Членовете на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (COM AGRI) в Европейския парламент поискаха от Европейската комисия (ЕК) спешно да предприеме нови мерки в помощ на фермерите заради сътресенията на пазарите за селскостопански стоки. По време на последното заседание на COM AGRI, проведено на 20 април, те информираха представителите на ЕК за проблемите на фермерите в своите държави. Двама директори в дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия отговаряха на техните въпроси.
Европейската комисия очаква добри реколти и по-големи количества земеделска продукция през 2022 г. Това доказва качествата на Общата селскостопанска политика и устойчивостта на селските стопани, отбеляза Майкъл Сканъл, зам. директор на дирекция "Земеделие" в ЕК. За тази стопанска година стопаните разполагат с достатъчно торове, но все още не е сигурно откъде ще дойде снабдяването за следващия стопански сезон, посочи той и допълни, че с решението на този въпрос се е заела експертна работна група, създадена по инициатива на ЕК.
Комюникето на ЕК за мерките за осигуряване на продоволствената сигурност
1,5 млрд. евро ще бъдат разпределени за европейските фермери заради кризите на селскостопанските пазари, но все още не се знае за какви мерки ще бъдат използвани тези средства. ЕК е в комуникация с държавите членки за съгласуване на предложените от тях мерки с финансовите правила, обясни Майкъл Сканъл. В някои държави като Полша например вече действат нови мерки за замяна на въглищата с нови, по-устойчиви енергоизточници. „В новите стратегически планове очакваме да има разнообразни мерки за справяне с проблемите, създадени от войната в Украйна. Важно е да има повече иновации, виждаме потенциал при протеиновите култури, защото дават възможност да се използват по-малко торове”.
ЕК ще разгледа предложението на Нидерландия, да се увеличи употребата на оборски тор, посочи представителят на ЕК. От своя страна евродепутатите призоваха ЕК да ускори процеса и по-бързо да завърши своята „оценка на въздействието“ от употребата на оборски тор. Комисията разглежда възможностите за употреба на торове на основата на водород – „много компании разработват тази ниша”, посочи Сканъл. По думите му, с премахването на антидъмпинговите мита върху вносните азотни торове, както призоваха евродепутатите, няма да се постигне значителен положителен ефект, тъй като по изчисления на Комисията цената ще се понижи само с 22 евро/т от 900 евро/тона.
Разрушените пристанища за износ на зърно от Украйна
„Съветваме фермерите да намалят употребата на калий“, каза Майкъл Сканъл и допълни: „Ако искаме да намалим зависимостта си от вноса на азотни торове, трябва да бъдем иновативни при тяхната употреба. Европейското земеделие трябва да намали зависимостта си също от вноса на енергия и фуражи, особено на соя.“ В Северна Африка и като цяло в световен мащаб има недостиг на земеделски култури - особено на пшеница, и това може да повлече сериозно увеличение на цените, обясни той и увери, че ЕК наблюдава ситуацията и ще реагира при необходимост.
В краткосрочен план през тази година ЕК очаква достатъчно количества производство в земеделието и животновъдството на ЕС, но под въпрос остава дали храната ще бъде достъпна за потребителите, посочи Майкъл Сканъл и допълни, че инфлацията при основните храни в ЕС през февруари е 15% спрямо същия месец на 2021 г.
Сушата мъчи фермерите
От европейските фермери ще се изисква да произвеждат повече продукция, но сушата в Южна Европа и на Иберийския полуостров създава сериозни трудности, подчертаха депутати от Испания и Португалия. Европейската комисия предостави финансова подкрепа за отглеждането на царевица, но фермерите не могат да се възползват от нея заради липсата на вода, посочи Мазали Агилар, евродепутат от Испания. Тя предложи да се използват средства от бюджета на плана за възстановяване NextGeneration EU, за да се осигурят достатъчно водни ресурси.
Проблемна е ситуацията и в Румъния, обясни и евродепутатът Даниел Буда. Който обясни, че 2021 г. е била най-сухата в историята на страната. Необходима е дългосрочна европейска стратегия за борба със сушата, която да включва например изграждането на нови резервоари и употребата на подземни води за напояване, според евродепутатите.
Представителят на Европейската комисия посочи, че държавите членки разполагат с инструменти за компенсиране на фермерите заради сушата, има и възможности за подкрепа от националните бюджети. Извънредните ковид мерки също бяха възможност за еднократна подкрепа, а в своите национални стратегически планове страните могат да предлагат нови действия за справяне със сушата, отбеляза Силвия Микелини, директор „Развитие на селските райони“ в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия.
Румънският евродепутат Даниел Буда призова Европейската комиси, да не отлага използването на кризисния резерв, чийто бюджет е в размер на 500 млн. евро, за да се подкрепи хранителната сигурност на Европа.
Лилия Александрова
