Глинестите почви се състоят от много фини минерални частици и органична материя. Те са лепкави и наподобяват пластелин, когато са мокри, а локвите изсъхват бавно след дъжд. Тежките глинести почви се затоплят по-късно през пролетта, защото водата се нагрява по-бавно от минералните вещества. А в сухо време те бързо образуват почвена кора и се напукват.
С този текст наблягаме обаче върху накои положителни качества на глинестите почви – те са по-богати на хранителни вещества и освен водата, задържат добре някои торове. Фините частици, изграждащи почвата, са отрицателно заредени, в резултат на което привличат и задържат положително заредените калциеви, калиеви и магнезиеви частици, но те са бедни на фосфати и е наложително внасянето на фосфорни торове.
Глинестите почви могат да задържат по-големи количества вода от повечето други, но около половината е достъпна за растенията. Само тези, които имат достатъчно силна коренова система да прорязват тежката глина, могат да виреят, а останалите страдат. Повечето коренища и луковични проявяват тенденция към загниване в зимните месеци.
Препоръчително е да се прави периодична корекция на тежките глинести почви.
Ефективно ли е добавянето на пясък към глинестите почви?
Глината е толкова плътна и тежка, че водата и въздухът циркулират в нея с голяма трудност, защото се състои от много малки частици. Те са плоски или ламелни по форма и се припокриват отлично.
За разхлабване на почвата често се използва пясък, защото с негова помощ тя може да стане по-рохкава, а освен това се смята, че песъчливата почва задържа топлината по-добре, но и замръзва по-бързо.
Проблемът е в това, че пясъкът не е еднакъв и не всеки пясък може да се използва за разрохкване на почвата, тъй като в някои случаи я слепва, а в други даже я подкиселява.
Какъв пясък да се използва за корекция на терените?
Пясъкът е много различен – речен, кариерен, мит, немит или строителен. Разлика има също в състава и цвета, формата и едрината на песъчинките. Важно е да познаваме неговите качества добре, за да изберем най-подходящия. Немитият пясък е най-евтин, но съдържа много примеси, които могат да се свържат с частиците на глината и да се влоши ситуацията.
В зависимост от едрината пясъкът се разделя на три фракции – едър, среден и дребен.
Едрозърнестият е с размери 2-5 мм и практически не е подходящ за градински цели.
Дребнозърнестият е с размери по-малки от 0,5 мм и не разрохква, а слепва почвата, намалява обмяната на влага и въздух, защото частиците на глината се смесват с тези на пясъка.
Среднозърнестият пясък (0,5-2 мм) е отличен за градината, но е важно да се определи правилно количеството му. Второто важно условие е след внасяне на пясък да не се прави дълбока обработка на почвата. Поетапното внасяне и равномерно смесване с глинестата почва дава най-добри резултати.
Леките глинести почви са най-подходящи за растенията, защото съдържат големи количества органична материя. Внасянето на органични хранителни вещества заедно с пясъка ще увеличи активността на микроорганизмите и структурата ще се подобри. Най-добре е да се използва компост, но източниците могат да бъдат и други – мулч, слама, угнил оборски тор или дървесни отпадъци.
Речният пясък е много подходящ за градината, защото не само разхлабва почвата и я прави пропусклива, но съдържа известно количество хранителни вещества поради отлаганията. Преди да се внесе, е много важно да се пресее до необходимата едрина.
