Околната среда е цялостна система от природни явления и природни обекти, в които протича човешкият живот. С развитието на технологиите и активната човешка намеса, производителите на селскостопанска продукция също допринасят за нарушаване на тази система. Това се дължи предимно на неумелото и небрежно използване както на минерални, така и на органични торове.
Превенция срещу фалшивата брашнеста мана по зеленчуците
Тук е важно да уточним, че особено в условията на интензивно земеделие, внасянето на допълнително количество хранителни вещества е от съществено значение за добивите и качеството на продукцията, но неграмотното им използване може да навреди сериозно на нас, растенията и околната среда.
Азотните торове имат една от водещите роли за повишаване на добивите при отглеждане на плодове и зеленчуци. Внасянето им в прекомерни количества води до натрупване във вид на нитрати в продуктите и отмиване на неизползвания азот от почвата.
Всички видове азотни торове в почвата в крайна сметка се трансформират в нитрати. Това е най-опасната форма по отношение на замърсяването на околната среда. Нитратите не се абсорбират от почвата и се движат свободно по нейния профил с гравитационната и капилярна вода, като по този начин замърсяват кладенците и водоемите.
Хранителните елементи, съдържащи се в органичните съединения стават достъпни за растенията само след минерализация. Прекомерните дози азотни минерални торове повишават минерализацията на естествените органични азотни съединения, което увеличава вече превишените дози азот в почвата, а в резултат на това по-голямата част от минерализирания азот също може да остане неизползван. При торенето трябва да се има предвид, че при засенчване (независимо по какви причини) растенията усвояват по-малки количества азот, което отново води до увеличаване на количествата неизползван елемент.
Фосфорът е неактивен в почвата и се фиксира на мястото, на което е поставен по време на внасянето. Скоростта му на преместване в дълбочина е от порядъка на 0,2-0,5 мм годишно. Излишните количества фосфорни торове допринася за натрупването на разтворим фосфор в горния почвен слой. Заедно с твърдите почвени частици, фосфорът попада във водоемите и предизвиква още по-засилено замърсяване, отколкото азотът.
Процесът на обогатяване на водите с хранителни елементи, предимно азот и фосфор, води до бурно развитие на водораслите и “цъфтеж на водата”. Този процес учените наричат еутрофикация и във водните басейни на България най-често се развиват зелени, синьо-зелени и еугленови водорасли. Това води до няколко взаимосвързани неблагоприятни ефекта в екосистемата – намаляването на кислорода влошава питейните качества на водата (не става за пиене), а освен това причинява смъртта на дънните водорасли, рибите и други водни обитатели, образувайки токсични вещества.
Калият не оказва значително влияние върху околната среда, но минералните калиеви торове, съдържащи хлор, могат да бъдат вредни за растенията и почвата. Растенията се нуждаят от хлор, но в малки количества и прекомерното му постъпване в тях води до забавяне на процесите на растеж, намалява количествата хлорофил в листата и интензивността на изпаряване на влагата.
Заедно с основните хранителни вещества, внасяни в почвата, влизат и тежки метали. Например, 1 кг фосфорно брашно съдържа около 20 mg олово, а заедно с азотните торове постъпват много баластни вещества, включително тежки метали – цинк, олово, кадмий, мед. Фосфатните торове съдържат и малки количества радионуклиди – уран и радий.
Микроелементите, внесени в почвата в малки количества, са необходими за всички без изключение – растения, животни и човека. В същото време те заемат специално място сред замърсителите, защото повечето от тях са тежки метали. Техните съединения са доста стабилни и запазват токсичните си свойства дълго време.
Изследванията показват, че при спазване на необходимите норми, не се наблюдава натрупване на тежки метали в почвата. Далеч по-опасно е замърсяването на въздуха с олово и други тежки метали, каквито са оживените трасета – на разстояние до 50 м от тях не трябва да се отглеждат зеленчукови и ягодоплодни култури.
Използването на органични торове също крие опасности, когато се използват неправилно. В състава на оборския тор, в допълнение към хранителните вещества, се включват до 0,6% сода, силно токсични нитрозамини, както и вируси, бактерии, ларви и яйца на хелминти и други микроорганизми, включително патогени на инфекциозни заболявания при хора и животни.
Известно е, че яйцата на хелминтите в свежия оборски тор запазват жизнеспособността си до 12 и повече месеца.
Когато в почвата се внесе повишено количество оборски тор, натрупването на амониеви, хлорни и сулфатни йони се повишава. Лесно подвижните форми на азот, съдържащи се в оборския тор, бързо се отмиват, а част от азота излиза, замърсявайки подземните води и атмосферата.
Излишъкът на фосфати води до преминаване на желязото, съдържащо се в почвата, в състояние, недостъпно за растенията. Прекомерното внасяне на калий заедно с оборски тор препятства усвояването на магнезия от растенията. Продуктите на гниене на оборския и птичи тор могат да предизвикат алергии и други заболявания при хората.
Торовете са необходими за получаване на високи добиви и екологично чисти продукти, но неумелото или небрежно отношение към прилагането и съхранението могат да доведат до негативни последици.
Какво е важно да знаем?
1. Спазване на нормите и правилата на прилагане както на органичните, така и на минералните торове и равномерното им разпределение в почвата.
2. Спазване на времето за торене, защото лесноразтворимият азот, както и комплексните торове, внесени през есента, се отмиват до пролетта, замърсявайки околната среда.
3. Спазване стриктно на съотношението между внасяните хранителни елементи, защото недостигът или излишъкът на едно или друго вещество може да попречи за правилното им усвояване от растенията.
4. Не използвайте торове, съставът на които не ви е известен.
