Според правилата на биологичното земеделие почвата никога не трябва да е гола. В противен случай повърхността се уплътнява и се образува кора, порите се запушват, обменът на вода и въздух се нарушава. „Живият“ мулч е едновременно дом и храна за полезните бактерии и земните червеи. Зелените торове са незаменими както при ускорен сеитбооборот, така и при постепенно балансиране нивото на рН на почвата до неутрално.
Три тенденции в българското зеленчукопроизводство за 2021 година
Сидератите са чудесна алтернатива на лопатата и вилата, защото никой не разрохква по-добре от корените на растенията. Някои сидератни култури са способни да извличат микроелементи (фосфор, силиций, сяра) от дълбоките слоеве на почвата към повърхността, като в същото време изпълняват и фитосанитарни функции – помагат да се отървем от различни болести и вредители на участъка.
С помощта на сидератите могат да се решат няколко важни проблема, но за максимизиране на ползите тези култури трябва да бъдат отстранени навреме и правилно оползотворени.
Кога трябва да се косят сидератите?
Сидератите се косят във фаза на бутон или в началото на цъфтеж, защото в противен случай стъблото ще стане грубо, а освен това ще извличат полезни вещества от почвата и разнасяйки семена – може да се превърнат в неприятел.
Най-често сидератните култури се заорават след косене, но в този случай се елиминира работата на корените. Често подземната част по тегло е няколко пъти по-голяма от надземната. Сумата от двете е достатъчна за възстановяване на минералния баланс на почвата.
Зелените торове не само наторяват, но подобряват водния и въздушен режим. Разклоненията и влакнестите корени на зърнените култури разбиват на малки парченца дори тежките и силно уплътнени почви, в които водата и въздухът не проникват добре. Колкото повече зелена маса, толкова повече корени в земята. Развитието на надземната част е пропорционално на развитието на кореновата система.
Ненапразно сидератите се наричат „биоплуг“, защото осигуряват разклонена дренажна система за циркулация на влага и въздух през каналите, оставени от гниещите корени. Почвата ще остане плътна, но капилярна, способна да задържи структурата си, дори ако се излеят големи количества вода.
Дълбоката есенна обработка след сидератите е противопоказна по няколко причини:
– растенията се разлагат бавно на голяма дълбочина, а свежата органична материя блокира влагата от горните слоеве на почвата;
– без достъп на кислород зелената маса не гние, а вкисва;
– при дълбоката обработка се унищожават голяма част от полезните микроорганизми и по тази причина напълно достатъчно е да се подрежат растенията с плоска фреза или култиватор, оставяйки ги като органичен мулч.
През зимата сидератите, останали на повърхността на почвата, не само ще са покритие, но и ще задържат по-дълго снега, особено ако снежната покривка е малка.
Функционално разделяне на сидератите по групи
Според функциите, които изпълняват сидератите могат условно да се разделят на няколко групи:
1. Сидерати, усвояващи азот от атмосферата – бобови;
2. Сидерати, превръщащи фосфатите в лесноусвоима форма – бобови култури и синап;
3. Култури, които извличат азот от почвата и защитават от от отмиване на хранителните вещества – житни, кръстоцветни;
4. Дълбоко разрохкване на почвата и извличане на хранителни вещества от дълбоките слоеве – синап, рапица, лупина, еспарзета;
5. Защита от нематоди – бобови растения, слънчоглед, фацелия, зърнени култури, райграс.
