Трудно е да повярваме, че можем да получим добра реколта и без ежедневна грижа за градинските култури. Самата фраза “мързелива градина” звучи доста интригуващо, а същевременно и не съвсем правдоподобно, но е факт. Тези градини се основават на естественото съществуване на растенията, като основното послание е, че в естествената среда може без копаене и торене.
Когато имаме глинеста, влажна и тежка почва, тогава копаенето е трудна работа. Не е лесно да обработваме дори и песъчливите почви, защото отнема доста повече време, отколкото ако сме положили мулч.
Освен това, ако копаем земята всяка година, тогава биоразнообразието и качествата на почвата намаляват, въпречи че грижите остават същите.
Затова е оправдано да се направи опит с “мързелива градина”, където може да се отглеждат най-подходящите за това култури. В този случай мулчът е ключ към успеха, затова е редно да се пообразоваме, за да приложим най-подходящия за градината ни.
Първото, за което се сещаме, са сено, слама, листа, компост, угнил оборски тор и прясно окосена трева. Има и жив нискорастящ мулч – бяла детелина или алисиум, засадени в подходящи контейнери и взаимоизгодни от цветята до малините, като съжителстват и се отглеждат без проблем. Той се различава от високорастящия (люцерна) по това, че изпълнява функцията на морава и е малко вероятно да бъде укритие за мишки или влечуги.
Ако не планирате живо мулчиране на цялата площ, с риск за конкуренция на градинските култури, които сме насадили в лехи, не в контейнери, тогава е по-добре да изберете така наречения пасивен мулч. Най-полезно е да бъде евтин и достъпен, а освен това – защо да доставяме слама, когато можем да косим тревата. С мулча не трябва да се прекалява, защото голямото количество през пролетта ще отнеме твърде много време, за да се затопли и ще има повече вреда, отколкото полза.
Тази година, след освобождаване на планираното място, то може да се покрие с около 10-на сантиметра органичен мулч за компост, а през пролетта там да се засадят зеленчуци. По време на вегетацията на растенията се мулчира периодично. Полезна техника е покриването на мулча с черен полиетилен, за да се ускори процеса на разлагане преди настъпване на студеното време, което ще забави процеса на разлагане.
Практика при картофите
Картофите растат добре без прекопаване на почвата върху мулч, положен през есента. През пролетта семената се полагат в гнездата, напудрят се с пепел и се покриват с 30-на см мулч като начало, а след това се добавя необходимото количество тогава, когато стъблата достигнат височина 10-15 см. Следи се клубените винаги да бъдат покрити добре с мулч. Течен тор може да се прилага веднага след поникване и преди цъфтеж на картофите.
Мулчът позволява поетапно прибиране на реколтата, като се изваждат най-едрите, а останалите се оставят да растат.
Тиквички
За тиквичките е необходимо есенно полагане на мулч с височина 10 см и диаметър 45 см за 3 семена. Може да се поставят повече семена, а след поникване да се преместят на ново място или просто да се премахнат излишните.
Тиквичките обичат хранителна почва и добавянето на равни количества мулч с угнил компост или оборски тор ще бъде много полезно.
Добавянето на слама или сено ще предпази тиквичките от преовлажняване и ще намали вероятността за загниване на стъблата.
Тиква
За пролетното мулчиране на тиквите, засадени върху есенен субстрат могат да се използват дървесни стърготини или картон. Стърготините се разпръскват равномерно на разстояние 5-7 см около основното стъбло, за да може да се полива.
По-добро решение е използването на картон, който ще запазва влагата и ще предпазва от певели, а освен това ще защитава плодовете, създавайки бариера срещу почвените патогени.
Зеле
Основните плюсове при отглеждане на зеле върху есенен мулч са няколко: добавянето на 5 см слой мулч около зелевите растения ще задържа влагата, ще предотвратява напукването на главите, ще предпазва от попадане върху листата на почвени патогени и ще улесни борбата с плевелите.
Значителен недостатък при този начин на отглеждане са охлювите, но той може да се превърне в плюс, ако периодично се събира мулча и се изгаря заедно с вредителите.
Репички
Репичките са култура, която се характеризира с бърз темп на растеж – повечето ранни сортове съзряват за 25-30 дни. Щом почвата се затопли и изсъхне, репичките започват да стрелкуват и качеството на кореноплодите се влошава. Мулчираните растения ще запазят своята сочност и добри вкусови качества.
Рохкавостта на субстрата е важна за репичките. Семената се поставят в угнил от есента мулч и смесен с комбиниран NPK тор (с равни количества азот, фосфор и калий) , покриват се угнил мулч и след седмица ще поникнат. Удобно е използването на семенна биоразградима лента, която се поставя на дълбочина от 1,5 см. Репички повторно могат да се засяват в края на август до началото на есента.
Ако наблюдаваме внимателно развитието на “мързеливата градина” и имитираме природата, тогава ще получим формулата за успех. Допустомо е разхлабване на почвата при подготовка на дълбочина не по-голяма от 5 см. Този метод, основан на редица изследвания, изисква внимание и последователност, а основната задача е да се минимизират разходите за труд, без да се компрометират добивите.
