-ерозионен период.

Минималните обработки, които фермерите трябва да прилагат, са свързани с ограничените обработки на почвата, при които чрез обединяване на няколко операции се намалява броят на преминаване на земеделските машини по полето и степента на уплътняване на почвата.

Субсидии ще се отпускат и са стопаните, прилагащи безорно земеделие (no till) с директна сеитба в живи покривна растителност или мулч или директна сеитба без оран в предварително наличната покривна  растителност – жива или унищожена, например мулч.

В вписъка влизат още и биологичните производители, които не използват химия на полетата си, опазват биологичното разнообразие и прилагат високи стандарти за хуманно отношение към животните. Съм новите зелени практики влизат още интегрираното производство, при което също рязко се намалява използването на препаратите за растителна защита и поддържа околната среда чрез интегрирано управление на вредителителите.

Практиките за прецизно земеделие също са включени в екологичните схеми, защото там се действа чрез новите технологии, осигуряващи икономично и правилно третиране на културите.

Към практиките, свързани с избор и последователност на отглежданите земеделски култури, както и дейностите, свързани с подобряване състоянието на почвата се включват също изборът на подходящи сортове, селекция на сортове,  приспособени към изменения на климата. Включването на бактерии  за противодействие на патогените също се приема за зелена практика.

Какви култури да отглеждате на кисели почви

Добре познатата практика за диверсификация на културите е другият елемент, включен в наръчника. Ротацията на културите и спазването на баланса при торене също е нова доброволна практика.

За стопаните е важно да знаят, че през новият програмен период се предвижда използването на специализиран софтуер - Farm Sustainability Tool for Nutrients (FaST), който ще калкулира необходимите торови норми и потребности от хранителни вещества.

Торенето  с микробиални торове (т.нар. „живи торове“) също влиза в списъка на зелените практики, Става въпрос за торовете с живи микроорганизми, които при прилагане върху семена, повърхности на растенията или почвата, колонизират ризосферата или вътрешността на растението и насърчават растежа чрез увеличаване на предлагането или наличието на основни хранителни вещества към приемното растение.

Зелено е, когато торите с оборски тор или компостни материали. Прилагането на оборски торове, които поради по-бавната си минерализация и достъпна форма, осигуряват хранителни вещества в дълъг период от растежа на културите. В зависимост от състава различните видове оборска тор действат повече или по-малко като органични подобрители.

Други практики за секвестирането на въглерода /напр. добавяне на биовъглен, отпадъчни продукти и биоресурси/. Биовъгленът е перспективен почвен подобрител. Прилагането му в почвата е сравнително нов подход, който води до подобряване на нейните физико-химични свойства, биологичния й статус и съответно  до увеличаване на добивите.

Зеленото торене (Сидерация) – засяване на култури, т.нар. сидерати като основна култура, с които се обогатява почвата с органични вещества. Като самостоятелна форма на сидерация, културите трябва да заемат сеитбооборотното поле в течение на една или две вегетации. Може да се използват и като тревно-бобови или житно бобови студоустойчиви смески, които се окосяват и заравят напролет.

Зелена практика са и междинните култури, които се прилагат и в момента. Те са форма на зелено торене, които позволява използването на културите, като отглеждането им може да бъде в период, свободен от други култури, а зелената маса и корените на растенията могат останат и да се заорат. Възможно е приложение и в комбинирана форма, като основния добив се използва за храна на животни, корените и допълнителният прираст се заорава в почвата.

Отглеждане на азотфиксиращи култури също е в наръчника за зелени практики. Азотофиксиращите култури „улавят“ азота от въздуха и го предават в почвата. Азотфиксиращи култури са Люцерна (алфалфа) - Medicago sativa; Боб (обикновен фасул, фасул полски, неувивен фасул, нисък фасул, пешак) - Phaseolus spp.; Боб (аспержов боб, вигна) - Vigna spp.; Нахут - Cicer spp.; Детелина - Trifolium spp.; Бакла - Vicia faba; Леща - Lens culinaris; Лупина - Lupinus spp.; Грах - Pisum spp.; Фий - Vicia spp. (освен Vicia faba); Еспарзета - Onobrychis spp.; Звездан –Lotus corniculatus L; Соя – Glycine max.; Бурчак - Vicia Ervilia; Фъстъци – Arachis Hypogaea.

Към зелените практика се включват и дейностите, свързани с осигуряване на ефективно напояване на културите, задържане на влагата и температура на почвата. За ефективното използване на наличните водни ресурси може да се работи в три направления:

Първото е запазване (акумулиране) на водата от валежите, паднали  извън вегетационния период

Второто е максимално използване на вече акумулираната вода за нуждите на културните растения.

Третото – преструктуриране на напоителните системи в ефективни локални системи.

Капково напояване също е нова зелена практика, защото по същество е планирана напоителна система, при която водата се подава директно и икономично в зоната на корените на растенията.

