Действието и последействието на торенето с оборски тор е обект на разширени изследвания в редица страни. Установено е, че през първата година след торенето растенията използват само част от внесените с оборския тор в почвата хранителни вещества. През втората година от торенето растенията използват 20-25 % от общото количество на азота, 10-15 % от фосфора и 15 до 20 % от калия, а през третата година съответно: 5-10 %, 0-5 % и 5-10 %.
Други изследвания показват, че коефициентът на използване на азота от растенията за различните видове оборски тор през първата година след торене е различен. Най-висок е при овчия тор (около 30 % от общото съдържание на азот в него), около 20 % при конския и най-малък при говеждия – 18 %. Средният коефициент на използване на азота от оборския тор е 20-25 % и е значително по-малък от този в минералните торове, при които е около 50-70 %.
Коефициентът на използване на фосфора и калия от оборския тор в сравнение с азота са по-високи. През първата година след торене той е 30-40 %, а за калия – от 60 до 70 % от общото им съдържание.
Това налага производителите да извършват химичен анализ на оборския тор, който ще използват и с помощта на научни методи да се определя неговото действие и последействие. Ще се позволи да се повиши ефективността на торенето, да се коригират нормите за торене с минерални торове, както и се повиши икономическата изгода от това торене.
