Мулчирането е все по-широко разпространена техника, защото ползите за растенията са очевидни. Има въпроси обаче, на които си заслужава да им се отдели необходимото внимание, като например какво правим с мулча през есента, преди падането на температурите.
Известно е, че като мулч се използват различни материали, а освен това се мулчират междуредията или цялата почва около растенията, пристволовите кръгове на дърветата и пътеките. Именно поради тази причина не може да се подхожда еднозначно.
Мулчът в зеленчуковата градина и в оранжерията
В зеленчуковата градина се използват различни видове мулч. Това са предимно органични материали, които гният бързо. Може да бъде окосената трева от моравата, сено, слама, плевели без семена, нарязани стъбла от различни тревисти растения, дървесни стърготини, иглички от иглолистни, опадали или отрязани, но здрави листа и др. До края на сезона растителният мулч има достатъчно време да намали значително обема си, като се сляга и изгнива.
В лехите на открито и в оранжерията, на които се отглеждат привлекателни за патогенните микроорганизми и за насекомите вредители зеленчукови култури (домати, пипер, патладжан, картофи, краставици, зеле и др.), се препоръчва останалият от сезона мулч да се премахне. Много патогени зимуват върху растителните остатъци, а голяма част от вредителите се заравят в почвата, за да оцелеят в студените месеци.
Затова след прибиране на реколтата, при наличие на видими увреждания от болести и вредители, всички растителни остатъци и мулча под тях се събират и изгарят, като се спазват правилата за това. Ако не е възможно изгаряне, тогава се изнасят далеч от участъка. Не се допуска внасяне в компостната яма.
В закритите съоръжения винаги има повишено напрежение по отношение на болестните инфекции и вредителите. За да предпазим растенията през следващия сезон и да не се влоши ситуацията, всички растителни остатъци и мулчиращи материали трябва да бъдат отстранени преди есенната дезинфекция.
При други култури (лук, кореноплодни, тиквички, тикви и др.) проблемът се решава в зависимост от дадените условия. Ако растенията не са били нападнати от болести и вредители през целия сезон, тогава мулчът може да остане отгоре или да се зарови плитко. Така органичната материя ще се разложи бързо и ще подобри структурата на почвата.
Надземните части на морковите могат да се разстелят върху това място, на което планираме да отглеждаме лук през следващия сезон с цел профилактика срещу нападение от лукова муха.
Предзимният посев има своите предимства, но е добре лехите да се мулчират с дебел слой (най-често се използват паднали листа, по които няма следи от болести и вредители), за да се предотврати замръзване на семената.
При мулчиране трябва да се има предвид факта, че при използване на иглолистни растения се повишава киселинността на почвата, а гниещите дървесни стърготини отнемат голямо количество азот от нея.
Ягодоплодните храсти и градинските ягоди
Тези култури се мулчират със слама, окосена трева, сено или иглолистни. Този мулч гние и намалява обема си – остава много тънък слой. Той може да не се почиства, а при есенните грижи за растенията да се зарови плитко. Когато се пръска с фунгицид, е добре да се третира цялата леха, а не само растенията.
За ягодите често се използва черен нетъкан материал, който остава там 3-4 години – обикновено колкото е животът им. По принцип не е необходимо да се премахва за „проветряване“, но е важно да се проверява редовно под него, защото често става убежище за голите охлюви и други вредители.
Мулчът от малините също не е необходимо да се отстранява, а напротив – добре е да се добави.
Декоративен мулч
Декоративният мулч се използва в цветните лехи, около храстите и стволовете на дърветата, както и по пътеките. Той не само решава някои проблеми, но и добавя естетика. Използват се дървесни стърготини, кора, шишарки, черупки от ядки, чакъл или по-едри каменни материали. Кората и каменните елементи издържат доста дълго, запазвайки не само функционалността, но и декоративния ефект. Те най-често се изсипват върху подложка от агротъкани. Такъв мулч не е необходимо да се отстранява през есента.
Допълнителни насоки и правила
Важно е категорично да кажем, че ако растенията, под които е събран този мулч са били болни, тогава поставянето му в компоста или заравянето в участъка е абсолютно забранено, защото патогените ще се размножат в целия обем. Това може да се избегне, ако компоста се съхранява 2-3 години. Същото важи и за падналите листа под овощните дървета, храсти и лозя.
Друг вариант за използване на стария мулч е да го поставим във високите топли лехи. Корите и клоните ще останат най-отдолу, а върху тях по-мекия стар мулч.
