Три сценария за развитие на продоволствената криза у нас в резултат от високата инфлация, цените на енергоносителите и войната в Украйна представи доцент Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките по време на IV-я годишен форум за "Отговорните производители". Опитът за прогноза на учения е направен на база собствено проучване на цените на трите най-големи стокови борси и тържища в страната, както и на текущия секторен анализ на продоволствената сфера в България за последната една година. Той обхваща факторите, от които зависи цената на храните в търговската мрежа; структурата на нашите земеделски стопанства; себестойността на зърнените култури; производството на хляб, сурово млякото, месо и др.
НАЗ сигнализира Брюксел за липса на диалог с бранша по Стратегическия план
Пазарните изследвания на доц. Боюклиев показват, че към 1 март 2022 г. цената на зърното на регионалните борси е между 2 и 3 пъти по-висока спрямо същия период на миналата година. Конкретно, цената на пшеницата се е повишила с 230%, на слънчогледа и на царевицата с 300%, а на ечемика - с 220%. Три пъти по-скъпи вече са и газът, бензинът, дизелът и електроенергията. Независимо от това цените на храните в магазините не са увеличени с тези темпове, защото продуктите са произведени със суровини и материали с по-ниски цени от старата реколта, става ясно от анализа на доц. Боюклиев. Според него инфлацията в страната на годишна база е около 10%, но при храните към 15 март тя е вече над 20%.
Следствие на тази производствени разходи и цени, ученият от ИИИ извежда три основни момента като опит за прогноза. На първо място, според доц. Боюклиев, цените на храните ще нарастват поне с 50% до новата стопанска година, която обхваща периода от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Второ, дори и войната в Украйна да приключи до дни и санкциите да бъдат свалени, цените ще продължат да растат до регулиране на пазарната ситуация. Третият момент е, че при продължаване на военните действия, както и на наложените санкции на Русия, в следващите две стопански години, или поне до 2025 г., може да се стигне до глобална продоволствена криза. Причината за това е, че цените на храните в търговската мрежа ще се увеличат в пъти, като не е изключено и преструктуриране на консумацията на хранителните продукти.
Оптимистичният сценарий за България при това положение, ако успеем да извлечем „дивиденти“ от кризата и се разминем с минимални щети за производители и потребители, е плавно нарастване на цените на храните с около 50 на сто до 1 октомври 2022 г., когато започва новата стопанска година, подчерта доц. Боюклиев на форума.
Песимистичният вариант е, ако войната продължи по-дълго, а санкциите - най-малко до края на тази година. Тогава ни очаква поне 2-3 години нарастване на цените на храните между 3 и 4 пъти, което ще е с над 200%, смята ученият от ИИИ при БАН.
Реалистичният сценарий, според доц. Боюклиев е, ако войната приключи до края на пролетта, и тогава нарастването на цените ще е средно със 100% до 1 октомври 2022 г.
Като изход от възможната продоволствена криза икономистът предлага държавната политика да бъде насочена към подпомагане на земеделските производители чрез осигуряване на горива за сеитба, субсидиране на торове и други суровини и консумативи, прибиране на реколтата на специални цени или фючърсното й изкупуване за попълване на държавния резерв.
Административния натиск над пазара на дребно би имал само отрицателен икономически ефект, време е да се стимулират късите търговски вериги, подчерта доц. Боюклиев.
