Във втората част от Наръчника за прилагане на директните плащания през 2023 г., ще продължим с някои от практиките, необходими за опазване на почвите и прилагани в екологичната схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал. Ще представим и необходимите срокове за прилагане на екосхема 3 - „Екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ).
Наръчник за директните плащания - първа част
За опазването на влажността в почвата, според добрите екологични практики, може да прилагате следните почвени обработки:
1. Браздово-гребениста оран. Създават се прегради за водата, за да се удължи периода на попиването и предпазването от оттичане. Това се постига чрез оран на гребени и бразди с различна дълбочина, височина и разстояние помежду им. Осъществява се с плуг с удължена с 40 – 45 cm отметателна дъска на последното плужно тяло. Тя отхвърля изорания в момента почвен слой, върху слоя на предходното плужно тяло и се получават гребени с височина 10 – 12 cm и бразди, преграждащи пътя на водата.
Ползи: Намаляване на водно-ерозионните процеси. Висока почвозащитна ефективност. Не се изискват големи инвестиции и специализирана техника. Подпомага и повишава влагозапасяващата способност на почвата през есенно[1]зимния период. Повишава влагообезпечеността на почвата за растенията.
Недостатъци: Необходимост от специализирани консултации при прилагането й. Затруднена пролетна обработка на почвата за засяване и отглеждане на пролетните земеделски култури.
2. Теснолехова дълбока оран с обръщане на орния слой срещу наклона на склона. Тя е противоерозионна обработка, която има за цел да намали повърхностния воден отток. Нейната ефективност се дължи на гъсто разположените валове и разори между ивиците с различна посока на обръщане на горния слой спрямо наклона на склона. Количеството на погълнатата и задържана вода от оттокопричинителните дъждове е по-голямо поради създадената по-голяма грапавост и обща порьозност на почвата в сравнение с ивиците, където орния слой е обърнат по посока наклона на склона.
Ползи: Защита на земеделските земи от водна ерозия. Не се изискват големи инвестиции и специализирана техника.Предпазва почвата от водна ерозия. Повишава водозадържащата способност респ. водообезпечеността на почвата за нормалното развитие на растенията и оптималната им продуктивност.
Недостатъци: Необходимост от специализирани знания за прилагането й.Затруднява подготовката на площта за отглеждането на земеделските култури, поради наличието на обработвани или еобработвани валове,разорани напречно на склона.
3. Обработка без обръщане на пласта. При тази обработка почвата се разрохква добре, като 80-85% от растителните остатъци остават на повърхността. Те намаляват силата на повърхностния отток по склона и водата по-пълно попива в почвата, а при откритите равнинни терени намалява силата на вятъра в приземния слой въздух и предпазва почвата от издухване. Извършва се с различни видове култиватори-разрохквачи или култиватори-плоскорези на дълбочина до 20-25 см и с иглести брани за плитко разрохкване преди сеитбата.
Ползи: Запазване на стърнището /от 70 до 95%/, което намалява разрушителната сила на дъждовете и улеснява попиването на водата в почвата.Запазва структурата на почвата. Увеличава притока на въздух в почвата, необходим за оптималното развитие на отглежданите растения.
Недостатъци: Нужно е използване на специализирана техника.
Още важни дейности за "Предварителната условност"
4. Мулчиране. При този процес се извършва покриване на почвата около растенията с различни материали, регулиращи водните и въздушните режими в повърхностния слой на почвата. Най-често бива органичен материал – торф, компост, слама, дървесна кора и др., който се разполага върху почвата около стъблата на растенията. Той се поставя с цел да запази влажността и да регулира температурата на почвата.
Ползи: Предпазва почвата от разрушителното действие на дъждовните капки; намалява повърхностния воден отток, увеличава попиването на водата в почвата; предпазва я от изпарение, способства за запазване на органичното вещество в нея. Не изискват допълнителни средства и специализирана техника за прилагане. Мулчирането значително способства борбата срещу плевелите. Регулиране на топлинния режим на почвата (т.е. предпазване от прегряване). Запазване на влагата в почвата. По-пълно и по-правилно използване на дъждовните води – бавно и пълно попиване на водата в почвата. Предпазване от свличане на почвата, т.е. ограничава водната ерозия.
Недостатъци: Ограничено приложение. Допълнителни материални и трудови разходи 3. Практики за борба с плевелите, болести и неприятели по растенията.
В Наръчника подробно са описани и сроковете за прилагане на „Екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ). Подпомагат се фермери, които в рамките на техните стопанства подържат следната екологична инфраструктура: живи плетове или редици от дървета; отделни дървета; дървета в група; дървесни противо-ерозионни пояси; синори; влажни зони; зелени зони около водни течения; тераси; ивици по краищата на гори и буферни ивици.