В наръчника влизат и почвените обработки за управление на влажността в почвата като например браздово-гребенистата оран. Създават се прегради за водата, за да се удължи периода на попиването и предпазването от оттичане. Това се постига чрез оран на гребени и бразди с различна дълбочина, височина и разстояние помежду им.

Следващото е обработката без обръщане на пласта. При тази обработка почвата се разрохква добре, като 80-85% от растителните остатъци остават на повърхността. Те намаляват силата на повърхностния отток по склона и водата по-пълно попива в почвата.

Мулчирането е процес, при който се извършва покриване на почвата около растенията с различни материали, регулиращи водните и въздушните режими в повърхностния слой на почвата. Най-често бива органичен материал – торф, компост, слама, дървесна кора и др., който се разполага върху почвата около стъблата на растенията. Той се поставя с цел да запази влажността и да регулира температурата на почвата.

За борба с плевелите, вредителите и болестите по растенията се включват следните практики - използване на органични/естествени пестициди. Използване на продукти за растителна защита (ПРЗ), чиито активни вещества са базирани на растителни екстракти (например ПРЗ на база пиретрини, които се извличат от цветовете на хризантемата), екстракти на база на извлечени етерични масла.

Алелопатичните растения, които по същество интергрират  подбрани растения в ротацията на култури. Използване на метода за избор на подходящи растения, които благоприятстват развитието на основната култура и пречат на развитието на плевели.

Практиките срещу ерозия също са зелени. Тук се отнася поясното земеделие, при което има разделяне на склоновата повърхност на ивици с определена широчина разположени по хоризонталите на терена или напречно на наклона на склона, върху който се отглеждат различни култури като - зърнени, окопни, многогодишни треви и др.

Затревяването на междуредията в трайни насаждения и лозя също е нова зелена практика.

Чимово-мулчирната система пък се характеризира с това, че междуредовите ивици се зачимяват изкуствено със смески от житни и бобови треви

Преобразуването на обработваемите земи в постоянно затревени площи също е зелена практика.

В наръчника е включено и контурното земеделие. При него основните видове земеделски операции – оран, култивиране, сеитба и прибиране на реколтата на хълмисти терени се извършват по посока перпендикулярна на склона или по хоризонталите.

Вертикално мулчиране. Това е противоерозионен агротехнически метод подходящ за използване на наклонени терени и на почви с устойчиви иловиални хоризонти. При него напряко на склона се прокарват прорези с определени размери, които се запълват с растителни остатъци от пшенична слама, стъбла на царевица, слънчоглед и други органични материали с растителен произход.

В наръчника като зелена практика е включено и управлението на елементите на ландшафта и пасищата.

Става въпрос за интегриране на полуестествените елементи. Отглеждане и управление на ивици и живи плетове на парцелите и по границите им. Създаване на малки площи или ивици земя с постоянна растителност, предназначени да задържат замърсители. Примерни видове вегетативни ивици - крайречните буферни ивици, ветрозащитни пояси, филтър ивици, валове, контурни тревни ивици – край водни обекти, гори и в обработваеми земи.

Също и управлението на съществуващите естествени елементи на ландшафта - отделни дървета, дървета в редици, групи дървета, синори, полезащитни пояси, канали/открити водни течения, езерца и влажни зони.

Плюс подобрителните мероприятия в постоянно затревени площи (ПЗП). Почистване от храсти, дървета, камъни, подравняване, подсяване на тревостоя, торене. За да се осигури добра продуктивност и качество на ботаническия състав на тревостоя, земеделския стопанин трябва да поддържа ПЗП в добро общо състояние.

В следващата част очаквайте практиките от наръчника, които са насочени към опазване и възстановяване на биологичното разнообразие.

Зеленото торене и типовете консервационно земеделие са новите зелени практики, включени в наръчника до 2030 г.
7444

Последни материали
Виж
Важни решения
Фонд „Земеделие” пак ще дава инвестиционни заеми, утре е управителният съвет
Компенсации за бизнеса
Борисов обещал на зеленчукопроизводителите обратно начисляване на ДДС, но след депутатската ваканция
Договорените компенсации
Танева: До 15 октомври браншът ще получи 106 млн.лв. за мярка COVID и парите по de minimis
Добивите от бъдещето СЕГА с доказаните сортове в житни култури на Синджента дори при трудни условия!
Анализ за юли
САРА: На дребно доматите в България се търгуват по 2,55 лева за килограм, на едро в ЕС са едва 70 евроцента
Произведете си лучени семена
Свързани материали
Виж
От 22 до 28 юли
Удължава се срокът за предложения за мерките по новата ОСП
Обсъждане на проекта за Наръчник
Зелените практики до 2030 г. – втора част
Преди Великден
Фонд „Земеделие” пусна близо 445 милиона лева зелени плащания за 2019 г.
Определена е ставката за подпомагане за зелените директни плащания за Кампания 2019 г.
Решения на Министерския съвет
Ето граничните пунктове, определени за „зелени коридори“ на България
Мерки по време криза
Танева: В началото на април ще платим агроекологията, до Великден – зелените плащания
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2020
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам