Глинестата почва е плътна, неплодородна и от нея не може да се очаква добра реколта. Съществуват различни видове глинести почви (червена, бяла, сива, синьо-зелена), като една част от тях могат да се превърнат в плодородни без много финансови разходи и усилия. Трудно се поддават на облагородяване синьо-зелената и сива глина, а на тези почви не расте нищо.
На тежките глинести почви растенията се развиват лошо, често боледуват или загиват от недостиг на хранителни вещества. Създаването на благоприятни условия за отглеждане на овощни и зеленчукови култури е свързано с облагородяване на почвата – превръщането и в рохкава, въздухо- и влагопропусклива.
Методи за подобряване състава на глинестите почви
1. Компост и оборски тор
Наторяването на глинестите почви с минерални торове е безполезно, защото те са много плътни и не пропускат кислород. За подобряване на структурата е необходимо да се обогатят с органични торове.
Като начало може да се започне с внасяне на угнил оборски тор, зрял компост или торф. Внасянето на пресен оборски тор е възможно да повреди безвъзвратно растенията.
Органичните торове се добавят по време на есенната или пролетна обработка, като принципът е: „колкото повече, толкова по-добре“. За минимална норма се приемат две кофи на квадратен метър земя.
Плодородието на почвата може да се подобри без оборски и минерален тор!
Обработката се извършва на 15-20 см, като на тази дълбочина ще се завъдят различни полезни микроорганизми и дъждовни червеи, чиито продукти от жизнената дейност ще обогатят почвата. Тя ще стане рохкава, въздухо- и влагопропусклива.
2. Отлежали дървени стърготини
Дървените стърготини перфектно разхлабват, структурират и обогатяват почвата. За целта трябва да бъдат подготвени правилно – внасянето на пресни не се препоръчва, защото по време на гниенето ще усвоят азота от почвата и ще намалят плодородието.
Неотлежалите стърготини се накисват за един ден в 1%-ен разтвор на карбамид.
Препоръчителната доза е една кофа отлежали стърготини на квадратен метър.
3. Речен пясък
Речният пясък ще помогне за разрохкване на глинестата почва и за подобряване на нейната структура. Той няма да подобри плодородието, а само ще допринесе за намаляване на плътността, но ако се добави и хумус – тогава ползата ще бъде двойна.
Количеството внесен пясък зависи от плътността на почвата и културите, които ще се отглеждат – за цветя и зеленчукови култури препоръчителната доза е една кофа на квадратен метър, а при отглеждане на зеле, ябълкови дървета и цвекло дозата се намалява наполовина.
При ежегодна обработка по този начин дебелината на плодородния слой ще се увеличи с около 20 см за 5 години.
4. Сидерати
Отглеждането на сидерати на глинестите почви ще позволи те да се структурират, обогатят и ще повлияе благоприятно на полезната микрофлора. Подходящи са следните култури: ръж, фацелия, детелина, лчцерна, лупина и бял синап.
Тези сидерати оздравяват почвата и подпомагат нейното разкисляване. За облагородяване на глинестите почви могат да се използват стъблата и листата на царевицата – грубите влакна на растението се разлагат бавно и повлияват положително въздухопропускливостта и плътността.
5. Други компоненти
При много тежките глинести почви може да се използва дребна баластра. При промяна в температурата и влажността тя заставя почвата да се движи и по този начин я обогатява с въздух.
За обогатяване на глинестите почви може да помогне и перлита, но той е лек материал и трябва да се внася така, че над него да остане слой почва минимум 10 см. Този материал помага да се задържи въздух и влага в почвата над него и не позволява да се отмиват полезните вещества, постъпващи от торовете и микроорганизмите.