При живите плетове или редици от дървета се запазва целостта на ландшафтния елемент. Фермерите трябва да почистват терените от инвазивни видове растения, извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г.
Почистването на сухи клони и ниски клони до 1,5 м. височина извън периода на гнездене на птиците става в периода от 1 април до 30 юли 2023 г.
Поддържане на граничните зони чрез косене или мулчиране най-малко 1 път годишно извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г.
Поддръжката на елемента може да се осъществява и само от страната на съответния ползвател или собственик.
Не се извършват третирания с продукти за растителна защита (ПРЗ).
Дейностите да се извършват извън периода на гнездене на птиците (1 април до 30 юли 2023 г.). При премахването на храстова растителност да не използват шредери и мулчери и друга техника, която води до пълното раздробяване на храстовата растителност.
2. При отделни дървета - почистване на сухи клони и ниски клони до 1.5 м. височина, както и поддържане на сервитутните ивици чрез косене или мулчиране най-малко 1 път годишно извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г. Дейностите да се извършват извън периода на гнездене на птиците (1 април до 30 юли 2023 г.). При премахването на храстова растителност да не използват шредери и мулчери и друга техника, която води до пълното раздробяване на храстовата растителност.
3. При дървета в група почистването на ниски клони до височина 1,5 метра извън периода на гнездене на птиците. Почистване на инвазивни видове растения извън периода на гнездене на птиците, както и поддържане на сервитутните ивици чрез косене или мулчиране най-малко 1 път годишно извън периоди на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г.
Дейностите да се извършват извън периода на гнездене на птиците (1 април до 30 юли 2023 г.). При премахването на храстова растителност да не използват шредери и мулчери и друга техника, която води до пълното раздробяване на храстовата растителност.
4. При дървесни противо-ерозионни пояси - почистване на инвазивни видове растения извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г. Почистване на сухи храстовидни видове извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г.
Почистване на ниски клони до височина 1,5 метра извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г.
Косене или мулчиране най-малко 1 път годишно на сервитутните ивици извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г. Запазване на съществуващата дървесна растителност с изключение на инвазивните видове. Дейностите да се извършват извън периода на гнездене на птиците (1 април до 30 юли 2023 г.). При премахването на храстова растителност да не използват шредери и мулчери и друга техника, която води до пълното раздробяване на храстовата растителност.
5. При синори - запазване целостта на ландшафтния елемент. Почистване на инвазивни видове растения извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г. Почистване на сухи клони и ниски клони до 1.5 м. височина извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г.
Поддържане на граничните зони чрез косене или мулчиране най-малко 1 път годишно извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г.
Поддръжката на елемента може да се осъществява и само от страната на съответния ползвател или собственик.
Не се извършват третирания с продукти за растителна защита.
Дейностите да се извършват извън периода на гнездене на птиците (1 април до 30 юли 2023 г.). При премахването на храстова растителност да не използват шредери и мулчери и друга техника, която води до пълното раздробяване на храстовата растителност.
6. При влажни зони - поддържане на крайбрежната растителност чрез изрязване и отстраняване на нежеланата растителност от инвазивни и чужди видове извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г. Поддържане на естествен тревостой при ниски води на акваторията, ако такъв съществува без дрениране на площите. Не разораване и/или отводняване на езерцата. Не използване на Първа група продукти за растителна защита (ПРЗ) в територии, граничещи на акваториите.
Дейностите да се извършват извън периода на гнездене на птиците (1 април до 30 юли 2023 г.). При премахването на храстова растителност да не използват шредери и мулчери и друга техника, която води до пълното раздробяване на храстовата растителност.
7. При зелени зони около водни течения - косене най-малко 1 път годишно на сервитутните ивици, като дейност дейностите следва да се извършат извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г. Отстраняване на сухи дървета, отстраняване на храсти и инвазивни видове извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г. Не се извършват третирания с продукти за растителна защита.
Дейностите да се извършват извън периода на гнездене на птиците (1 април до 30 юли 2023 г.). При премахването на храстова растителност да не използват шредери и мулчери и друга техника, която води до пълното раздробяване на храстовата растителност.
8. Тераси - запазване целостта на ландшафтния елемент. Почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците. При наличие на храстовидна и/или дървесна растителност, почистване на сухи клони и ниски клони до 1,5 метра височина извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г.
Поддържане на граничните зони чрез косене най-малко 1 път годишно извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г.
Поддръжката на елемента може да се осъществява и само от страната на съответния ползвател или собственик.
Не се извършват третирания с продукти за растителна защита (ПРЗ).
Дейностите да се извършват извън периода на гнездене на птиците (1 април до 30 юли 2023 г.). При премахването на храстова растителност да не използват шредери и мулчери и друга техника, която води до пълното раздробяване на храстовата растителност.
