Ситуацията със селскостопанския сектор в Украйна е критична, като експортът през пристанищата е блокиран заради разрушените около 80% от съоръженията, задават се огромни проблеми и с пролетната сеитба. Това е съобщил украинският министър на земеделието Роман Лешченко при изслушването му пред Европейския парламент (ЕП), където е представил пакет от искания за съдействие от страна на държавите-членки. (Късно вчера агенция Ройтерс съобщи, че украинският министър е подал оставка).
Подробности от изслушването на министъра в ЕП представи евродепутатът Атидже Алиева-Вели в интервю за БНР. Лешченко е уведомил народните представители, че износът на зърно е блокиран изцяло. Затова е поискал съдействие от европейските институции да бъде отворен „зелен коридор” за износ на земеделска продукция и за внос на суровини.В момента украинските стопани се нуждаят силно от доставка на торове, семена и препарати за растителна защита. Поради военните действия денем фермерите помагат на войската, а нощем извършват земеделската си дейност, е посочил още украинският министър.
Лешченко все пак е уверил евродепутатите, че няма опасност от криза с храните. В момента Украйна има достатъчно зърнени запаси.
Политиките в Европейския парламент
Алиева-Вели коментира и предложения вчера от Европейската комисия пакет от мерки, насочен за компенсиране на земеделските стопани в ЕС заради кризата в Украйна и последващите санкции. Днес се очаква Европейският парламент да излезе с резолюция по тези предложения.
Допълнителната помощ, която Еврокомисията предоставя за финансово подпомагане на земеделците в ЕС, е 500 млн. евро плюс средствата от Кризисния фонд.
През 2022 година всички държави в ЕС могат отново да преведат авансово по-голям процент от директните плащания за земеделските си производители. Така родните фермери могат да получат още в края на годината до 80% вместо до 50% от директните си плащания. При плащанията по ПРСР авансовите вноски нарадстват до 70%, припомни евродепутатът.
Алиева подчерта особено силно възможността на държавите членки допълнително да осигурят до 200% повече държавни помощи, които обаче трябва да бъдат мотивирани. Особено силна е потребността от подпомагане на животновъдите, обясни българският евродепутат.
В пакета от мерки е разрешено на държавите-членки да въвеждат и диференцирани ставки за данъка върху добавената стойност (ДДС). Според Алиева българското правителство би могло да въведе тази преференция, след като бъдат направени съответните разчети за въздействието на по-ниския данък върху бюджета.
