Министърът на земеделието Иван Иванов допуска, че съществува вероятност цената на хляба до края на годината да скочи с 25%. Иванов направи изявление в този смисъл преди откриването на XIV-тото издание на специализираното изложение за земеделие БАТА АГРО на летището в Стара Загора. По думите му войната в Украйна, високите нива на енергоносителите и желанието на зърнопроизводителите за печалба са основните фактори, които ще влияят на цената на хляба. Според него обаче до новата реколта няма основание за драстичен скок в стойността на насъщния.
Той изтъкна, че министерството ще направи всичко необходимо да бъдат подпомогнати земеделските стопани, за да ограничи евентуалното бъдещо увеличение на цената за потребителите. Министърът отбеляза, че продължава да настоява за намаляване и дори зануляване на ДДС за храните в малката потребителска кошница.
Той е убеден, че недостиг на пшеница в България няма да има. „Въпросът е докъде ще стигне желанието за печалба на зърнопроизводителите. Колкото повече желаят да печелят, толкова повече ще поскъпва хлябът”, категоричен бе Иванов.
Според него няма опасност и от зърнена криза като цяло. „Новата реколта ще гарантира потребностите на България“, смята той. Министърът увери, че на този етап няма никакви ограничения за износа на зърно от България.
Пред събралите се земеделски производители от региона и страната Иванов обяви, че до края на май България очаква Евръпейската комисия да се произнесе по искането до 5% от програмата за развитие на селските райони да бъде отделяна за директно подпомагане на стопаните.
Според него намерението на държавата да изкупува пшеница и слънчоглед за гарантиране на продоволствените нужди на страната не закъснява. Очаква се произнасяне на Агенцията по вписванията за увеличаване на капитала на избраното за изкупуване на количествата държавна фирма „Врана”, за да стартира процедурата, за която държавата отдели 1,1млрд.лв., но без вписване на увеличения капитал дружеството не може да търгува през борсата.
Идеята за изкупуването на пшеница и слънчотлед за държавния резерв бе оповестена в началото на март, но въпреки няколкото обявени срока процедурата все още не е започнала по същество. От самото начало обаче тя срещна острата критика от страна на сектор зърнопроизводство. От бранша определиха като непазарни определените от правителството максимални цени от 570 лв. за тон пшеница и 1400 лв. за тон слънчоглед, на които ще бъдат закупувани 750 хил. тона хлебна пшеница и 350 хил. тона маслодаен слънчоглед. Иванов не можа да даде ясен отговор дали заложените максимални цени от държавата ще бъдат променени в светлината на скока им по международните борси, където пшеницата вече трайно надхвърля 400 евро за тон. „Тази операция се извършва със санкцията на министерството на финансите. Предстоят разговори. Ако имаме от тях зелена светлина, бихме коригирали тази цена. Със сигурност не сме закъснели”,смята той.
У нас към момента от старата реколта са останали около 1 млн. тона пшеница, съобщи министърът, но подчерта, че съвсем друг е въпросът какво е качеството – дали е хлебна или фуражна. Той съобщи, че е разработен е изключително прецизен механизъм за проверка на количествата, които държавата предстои да закупи, както и дали отговарят на изискванията за хлебна пшеница, каквато всъщност е необходима. „Договорили сме с търговците на зърно и зърнопроизводителите какво качество ни е необходимо, като това ще бъде вписано в изискванията ни когато бъде подготвен договорът за „Софийска стокова борса”, уточни Иванов.
По думите му в момента има зърно в държавния резерв, чиито количества са държавна тайна. „Реколтата, която се очаква през тази година, ще бъде много добра. Като цяло това е гаранция за наличието на зърно в България, но цените в световен мащаб са непредсказуеми”, коментира той..