9. При ивици по краищата на гори - косене най-малко 1 път годишно на териториите в границите на ивиците като дейностите следва да се извършат извън периода на гнездене на птиците, който е от 1 април до 30 юли 2023 г. Косенето да се извършва извън периода с риск за горски пожари с цел намаляване на риска от пожари.
Не се извършват третирания с продукти за растителна защита (ПРЗ).
Дейностите да се извършват извън периода на гнездене на птиците (1 април до 30 юли 2023 г.). При премахването на храстова растителност да не използват шредери и мулчери и друга техника, която води до пълното раздробяване на храстовата растителност.
10. При буферни ивици - поддържане на естествен тревостой ако такъв съществува без почвени обработки на площите. Не се извършва ат нарочни третирания с продукти за растителна защита (ПРЗ) на тези територии. Поддържането се състои в косене най-малко 1 път годишно на териториите в границите на буферните ивици, като дейностите следва да се извършат извън периода на гнездене на птиците.
Дейностите да се извършват извън периода на гнездене на птиците (1 април до 30 юли 2023 г.). При премахването на храстова растителност да не използват шредери и мулчери и друга техника, която води до пълното раздробяване на храстовата растителност.
Коефициентите за преобразуване и тегловни коефициенти за екологичната инфраструктура
* Живите плетове или редици от дървета (на 1 м) коефициентът за преобразуване е 6, тегловният коефициент е 1,5, екологичната инфраструктура - 9 кв.м
* При отделните дървета коефициентът за преобразуване за едно дърво е 20, тегловният коефициент е 1,5, а екологичната инфраструктура – е 30 кв.м
* При дървета в група (на 1 квадратен метър) коефициентът за преобразуване е 1,5, тегловният коефициент е 1,5, а екологичната инфраструктура – е 1,5 кв.м.
* При дървесни противо-ерозионни пояси (на 1 кв. м) тегловният коефициент и екологичната инфраструктура са 1,5 и 1,5 кв.м.
* При синорите (на 1 м) коефициентът за преобразуване е 6, тегловният коефициент е 1,5, екологичната инфраструктура - 9 кв.м
* При влажните зони (на 1 м²) тегловният коефициент и екологичната инфраструктура са 1,5 и 1,5 кв.м.
* При зелените зони около водни течения (на 1 м) коефициентът на преобразуване е 6, тегловният коефициент е 1,5, екологичната инфраструктура - 9 кв.м.
* При терасите (на 1 м) коефициентът на преобразуване е 6, тегловният коефициент е 1,5, екологичната инфраструктура - 9 кв.м.
* При ивиците по краищата на гори (на 1 м) коефициентът на преобразуване е 6, тегловният коефициент е 1,5, екологичната инфраструктура - 9 кв.м.
* При буферните ивици (на 1 м) коефициентът на преобразуване е 6, тегловният коефициент е 1,5, екологичната инфраструктура - 9 кв.м.
Екологичната инфраструктура може да бъде разположена върху обработваеми земи, трайни насаждения или постоянно затревени площи.
Размерът на ставката за екологична инфраструктура за всеки тип земеползване е формиран, като е спазена разпоредбата на чл. 31, пар. 7(б) от Регламент (ЕС) 2021/2115 като плащания за обезщетяване на активни земеделски стопани за направени допълнителни разходи и пропуснати приходи в резултат на поетите задължения. В действителност, направените разходи за дейности в екологичната инфраструктура са еднакви за различните типове земеползване и съответстват пряко на типа на екологичните елементи. Но поддържането на съответната екологична инфраструктура предполага отделянето й от производствената площ на стопанството и това води до пропуснати приходи, които са различни за всеки тип земеползване. Именно този принцип на различни пропуснати приходи обуславя разликата в нивата на единичните плащания и съответно бюджетите според типа земеползване.
За обработваемите земи са заложени 2 типа плащания:
1. За площи и дейности, надхвърлящи ДЗЕС 8 и
2. За дейности, надхвърлящи ДЗЕС 8.
Съгласно изискванията на ДЗЕС 8 в земеделското стопанство следва да има определен дял в обработваемите земи, които са отделени за непроизводствени площи или обекти. В ДЗЕС 8 няма изискване за допълнителни дейности при площите с ландшафтни елементи освен тяхното наличие в обработваемите земи. В случай, че земеделският стопанин извърши предвидените дейности в еко схемата, които надхвърлят изискванията на ДЗЕС 8 – ще може да получи плащане за дейности, надхвърлящи ДЗЕС 8 и за площите с екологична инфраструктура, с които изпълнява изискването на ДЗЕС 8. Този случай описва хипотезата на т. 2. За площи с екологична инфраструктура, които надхвърлят минималния дял от непроизводствени площи съгласно ДЗЕС 8 и върху тях са извършени екологичните дейности, предвидени еко схемата се прилага хипотезата за площи и дейности, надхвърлящи ДЗЕС 8.
