Горещото лято е винаги изпитание за добро познаване на правилата за поливане, също и как могат да се използват вече познати и нови практики в градината. Не трябва да се прекалява с прекомерно много вода, но е важно и да утолим „жаждата” на растенията в горещите дни. В този случай всяка капка вода е важна и се води на отчет.
Мулчиране
В горещините растенията имат нужда от добро “одеало”, изработено от органичен материал като слама, листа, наситнена хартия, картон, дървени стърготини или кора. Покриването ще понижи температурата на почвата, ще предотврати оттичането и изпарението и ще задържи влагата за по-дълъг период между поливанията. Мулчът трябва да се намира на разстояние от стъблата на растенията, защото слоят дървени стърготини или кора може да се нагрее много в горещо време, но за водата под него ще отнеме значително повече време, за да се изпари. Мулчиращ слой на 7-10 см около растенията намалява разходите за поливане до 25%.
Пътеките между зеленчуковите лехи могат да бъдат твърди повърхности или затревени. Последните са с около 30% по хладни, а освен това твърдите пътеки акумулират топлината и я излъчват нощем, когато растенията се нуждаят от почивка.
Засенчване
При високи температури е много важно да имаме под ръка градинска тъкан, за да покрием уязвимите растения. Тя трябва да е в състояние да блокира само 30-50% от ултравиолетовите лъчи, защото по-висока степен на засенчване ще потисне развитието на културите. Пазарът предлага различни слънчезащитни мрежи, които имат степен на засенчване от 7% до 95% и са в различна цветова гама.
Пиперът, доматите и краставиците често страдат от слънчеви изгаряния, както в градината, така и в закритите съоръжения. На открито е добре да се засенчва ветровитата страна, защото дори лекият, но топъл ветрец изсушава силно почвата в горещините.
Борба срещу бронзовостта на доматите
В закритите съоръжения засенчващият материал обикновено се поставя върху покривния материал. Вътре се поставят контейнери с вода и се отварят врати и люкове – температурата не трябва да надвишава 27-28 градуса по Целзий.
Дълбоко поливане
По-рядкото и дълбоко поливане е по-добро за повечето градински култури, отколкото честото и плитко поливане. Така кореновата система става по-силна, по-устойчива и по-лесно понася горещините. Излишната влага при високи температури просто ще свари корените. В зависимост от вида на културата се определя и честотата на поливане, но в никакъв случай не е нужно, ако в повърхностния слой има достатъчно влага.
Както е известно, големите количества вода имат склонността да се оттичат от повърхността на почвата, а не да слизат в долните слоеве. Това може да се дължи на образуването на почвена кора или уплътняване на повърхностния слой. Поради тази причина трябва да се подават по-малки количества и да се даде възможност водата да попие и проникне в по-дълбоките слоеве до нивото на корените.
Дълбочината на поливане ще зависи от вида и разположението на кореновата система на растенията.
Използването на накрайници позволява да се регулира водната струя, да не се уплътнява много почвата и да се предпази кореновата система от оголване и нараняване.
Капково напояване
Капковото напояване улеснява съществено работата на производителите. В допълнение, тези системи за поливане предпазват растенията от преполиване и ненужен разход на вода, запазва листата сухи, предотвратявайки развитието на болести.
Съвременните линии са оборудвани с автоматичен таймер за установяване на регулярни цикли на поливане. Потреблението на вода намалява и поради факта, че водата попада точно там, където е необходима на растенията. Горната част на почвата може да изглежда суха при високи температури, но водата слиза надолу и се разпределя равномерно чрез капилярното действие.
Общи съвети за поливане в горещините
Трябва да се полива преди напълно да е изсъхнала почвата. Процесът на повяхване причинява щети и намалява добивите. Необходимо е състоянието на растенията да се следи и при необходимост да се увеличи броя на поливките.
Не бива да се полива през най-горещата част от деня. Редовното поливане е много важно, но и тук има нюанси. Известно е, че трябва да се полива рано сутрин или вечер. Поливането в края на деня, особено в горещо и сухо време, наистина изглежда като най-доброто решение, но в действителност не е така.
Горещата почва и дори за най-устойчивите и прохладни тревни площи са по-малко способни да абсорбират влагата вечер. Част от водата ще се загуби поради бързото изпарение, причинено от комбинацията гореща почва и мулч, както и високите температури на въздуха. Изпарявайки се, водата ще повиши влажността на въздуха около растенията, а престоят им в топла и влажна среда е път към гъбични заболявания.
Оптималното време за поливане е рано сутрин, когато почвата абсорбира по-добре влагата и не се превръща в патогенно блато за една нощ.
Поливат се основно растенията, а не почвата около тях, защото целта на поливането е да обезпечи влага именно на тях, а не на плевелите наоколо.
Отстраняването на плевелите е необходимо, защото те черпят ценните водни запаси.
За извличане на максимума от поливането е необходимо водата да достигне кореновата система на растенията. При по-голяма част от растителните видове основната концентрация на корени е разположена около така наречената капкова зона – това е зоната, извън която дъждовната вода пада естествено.
Стара мъдрост е да броим до 20, докато поливаме всяко растение(да поливаме бавно), но по-важно е да минем повторно, защото при първото поливане не винаги водата се абсорбира достатъчно добре.
Дъждовната вода е “жива” и е добре да осигурим максимален достъп до растенията при валежи.
Влагозадържащ компост и хидрогел
В горещо време може да се оцени значението на компоста. При нанасянето му върху почвата и последващо поливане компостът запазва консистенцията на мокра гъба, като постепенно отделя вода. Компостът, вграден на дълбочина 10-15 см, увеличава капацитета за задържане на вода с 2,5 пъти в сравнение с естествената песъчлива почва и осигурява почти 7-дневен запас от вода, достъпна за растенията.
Вграден в почвата, компостът намалява възможността за образуване на почвена кора, което благоприятства абсорбирането на влагата. В противен случай тя се отдалечава по-лесно от мястото, за което е предназначена.
Друг вариант за задържане на влага са съвременните хидрогелове – полимерни материали под формата на фини трохи, които при контакт с водата набъбват като желатин, задържат влагата и след това бавно я отделят. Хидрогелът прилича на прозрачно желе и е екологично чист. Може да замести успешно компоста, а частично и капковото напояване.
