Плевелите, от които всички ние искаме да се отървем, всъщност са много полезни и заслужават по-уважително отношение от наша страна. Привържениците на биоразградимото земеделие смятат, че нашето отношение към тях се определя само от егоистичната ни гледна точка, защото растат там, където нямаме нужда от тях.
В природата плевелите имат важна и интересна роля и то в условия, с които културните растения не могат да се справят: киселинност на почвата, недостиг на вода, липса на хумус и др. Те са свидетели на нашите грешки при култивиране на почвата, посочват ги, а природата ги поправя.
Ето и някои от ползите на тези растения в междуредията.
1. В процеса на вграждане на плевелите в почвата подобряват нейното плодородие. С отмирането на плевелите в почвата остават корените или части от тях, които след време се превръщат в хумус и хранителни вещества, а при разпадането им в почвата се образуват свободни пространства, по които водата и въздухът се движат свободно.
Освен това корените, които проникват на по-голяма дълбочина, извличат от дълбоките слоеве на почвата по-слабо разтворими вещества като калций, магнезий и други микроелементи. След отмиране на плевелите те стават достъпни за културните растения.
Как да подобрим песъчливата почва
Почвата, върху която е расла коприва, се обогатява с азот, силиций, калий и аминокиселини. Съдържанието на хумус в нея се увеличава и става по-тъмна на цвят.
2. Плевелите са естествен тор
Най-правилното решение е да се компостират след отстраняването им – това, което сме взели от земята е най-добре да се върне обратно в нея. Изсушаване и изгаряне трябва да се прилага само за тези, които евентуално могат да разпространят болести или вредители.
Природата ни дава неограничени запаси от органични материя, защото всяко растение съдържа определени хранителни вещества. Киселецът, който расте на кисели почви, е богат на калций, магнезий, фосфорна и силициева киселини. Лайката е богата на калциеви и магнезиеви соли, а копривата съдържа много азот, желязо, калций и витамини. Някои плевели са богати на микроелементи, които са по-малко в горните слоеве на почвата и повече в долните.
От ферментиралите плевели се получават отлични течни торове. Тор от коприва се използва за подхранване на домати, зеле, краставици целина и др. Ефектът е особено забележим, ако растенията са слабо развити – само след няколко дни листната маса става тъмнозелена, а стъблата значително удебелени. Настойката от коприва също стимулира растежа и укрепва растенията, защото съдържа биологично активни вещества. Гниещата коприва играе важна роля за привличане и увеличаване на земните червеи и полезни микроорганизми, участващи в аерирането на почвата.
3. Защита на културните растения от вредители и болести, както и привличане на опрашващи насекоми
Много видове плевели (глухарче, лайка, маточина) привличат много полезни опрашващи насекоми по време на цъфтеж на различните култури, които имат съществено значение за добрата реколта. Ментата освобождава фитонциди, поради което количеството на вредителите значително намалява.
4. Плевелите имат алелопатични свойства. Алелопатията е биологичен феномен, при който един организъм произвежда и отделя едно или няколко вещества, влияещи на растежа, оцеляването и/или възпроизводството на други организми. Тези алеловещества могат да бъдат отделяни както от живите, така и от гниещите тъкани. Алелопатията е характерна за някои растения, водорасли, корали, бактерии и гъби и може да влияе не само благотворно, но и вредно.
В биологичното земеделие, заедно с набора от мерки, повишаващи плодородието на почвата и защитните свойства на растенията се допуска наличието на някои плевели. Когато се използват правилно, полезните вещества имат положителен ефект върху растежа и развитието на културните растения.
Например: морковите и лука, засадени един до друг се пазят взаимно от морковената и лукова мухи; латинката пази овощните дървета от листни въшки; белият равнец и валерианата, засадени в малки количества по края на зеленчуковите лехи с отделяните коренови и листни алелопатични вещества стимулират техния растеж и развитие.
5. Плевели за мулчиране. Плевелите могат да бъдат използвани за мулчиране след плевене. Младите растения трябва да бъдат защитени от тях, но когато се развият и укрепнат няма нужда от пълно отстраняване – достатъчно е да се ограничи растежа и предотврати узряването на семената. Мулчът ще предпазва почвата от прегряване и изсушаване, а освен това е в състояние да събира капчици роса, с което ще овлажнява допълнително.
6. Плевелите са своеобразни индикатори за почвените показатели
Растенията имат предпочитания към почвените качества – хвощът, киселецът, живовлякът, хвощът, дивата мента, лупината, виолетката и острицата растат на много кисели почви, а копривата на неутрални и слабо алкални. При промяна на почвените условия се променят и плевелите.
7. Плевелите могат да бъдат нашата „домашна аптека“
Ако познаваме малко лечебните свойства на растенията, можем лесно да ги открием в градината и да ги превърнем в наш съюзник, а не враг. Всеки е свободен да избира как да използва пълноценно качествата им.
